Избрани Новини
Седмицата: Да подредим каруцата и коня
Тази седмица за пореден път ще бутаме часовника напред-назад – идея, безмислена от десетилетия и прилагана май само като доказателство за тезата на Виктор Суворов, че така властта проверява доколко електоратът е склонен да търпи глупости. Този път обаче часът за допълнителен сън може да се използва по-добре от обичайното - за мислене. Бъдещият кмет на Варна (който и да е той) може да обмисли дали най-сетне да не направи истинска цялостна
ревизия на общинските дела
Защото колкото и хубави работи да бяха направени в града, част от тях ни дават право на обосновани съмнения дали са били уцелени точната цена и точните хора – като чакането и бързането в последния момент, за да асфалтираме; многото повторения от страна на "майсторите"; изобилието от обяснения какво ще става, съчетани с липса на конкретни отчети... А и преди две години (тъкмо когато му беше времето) точно идеята за ревизия на цялата администрация беше най-бързо и най-дружно заметената под килима. В допълнителния час би могъл да
мисли и електоратът. Но над какво?
Изборите дойдоха, а две трети от кандидатите за кметове така и не показаха на варненци черно на бяло какво смятат да правят през следващите четири години. Обещанията изобилстват от "по-малко чиновници", "повече електронни услуги", "работа с обществени съвети", "развитие на морския бизнес", "защита на рибарите", "без незаконно строителство", "местене на пристанището", "развитие на панаирния бизнес", "подкрепа за туризма"... А връщането на лентата с обещаното показва, че то е досущ като обещаното
преди две години. И четири, и осем...
И със същото изобилие от "трябва", "ще" и "необходимо е" и много внимателно пропускане как точно ще стане. През седмицата излязоха резултатите от дежурното проучване за сътрудничество на кандидатите с ДС (във Варненско са петима), което отдавна не води дори до коментари сред гласоподавателите. Повече вълнение предизвика продължилото разследване за джебчийките в Игнатиено и региона. Съпругът на една от тях внезапно се оказа кандидат за общински съветник във Варненско. Защитата на съпартийците му започна с нагли социалдарвинистки обяснения, че
преджобването е благородна работа,
защото възпитава обраните да си пазят джобовете и завърши със смъртни заплахи срещу репортерката. Макар и бавно, съответните органи обещаха да вземат мерки за заплахите. Други последици няма (както и при депутатите, и при кандидатите за властта има имунитет, който уж гарантира техните политически права, а на практика е индулгенция за всякакво хулиганство). Колкото до колегите на мъжа със сръчната жена - ще трябва да са доста внимателни по време на сесиите, ако избирателите им не са внимателни как гласуват в неделя. Забраната върху алкохола едва ли помогне особено при размисъла преди вота – всички досегашни резултати
сме ги постигнали на трезва глава
Може би затова все повече градски управи се отказват от ветото, но Варна и този път ще гласува безалкохолно. Едномесечните предизборни упражнения в града родиха и следващия варненски феномен – четирима бизнесмени си платиха, за да обявят на билборд в предизборен формат, че не искат да са съветници. Идеята им беше да проверят дали изобщо някой чете предизборната реклама, да напомнят, че е хубаво да се гласува, особено на референдума, и да кажат на бъдещите съветници, че не е лошо да се върнат към работата на ползу роду, като се откажат от заплатите си.
650 хиляди лева годишно
биха могли да свършат и по-добра работа за Варна, смята квартетът, отчитайки една от финансовите подробности на пейзажа ни. А това, което липсваше в тази кампания, беше призивът "Икономиката, глупако" – цялостна визия как Варна да привлече и задържи инвестиции (извън еврофондовете) и как да се отървем от имиджа на най-скъпия град на България, в който местните получават
по-ниски заплати, отколкото във Враца
В предизборната седмица у нас станаха и някои малки чудеса. В региона след почти осем години упорита борба братята Павлови най-сетне започнаха да събарят бетона, който изляха в резервата Яйлата. На Карадере също няма да може да се строи просто така, след като съдът постанови, че ОВОС-ът е задължителен. До съда тази седмица стигна казусът "Чайка" – тема, с която очевидно ще се занимава и новият Общински съвет. Подробният устройствен план на квартала беше атакуван на сесия и падна, собственици на имоти в квартала обаче настояват, че отмяната няма юридическа тежест, а
насрещни жалби няма
Така гражданската активност се сблъсква с инерцията и със скъпото правосъдие и накрая вероятно всичко ще е "по закон", но няма да има и един зелен храст. И още работа в наследство ще има за новите съветници – решението за финансовите проблеми на градския ни транспорт остава за тях. През тази седмица на много места по улиците се появиха автомати за билети и електронни табели за движението на автобусите, които (както е обещано) трябва да заработят до края на годината. Кондукторите вече се учат да работят с новите устройства за билетчета и проверки, а заради високоскоростното трасе пътищарите най-накрая минаха на режим, на който би трябвало да работят винаги в град като Варна.
Близо петте милиона дългове
на общинската транспортна фирма обаче продължават да чакат кредитиране, а кандидати да отпуснат пари все така няма.
