35-годишният д-р Юри Йорданов за пръв път се сблъсква с покосени от куршум

БГ следата в атентата от петък, 13-ти, в Париж не изплува само зад калашниците на джихадистите. Монетата, оказва се, има две страни. Екстремистите може и да са сеели смърт с автомати "made in BG", но в същото време един наш доктор пръв се е хвърлил в битка за живота на ранените. За д-р Юри Йорданов разказват журналистите от "Би Би Си".

Петък, 13-ти, Париж. Д-р Юри Йорданов е на дежурство в спешното отделение на столичната болница "Сен Антоан". Очаква контингента от "обичайните заподозрени" - немощни стари хора или среднощни пияници. Болницата се намира близо до много известни барове и ресторанти, на около 200 м от едно от местата, станало мишена на джихадистите. Някъде към третия час на дежурството си д-р Йорданов тъкмо преглежда "една много мила възрастна дама, която беше много болна". В този миг срещу него се затичва студент, който крещи несвързано. БГ лекарят не разбира нищо. Но след това кошмарната картина се подрежда - окървавените от терористите изпълват "Спешното".

Първа е жена на около 30 г., с три прострелни рани. "Никога по-рано не бях виждал нещо подобно", разказва д-р Йорданов. Той е едва на 35 г. и по-рано никога не му се е налагало да обработва огнестрелни рани. Но като най-опитен лекар въпросната нощ в отделението, той поема прегледа на ранените в касапницата. Първите пациенти идват на собствен ход - дупките от куршуми или с помощта на приятели. С напредването на нощта започват да прииждат и линейките, а с тях и по-тежко пострадалите. "Не знам как някои хора бяха оцелели", признава д-р Йорданов. Една жена например пристига с куршум между черепа и кожата. "Фактът, че бе тук, бе чудо", казва медикът. Друга жена е в кръв от главата до петите. Нашенецът започва да я преглежда за рани. Но тя му казва: Това не е моята кръв, това е кръвта на мъжа ми. Той стоеше пред мен".

Най-тежки обаче са прегледите не на пациентите с комплексни травми. А посрещането на хората с тежки наранявания, които могат да говорят, разкрива БГ докторът. От разказите им той разбира за ужаса, преживян в петък вечер. За да помогне на всички ранени, д-р Йорданов вика колеги от "Сен Антоан" на помощ. Идват и много доброволци въпреки придвижването през онази нощ да е опасно. Някои са студенти по медицина, които по това време се забавляват в заведения наблизо. Инстинктивно те отиват до най-близката болница, в която могат да са полезни.

През онази страшна нощ през отделението минават около 50 пациенти, всички с огнестрелни рани. Въпреки че ситуацията е непозната за него, след първите 5 минути д-р Йорданов претръпва. "Това трябва да правим. Това е нашата работа", скромен е лекарят. "Ние стабилизираме пациента, започваме лечение и го пращаме в хирургическото, ако е нужно. Това правим всеки ден - този път бе същото, но в различен и неочакван мащаб", разкрива българинът пред "Би Би Си". Да бъде подготвен - е задължително условие за всеки медик. В същия петък, 13-ти, по-рано негови колеги участват в учение, в което трябва да оказват първа помощ на хора с множество огнестрелни рани. Такива упражнения се правят два пъти годишно. Д-р Йорданов също участвал в подобно по-рано. Никога обаче не е очаквал да се превърне в реалност. "Изключително съм горд с колегите си и със системата на спешна помощ в Париж", казва лекарят.

Трима от пациентите, постъпили в петъчната вечер в болницата на д-р Йорданов с тежки наранявания, в момента са в интензивното. Един от тях е в много тежко състояние. Но много, получили комплексна помощ в "Сен Антоан", вече са изписани. Неизбежно и пациенти, и медици ще останат с психологически травми от преживяното. В болницата психиатърът започва да помага на ранените часове след атаката. Как обаче може да се помогне на д-р Йорданов? В понеделник той и негови колеги, изкарали дежурство във фаталната петък вечер, излизат на по питие. Избират бар, станал част от трагедията. "Това е нашият отговор. Няма да си променим живота", зарича се д-р Юри Йорданов.