С Йорданка Николова от Панагюрище с диагноза параганглиом на синусите разговаряме за лечението й в Анадолу Медицински Център.

Йорданка, как разбра, че имаш здравословен проблем? Имаше ли някакви симптоми?
През април 2013 г., точно на Цветница се почувствах много зле. Прибрах се вкъщи, исках да си полегна, но имахме гости и трябваше да им обърна внимание. По едно време се почувствах много зле и отидох до банята. Оттам нататък нищо не помня, защото съм припаднала. Не знам кога са ме закарали в болницата. Бях в кома може би два-три часа. Събудих се със силни болки в корема. Докторът каза, че трябва да ме прегледа невролог. Отидох при специалист, който ми каза, че съм имала голям късмет, че съм се събудила. Могло е и да не се събудя. Каза, че рефлексите от лявата страна са ми по-слаби и ме посъветва да си обърна внимание, защото положението е сериозно. Пратиха ме и на скенер, който показа някакво образувание. Но информация къде да отида и какво да направя никой не ми даде.

Какво направи ти?
Прибрах се вкъщи, мина Великден и тръгнах на работа, но все се чувствах отпаднала, започна да ми изтръпва лявата страна, чак не можех да ходя, имах и силно главоболие. Обадих се на д-р Найденов, много добър невролог в Пловдив. Отидох на консултация и след преглед той също каза, че рефлексите от лявата страна са ми слаби. Предложи ми да постъпя в болницата за изследвания, което и направих. Направиха ми ЯМР, скенер и пълни изследвания. По негова препоръка направих и биопсия в друга болница. Попитах го: „За да ме пращаш на биопсия, означава, че положението не е както трябва?” А той ми отговори, че ще обсъди резултатите на семинар и с други лекари, които идват от чужбина за обмяна на опит. След като мина семинарът, докторът ми каза, че това е рядко срещано заболяване. Установи се, че е формация на сфеноидалния синус, разположена на главна артерия до мозъка. Лечението, което може да се приложи, е лъче или химиотерапия. С операция било по-рисковано.

Какво предприе след това?
По препоръка на д-р Найденов отидох при д-р Джамбазов в друга болница за биопсия. Там също ми направиха пълна кръвна картина, снимки, всичко. След биопсията, когато излязох от упойката, докторите ми казаха, че трябва да се регистирам в онкологията, защото имам тумор – параганглиома на синусите (сфеноидалис). Две седмици по-късно, когато излязоха и самите резултати, се установи, че туморът е доброкачествен с размери 30/33 мм. За да се потвърди диагнозата, ме изпратиха и в онкологията в София. Там професорът ми каза: „Няма какво да те лъжа, по средата си, 50 на 50, както е доброкачествен, така може да стане злокачествен“. Мъжът ми го пита: „Кажи, докторе, рак ли е?“ и докторът: „Рак е“. Сринах се. Прибрах се вкъщи, само лежах, нищо не ми се правеше, с никой не ми се говореше, бях много отчаяна, бях се предала.

Как стигна до Анадолу Медицински Център?
Сестра ми предложи да отидем до Пловдив при Мустафа, той е представител на Анадолу Медицински Център в България. Решихме, че докато и от там не ни потвърдят диагнозата, няма да приемем ситуацията. За турската клиника знаем от Светлана – наша близка, която се лекуваше там и ние често се чувахме с нея. И така, обадихме се на Мустафа и се видяхме. Той ми даде кураж и ми каза, че всичко ще бъде наред, защото съм се обадила навреме. Дадох му всички документи, които имах, и той ги изпрати към клиниката в Истанбул. След седмица ми се обади и каза да взимам материала и епикризите и да тръгвам за Истанбул. В Анадолу Медицински Център започнахме всичко отначало. Още на другия ден бях на пълни изследвания. Направиха ми ЯМР, минах преглед при онколог, при специалист по параганглиом, при радиолога д-р Кайъхан Енгин и неврохирурга доц. д-р Ахмет Кая. Всичко отне два-три дни. Резултатът се оказа същия, само че в България определиха размера на тумора 33 мм, а тук 27 мм. Резултатът от изследванията показа също, че туморът е 60% доброкачествен.

Какво лечение ти назначиха?
Д-р Кая ми каза, че може да ме оперира, но ще остане малка част, която не се знае къде може да отиде и какво може да стане. Нямало да може да премахне целия тумор, защото е на главна артерия и е рисковано. Затова лечението, което ми назначиха, беше третиране с Кибернож. Проф. Енгин ми каза, че аз съм третата в света, която има такъв тумор. Започнахме лечението, облъчваха ме 5 последователни дни по 40-45 минути. Първите два дни не се чувствах добре – бях отпаднала, имах главоболие, повръщане. После нещата се стабилизираха. След като направихме терапията се върнах в България. След 6 месеца отидох на контролен преглед и резултатът показа, че туморът се смалява. След още 6 месеца туморът се сви още и сега е 11 мм. Следващия път, очаквам да го няма. Ако всичко е наред, ще започна да ходя веднъж годишно.

Как се чувстваше по време на престоя си в Анадолу Медицински Център? Какво беше отновението към теб?
Отношението на сестрите и лекарите беше ... тук може само да мечтаем за такова. Възхищавам се на тези хора – влизаш в кабинета на доктора и вниманието е само към теб. Докато трае прегледът сте само ти и докторът. Няма да влезе някой на лафче. Ако случайно телефонът звънне, докторът отхвърля разговора. Той работи с теб и за теб.

Спомням си ясно една случка - когато и в Анадолу Медицински Център ми потвърдиха диагнозата, аз не можех да взема решение за лечение, беше ме страх. Със сълзи на очите отидох на касата да си платя процедурата и преводачката ми каза: „Няма да започваш лечение, докато сама не го поискаш. Когато си сигурна, тогава ще започнем“. На другия ден, вече по-спокойна, взех решението – постъпих в отделението по радиационна онкология.

Спомням си и друга ситуация – както казах след като и тук лекарите ми потвърдиха диагнозата бях много разстроена и тогава доц. Кая седна до мен, прегърна ме и ми заговори обнадеждаващо - „ти имаш късмет, дойде навреме, няма нищо страшно, всичко ще бъде наред“. По отношението към пациента няма да ги стигнем никога.

Как контактувате с лекарите и персонала, при положение че не знаете турски?
Лесно е, там има много преводачи. Сменят се – всеки път е различна жена, но това няма никакво значение. Важното е, че всичко е както трябва – отиваш, спазват се часовете, влизаш в кабинета, разговаряте. Преводачът е навсякъде с теб – по време на процедурата, при консултация с лекарите, при изследванията, навсякъде.

Какво ще кажеш в заключение?
Много съм доволна от Анадолу Медицински Център. Попаднах в друг свят, при хора, които имат уважение към пациента - обясняват ти всичко, изслушват те. Екипът, който работи с мен, са усмихнати, спокойни и учтиви хора, които ми дадоха надежда за живот. И днес аз съм добре и се чувствам добре. Благодарна съм на лекарите, сестрите и преводачите за топлото посрещане и вниманието, което ми обърнаха.

Повече информация за Анадолу Медицински Център може да намерите на www.anadolumedicalcenter.bg.