Продължават реформите в образованието, а културата усърдно е бутана към кича

Планираното за тази седмица първо заседание на новия варненски Общински съвет се забави, защото имаше много недоволни от изборите. Така и сметките за бюджета – тазгодишния и за 2016-та, също ще започнат по-късно. Темата обаче е такава, че предизвиква вълнение, чак

когато ни удари по джоба

и затова през седмицата повече говорихме за избори, полиция и Волен Сидеров. А срокът за определяне на макрорамката на бюджета за следващата година изтича точно две седмици след първата сесия на новите съветници. За новата градска власт 2016-та ще е особено важна – предстои да проверим на практика мантрата за бързия възход, когато държава и местна власт са от една боя. Тук я слушаме от години, а Бургас беше примерът, който ни бодеше очите. През 2011-та мислехме, че сме уцелили цвета, но предизборните откровения на Цветан Цветанов преди месец обясниха защо пак Варна беше от неправилната страна и след като ГЕРБ и Кирил Йорданов се взеха. Сега обаче няма пречки и

формулата трябва да заработи

или след четири години управляващите ще трябва да си търсят друг аргумент за да мотивират/плашат избирателите. На повечето места кметовете вече се заклеха, във Варна вълненията бяха следизборни - веднага след балотажа четирима от загубилите кандидати произведоха новина, като обявиха, че подават общо искане за касация. След като кандидатите /и щабовете им/ преспаха с идеята, за касирането вече бяха само двама - Данаил Папазов и Анелия Клисарова. Мнението на Меглена Темелкова така и не стана ясно /може би е останала да осмисля изявлението на Първанов, че участието на АБВ в големите градове било "символично”/. А Чавдар Трифонов успя да побере в една теза както позицията, че

изборите са били силно опорочени

от многото нарушения, така и обяснението, че търсенето на съдебно възмездие няма да е добро за Варна. Реформаторите все пак допускат иск срещу изборите, но самостоятелен. Най-вероятно решението за него ще бъде взето след като съветът реши кой ще е председател и разпредели общинските комисии. Със самостоятелна жалба атакува и Кирил Йорданов, но каквото и да реши съдът, това определено няма да компенсира разликата от 70 до 2 хиляди гласа /колкото се отвори ножицата между предизборното говорене на Йорданов и следизборните му резултати/. Бившият варненски кмет все пак поздрави наследника си, като малко двусмислено му пожела

"да се справи със ситуацията, каквато е”

/а тя на много места още е предимно наследена/. И новите съветници си имат наследство. Те ще трябва да намерят начин "Градски транспорт” да изчисти дълговете си преди да е тръгнал големият транспортен проект. През това време няма да лошо да стиковат по-добре и работата на различните фирми, с които имат договори, за да не пращат метачните машини в 9 сутринта да чистят най-задръстения от ремонти участък. Ще трябва да се подготвят добре по казуса с подробния устройствен план на "Чайка”, който според съда все пак влиза в сила, защото решението на предния съвет не го отменя. А също така да проверят към още колко зелени петна има строителни апетити /в "Левски” вече има брожение заради градинките зад "Китайската стена”/. Ще трябва да намерят изход от скандалите с незаконните къщи, да осигурят ефективна

защита на пешеходците в Морската градина

/а също и да открият най-сетне кой може да се справи справи с варненската канализация - не само в градината/. Много за коментиране има след изборите и в региона. Например, резултатите в Игнатиево, където между двата тура над 500 души изведнъж смениха фаворита си /което дори най-позитивно мислещите няма как да обяснят само с дълбок размисъл/. Или в Балчик, където ще трябва да строят стартова площадка за кмета Николай Ангелов, който, докато го разследваха за неприлично скъпата кола през предния мандат, обеща за следващия да си купи и совалка. Все по-сериозен, не само за региона, става и въпросът с недействителните гласове - над 460 хиляди този път. Вероятно е време за отговор

дали електоратът е тъп

или правилата на партиите за избор са правени на принципа "ако не спечеля аз, поне да объркам другите”. Защото статистиката показа, че на всеки следващ вот грешките се увеличават. Засега Цецка Цачева допусна, че може да се стигне /отново/ до нови редакции на Изборния кодекс. Предвид тенденциите обаче "нови” не означава непременно "по-добри”. И на балотажа имаше хакнати важни официални страници, имаше и гротескни сцени за купуване гласове с фалшиви пари, но нищо от това не предизвикаха размисъл у властта. Напротив, вторият човек в ГЕРБ излезе и развя карта на страната, за да онагледи победите на партията. Вероятно никой не е посмял /или не се е сетил/ да каже на Цветанов

колко прилича на Клара Маринова

в тази поза /и къде се озова БСП година година след нейната демонстрация/. На тези избори БСП загуби всички областни градове, АБВ липсва дори в коментарите, а от ДПС, усещайки заплахата, излязоха с мнение срещу реформаторите, защото "преяждането им с власт е тягостно”. Веднага след това започнаха и полицейските протести... Така че от изборите дотук има една добра и една лоша новина - партията-майка най-сетне е с признато затихващи функции, но наследниците й са много, в добро здраве и готови да я надминат. Дали това е добре и за електората? Едва ли, след като е облечено в изявления от типа "положих огромни усилия да загубим”, "ако някой още иска да събори държавата – да заповяда” или "правя всичко възможно, за

да прекарам държавата към един по-добър край".

