Докато ние се вълнувахме от новините за първия тур и от прогнозите за втория, финансовото министерство си/ни направи бюджета

Тази седмица видяхме как Варна беше село, но стана голям град. Метаморфозата беше първият видим ефект от първите оповестени резултати на местните избори. Веднага след като стана ясно, че управляващата партия печели Варна на първия тур (въпреки прогнозите за балотаж), а в Пловдив /прогнозирано/ остава на поправителен, трите големи града в България вече са

София, Варна и Бургас...

Във Варна този път всички бяха пестеливи на приказки, макар че Иван Портних спечели с много преди втория - Чавдар Трифонов, който обаче подобри личното си постижение от частичните избори. Една от големите въпросителни също получи добър за града отговор - Кирил Йорданов остана с 2,7 на сто от любовта на варненци (и дори за него това би трябвало да означава точка на политическите амбиции). Дали тези 2,7 на сто са край и на модела "Йорданов"? По-вероятно ще ни трябва повече време, за да изсъхне всичко прораснало (дано не е към 40 години). Ромските гласове – друг

фактор, будещ любопитство,

и този път са отишли за победителя, става ясно от протоколите. При "малките" избори на балотаж останаха три района - "Приморски", "Аспарухово"и "Владиславово". А най-много въпроси и коментари предизвика спечелването на "Младост" на първи тур. В новия Общински съвет мнозинство ще има ГЕРБ, при това само на 4 гласа от възможността да се диктуват решения. Преговорите за четиримата съюзници едва ли ще са дълги. Имаше трусове и заради преференциите – на мнозина просто им се изгубиха някъде между тъмната стаичка, урната и протоколите, а при други се появи равен резултат и за три от местата трябваше да се тегли жребий. Приемственост в съвета (за добро или за зло) ще осигуряват 17 съветници със стаж, още не е ясно дали сред тях ще е

лидерът на местното СДС

Янко Станев, който обяви, че още мисли дали да не преотстъпи мястото си, но без да обяви мотивите за евентуалния алтруизъм. Заети със себе си в неделя, пропуснахме други избори. В Полша "Право и справедливост" на Ярослав Качински спечели парламентарните избори. Определението на партията – "консервативна, евроскептична", обяснява както резултата, така и тенденциите в Европа. Можем само да се надяваме, че следващата тенденция не е ажноамериканска. След президентските избори в Гватемала начело на държавата в неделя застана Джими Моралес - бивш телевизионен комик без ден административен опит (въпреки опита на някои от съседните държави, който показа, че няма как

магическият реализъм в политиката

да роди еквивалент на Маркес). Засенчена от изборите у нас остана дори срещата за бежанците във формат Германия, Австрия и Балканите. Веднага след като германският външен министър съобщи, че започва връщане към Балканите на мигрантите с отказ за убежище (а те са хиляди), беше обявена идеята по "балканския път" на мигриращите да се осигури подслон за 100 000 души. Новините и коментарите за това обаче бяха грижливо туширани, не без помощта на Волен Сидеров. Тъй като прокуратурата реши, че за първото нахлуване в НАТФИЗ на Сидеров и компания може да има досъдебно производство срещу "неизвестен извършител" (и разследващите вероятно издирват вътрешните му гласове и второто му "аз"), лидерът на "Атака" се почувства пренебрегнат и започна изборния ден с

късане на бюлетини и нецензурни пожелания

към президента на живо в ефир. След това реши да повтори в НАТФИЗ и там малко го набиха. Получи се известно разминаване във версиите – Сидеров твърдеше, че това било опит за убийство, биячът (без малко обявен за национален герой) обяви, че нищо не помни, а от проследяването на връзките и преплетките става ясно, че това е аматьорска сценка със Сидеров като новия Матросов, който пада на амбразурата, за да не изтичат неподходящи питания за объркани протоколи, нелогично високи резултати, прецакан референдум в цялата страна и оформящи се опашки пред "Арена Армеец" в столицата.

Във вихъра на изборната "Изгубена Станка"

форумите поставиха два въпроса – ако професорите от НАТФИЗ не лъжат, кой снабдява Сидеров с трева, за да я хвърля по коридорите, и ако революционната двойка Сидеров/Гаджева нямат гледачка, какво чакат социалните работници. Вместо отговори (и в отговор на протеста срещу наглостта), феновете организираха контрапротест с табели "Аз съм Волен Сидеров". Накрая питанията се сведоха до това трябва ли лицето Волен Сидеров да убие човек, за да бъде взет имунитета на депутата Волен Сидеров и да бъде съден хулигана Волен Сидеров? Колегите му –

депутатите не бяха единодушни.

Времената комисия без нито един глас против позволи снемането на имунитета и на Сидеров, и на Чуколов. Решението им обаче не стигна до залата, защото Цецка Цачева закри предсрочно последното за седмицата заседание на парламента "поради изчерпване на дневния ред". Така Сидеров е защитен от депутатски грип поне до сряда. Първата версия беше, че депутатите са се разбягали, притеснени от втория опит за атентат срещу Алексей Петров, извършен по това време. Историята за това как някой просто си намира две РПГ-та е повод за сериозно разследване. Колкото до историята как се стреля с гранатомет вътре от лек автомобил (два пъти), пропуска се целта, а после се търсят гилзи и осколки, тя е достойна само

за раздела "микрохуморески".