През седмицата обаче Варна влезе в новините с един обикновен морски инцидент – наводни се машинното на турски кораб, българският спасителен кораб "Ентърпрайз" (с цената на щети по корпуса) оказа помощ, и, макар че от турска страна нямаше подобни искания,
до мястото летяха и хеликоптери
Хубавата (поне за новинарите) история беше разгледана от всички страни, единственият въпрос без отговор остана този с "Кугърите" от Крумово, защото освен излишно прелетяното разстояние, в подобна ситуация те могат предимно да гледат какво се случва, за разлика от техниката на авиобаза "Чайка". Но това е най-малкото основание да предложим на депутатите и министрите да си гласуват един Данък "Всякакви глупости", за не се мъчат всеки път с различни обосновки. Ние пък, като избиратели (докато така добре браним правото си на лош избор) съвсем заслужено
ще се самооблагаме с него
и ще се надяваме, че все някога ще доживеем естественото му отпадане. Безспорният фаворит тази седмица е данъкът върху вредните храни. Доброто намерение е българинът да се откаже от евтините вредни продукти, да мине на здравословни и да заживее по-добре и по-дълго. От тях би могло да се изпълни последното - ако се докаже хипотезата, че ще живеем по-дълго, ако се храним веднъж на два дни. Простите сметки показват, че пакет бисквити от 150 грама (с цена около левче в момента) ще поскъпне с 97 стотинки. Същото очаква залъгалките, поставяни в раздела "джънк", но също шоколада и баниците (без да има особено разграничаване какво е вложено вътре).
В пристъп на популизъм
здравният министър – автор на недомислието, предложи новият данък да не важи за хляба, млякото, месото и натуралните сокове (макар че списъкът с подобрители, набухватели, стабилизатори, заместители и хормони в някои от тях ги прави поне пет пъти по-вредни от най-евтиното пакетче ГМО-чипс). Но шоколадът и сладоледът (вероятно като буржуазен лукс) ще се броят за вредни... Не е ясно къде са отишли данните за нулевите резултати от прилагането на различните "стандарти" у нас досега. Или парите от акцизите върху "вредностите", които щяха да са за спорт и здраве. Обаче е ясно, че тези, които сега ядат от "лошите" храни - не защото искат, а
защото нямат пари за друго,
с новия данък ще минат на диета от още по-лоши, но по-малко и по-скъпи продукти... Алтернативата, прокарвана от хора като Джейми Оливър, например, явно не е хрумнала никому - производителите да слагат по-малко захар и подсладители в продуктите си (което сваля и малко от цената, освен че ги прави по-добри). Нищо не се казва и за справяне с посредниците, прекупвачите и елементарните крадци, заради които качествената българска стока стига до пазара на
цени, които конкурират черния хайвер
В този български вариант борбата за полезни храни се очаква да вкара в докара в бюджета към 150 милиона лева - недостатъчно дори за запушване на дупката в Здравната каса. Вносителят е замижал и е пропуснал чуждия опит с данъка (предимно негативен); истинността на твърденията за здравния статус на българите (избирателно цитирани); мненията на експерти в храненето, здравеопазването, икономиката и финансите за ефектите върху бизнеса и здравето (липсващи); данните за отражение на повишения акциз върху пушенето и пиенето, от който
не намаля нито пиенето, нито пушенето
Никой от авторите на идеята не е отговорил по същество, но отсега е ясно, че ефектът от данъка най-кратко и ясно може да бъде обяснен с онзи откъс от "Монти Пайтън", който засяга съдбата на бедните и духането. И ако крайната цел наистина е по-здрава нация, не е лошо министърът да си припомни, че все повече изследвания доказват – бедността, стресът и липсата на сигурност морят много по-сигурно от солта и захарта. Като черешка върху данъчните идеи на здравния министър през седмицата дойде скандалът с ваксините, внесени от Турция. Част от тях се оказаха негодни за използване у нас заради наличието на стабилизатори, забранени в Евросъюза. Вместо да намери кой се е издънил и
да го накара да върне парите,
здравният министър заплаши със съд тези, които недоволстват от вноса. А който иска да направи нещо добро, намира начин – като Стефан Чолаков, който тази седмица докара идеята си "Ако си дал" и във Варна. Ако сте пропуснали – граждани и организации могат да оставят в специалната хладилна витрина на пазар "Чаталджа" годна храна, която им е излишна, за да нахранят човек, който иначе ще рови в кофите. А ако на някого от законотворците му е останала малко енергия (и здрав разум), би могъл да се заеме с казуса защо на заведенията за хранене им
е по-лесно и по-евтино да изхвърлят
останалите им годни за ядене порции, отколкото да минат през процедура, която да им позволи да я дадат на нуждаещите се. Предизборно продължиха заигравките с магистрали и пенсии – стана ясно, че вече сме минали 300 километра нови магистрали (без да броим тези, при които се наложи ремонт на новото), а пенсионерите с под 300 лева пенсия ще имат и по 40 бонус за Коледа, може би. Тази седмица започна работа и новият обществен защитник Мая Манолова – под полицейска защита, защото защитаваните я причакваха с плакати "Омбудсрам". Срам трябваше да изпитаме и варненци от новата версия на Тутурутките върху една стара песен. Реакциите бяха разнопосочни, но може би преди да приключим с размисъла, трябва да се вслушаме в пародията и да осъзнаем – да, това е сатира. И не, полза от нея няма да има, докато критичната маса се подхилва на текста, вместо да се разгневи и да поиска промяна.