Което може да е грешка на езика /макар и като извадена от виц за часовете по военно обучение/. А може и да не е. Защото в двата предизборни месеца в държавата бяха похарчени извънредно повече от 560 милиона лева, без да има видими ефекти, одобреният дефицит в бюджета е над 3 на сто, идеята за привличане на инвестиции е почти загърбена в очакване на европейските фондове, а улиците на големите градове са пълни с протестиращи полицаи и военни. Още преди да са отшумели изборните скандали, новите правила за полицейския труд и пенсиониране произведоха нов. Служителите на една

машина, в която нищо не става без заповед,

изведнъж излязоха на улицата и на практика погазиха законите, които трябва да защитават. Едва ли скоро ще разберем дали е спонтанно или /много по-вероятно/ няКОЙ клати държавата, защото му е изгодно, защото иска предсрочни избори и защото си отваря пътя към властта, препречен сега от реформаторите. Обаче разбунен веднъж, кошерът забуча и по други теми - не само за двайсетте заплати накуп. А и за пробитите кубинки, за които някой е взел комисионна; за липсата на служебен бензин, докато в премиерския автопарк има нова бронирана лимузина; за смачканите разследвания, защото са довели до "неправилния” човек. От другата страна на същата монета са

селата, които си наемат частна охрана

или остават дори без дограмата и керемидите; за хората, които вече не подават жалби, защото знаят, че полза няма; за проститутките, джебчийките и дилърите, които години наред "заработват” на едно и също място - очевидно под нечий чадър. Полицейските протести извадиха отново статистиката къде сме в Европа /сред първите три държави по разходи за полицията и сред последните по разкриваемост, ако сте пропуснали/ и проблемът очевидно не е в парите, а в изтичането им по "правилните” джобове, така че за сигурността ни да не остава нищо. Самото министерство, разбира се, имаше една година, за да реши въпроса как привилегии да има само за тези, които си ги заработват, а останалите да минат

на тарифата за обикновени чиновници.

Липсата на резултат само показва, че лошата миризма и поводите за протести идват откъм главата, а тя може да бъде сменена само ако успеем да открием 240 здравомислещи и да ги вкараме в Парламента на следващите избори /и което вече е възможно само ако намерим Дядо Коледа, за да си ги поръчаме/. А дотогава си отговорете на въпроса колко от нас могат да се похвалят с началници, които са по-умни, по-разбиращи от персонала си и не смачкват работата му заради личен интерес. И не забравяйте как при протестите в града

варненските полицаи свалиха щитовете...

И тази седмица не мина без Волен Сидеров – депутатите му взеха имунитета, а той обяви, че това е "хубав ден за наркомафията”. Ако през първите пет минути след изказването му се бяхме сетили за един голям /или поне малък/ наркобос, настанен трайно зад решетките с разбит бизнес благодарение на Сидеров, сигурно щеше да ни стане много мъчно за него. След гласуването самият Сидеров мина под радара. Вероятно е зает да проверява какво работят предишните любимци на властта, след като бяха употребени докрай. Неуморен е и здравният министър Москов. Новият му поект е наречен "За проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Национална здравноосигурителна каса”, което, преведено на нормален български означава, че след лечението

ще продадат информацията за вас

и болестта ви на избрана фирма и тя /разполагайки с личните ви данни/ ще ви пита /анонимно/ доколко сте доволни от лекарите, болницата и резултата. Вероятно ще е притестително, ако е трябвало да ви отърват от срамни въшки, но наистина ли здравният министър не е чувал за нито един работодател, който просто уволнява, когато види диагноза с потенциално дълги болнични? За друга скрита лимонка в реформите предупредиха тази седмица от Федерация "Български пациентски форум” – понеже няма методика за определяне на спешното състояние, напълно е възможно с "дарение” за болницата заможните пациенти да бъдат оперирани, без да чакат. Което ще понапълни бюджета, но вероятно ще редуцира терминално броя на по-бедните. Друга идея за пълнене на бюджета от тази седмица е

новата цена на винетките –

два пъти по-висока от досегашната. Таксиметровите шофьори могат да се готвят и за новия годишен данък, който ще стига хилядарка. Аргументацията не мина без любимите сравнения "как е в Европа”, ограничени до цената на пътните такси и без сравнение на качеството и количеството магистрали или на доходите. Подобни аргументи обаче все повече ще се приемат безкритично, защото образователното министрество се е заело усърдно да прочисти учебната програма от предмети, които провокират мислене и творчество /и които "в Европа” присъстват стабилно в програмата, без да пречат на усвояването на професия/. За компенсация до провеждането на детската Евровизия /същата, която Италия отказа, защото й беше бюджетно непосилна/ на децата вместо училищен звънец

ще пускат българската песен от конкурса.

А седмицата завършва с 3,5 милиона допълнително за полицията. Дали ще отидат за бензин за патрулките и в някое село наплашените старци най-сетне ще видят полицай на улицата? След като съдебната власт /основна мишена на всички евродоклади/ получи своето от бюджета, а след тях и МВР, вероятно следващата седмица на ред ще са военните. Продължават реформите в образованието, а културата усърдно е бутана към кича. Дали някой от авторите на идеите си спомня /ако изобщо е чувал/ за въпроса на Чърчил: "Господа, тогава какво ще отбраняваме?" Задал го, когато му предложили да увеличи военните разходи за сметка на културата и образованието...