Разбира се, връзката Сидеров-Петров е тази, която се набива на очи, но не трябва да пропускаме и друго – парламентарна тема от деня бяха актуализацията на тазгодишния бюджет и параметрите на Бюджет 2016, за който анализатори твърдят, че ще ни води там, където Гърция вече е стигнала. Вероятно ще получим отговори - когато вече сме поели по пътя (освен ако някой не реши самоотвержено да поеме още няколко "бушона"). Докато чакаме да разберем какво ще получи през 2016-та големият град Варна от бюджета, новият стар кмет обеща, че продължава както досега, вторият в надпреварата обеща подкрепа и идеи, а

градските проблеми (и хубави новини)

си вървяха, без да се влияят от изборите. Асфалтирането продължава с пълна скорост, за да осигури новото трасе за автобусите, "Градски транспорт" обаче още не е уредил изплащането на задълженията си. Сменят се тротоарните плочки, но велоалеите свиват частта за пешеходците, а не площта под дърветата (трудно е да я наречем "градинки", защото не е виждала трева от години). Кръвният център получи малко кандидат-кметска кръв, но още не е ясно ще има ли пари за ремонт. Изведнъж се оказа много важно на пазара в "Чаталджа" да има охранителни камери – след като поставиха хладилника с безплатна храна за бедни на инициатива "Ако си дал", от витрината започнаха да се обслужват хора,

които просто обичат авантата.

Стела Енева обаче ни зарадва еднозначно, като стана световна шампионка на гюле на първенството по лека атлетика за спортисти с увреждания. А в града най-сетне ще има паметник на Кирил Шиваров. Човекът, направил толкова много за очарованието на Варна, ще бъде почетен с бюст от камък и бронз в центъра на града, стана ясно тази седмица. Въпреки всички тези новини, изборите бяха основната тема. Преди първия тур регионът беше леко встрани от вниманието, но и там имаше интересни процеси. В Долни Чифлик, например, битката е за всеки глас, а така и неоткритите търговци на гласове, казват, вече давали

по 150 лева за пусната бюлетина...

Веселяците от "Глас народен" в Дългопол намериха кандидат, който не само спечели повече гласове от ДПС, но и отива на балотаж с първи резултат. В Казашко отчетоха намерени в урната "180 лева". От градски секции представяха протоколи, в които сбърканите и поправените гласове се разминават с трийсетина, а на места и с около 300 бройки, а в други от поправяне и коригиране не се вижда бялото на листа. Отличниците обаче са в ЦИК, които успяха по обед в деня след вота да отчетат малко над 102 процента обработени протоколи от Провадия. И във варненската избирателна комисия не се справиха много добре – при повече от половината обработени протоколи данните за състава на общинския съвет бяха сведени до

"нищо не мога да кажа",

а "отчетени преференции" бяха направо мръсни думи. Но това беше като детска залъгалка в сравнение с купона, заради който "Арена Армеец" заприлича на чилийски стадион. В ЦИК бяха обидени от обвиненията, че са взели заложници, заваляха "новини" за смърт и спонтанни аборти, редувани със съвсем сериозни обвинения от страна на организаторите на хаоса, че припадащите са симуланти. Все пак ЦИК успя да сметне процента гласували на първия тур в неделя и да го обяви сравнително навреме - в четвъртък. Много по-бързо членовете й стигнаха до решението, че проведената в неделя бърза агитация от страна на премиера не подлежи на санкция. И докато някои се чудеха дали няма да сме първите, които

ще организираме революция чрез избори,

от печатницата на БНБ се оплакаха, че са път да нарушат закона и да отложат балотажа, защото ако ЦИК забави още малко образците на бюлетините, те няма да са готови за гласуването. Вероятно най-лесно е да обявим Мая Манолова за извор на всички проблеми, родени от любимия й нов Изборен кодекс. В пленарната зала обаче не само тя гласува за него... Разбира се, различните врътки с бюлетините и въпросите по секции за референдума, сринатите сайтове на ЦИК, ГРАО, МВР и външното ведомство, повторението на набега през седмицата срещу президентската страница (които бяха най-лесното за прогнозиране събитие при гласуването за електронно гласуване), можеха да бъдат избегнати.

Ако властта имаше желание да разбере

колко от българите наистина искат да си улеснят живота, а че не искат, беше ясно още при осакатяването на въпросите за референдума. От другата страна обаче са хората тук, които при влизането си в секциите се изненадваха, че има още едно гласуване, както и българите в чужбина (основен аргумент в агитацията "за" референдума). Зад граница обаче той събра към 27 000 гласа. И от една страна е необяснимо как с телефон в джоба, кредитни карти в портфейла и компютър пред себе си агитираш срещу електронното гласуване. Все пак епохата на избор с черни и бели камъчета и писането "чертами и резками" отдавна е минало. От друга – след като на всяка работа й

намираме първо задните входове,

начините за злоупотреба и формите за манипулация, може би наистина не ни трябва електронно гласуване. Всъщност при мисленето първо за задния вход не помага никакво гласуване... И докато ние се вълнувахме от новините за първия тур и от прогнозите за втория, финансовото министерство си/ни направи бюджета. А цената на сравнително нормалния живот у нас вече е 561 лева месечно... За бюджета обаче дискусии, диспути и спорове няма (обикновено започват постфактум). Затова да оставим Хелоуин и тиквите на децата, да огледаме политическите трикове и евтините пред и следизборни лакомства и да изгоним политическите вампири, докато още можем.