Градът излъсква имиджа си и се опитва да излезе от летаргията. Но все още не е направил нещо съществено за икономиката и потреблението

Тази седмица клишето "светът не е същият" придоби застрашителна реалност. Във Варна шумна, но забавна "битка" върна времето до 1444-та, когато в епичен сблъсък войските на Европа забавят съществено османското нашествие към сърцето на континента. В събота обаче светът осъмна с новината за парижките атентати. И с въпроса как продължи битката за сърцето на континента в новите

условия на несиметрична война.

У нас ресорните силови структури отговориха с предложения как да се заровят по-дълбоко в личния ни живот. В суматохата във Варна падна поредната стара къща, за да освободи място за поредната нова кооперация. Миграционната вълна идва към нас с цялото ускорение, което може да й даде повсеместното затваряне на граници в Европа, а най-големият ни успех тия дни беше залавянето на 34-ма мигранти от 1 ловец. Докато Европа още не е загубила способността си да се шокира от варварството, ние май започнахме да претръпваме. Съботното

разрушаване на една от най-старите къщи

по "Шкорпил" мина точно толкова тихо, колкото и представянето на идеята, обсъждането на проекта и лансирането на дежурните басни, че улицата била достатъчно широка, за да "поеме" толкова висока сграда, а инвеститорът щял да вгражда някакви части от старите фасади в новите... Точно по тази улица изчезването на стара Варна ще продължи – планове има и за съседните дворове. "Усвояването" на архитектурна история /включително и на паметници на културата/ от тази седмица вече

е улеснено от самата държава.

Парламентарната комисия по култура без особени коментари се съгласи, че оценка за инвестиционните намерения в подобни случаи може да се прави от общински експерти, зад гърба на Националния институт за недвижимо културно наследство. Признава се и "мълчаливото съгласие" с въпросните инвестиционни намерения. Така избрани от общините хора ще решават дали общините да вземат едни европейски пари за реставрация и консервация, като дори няма да е необходимо да подписват нещо – достатъчно ще е понякога да забравят папката на бюрото си за достатъчно дълго време. Вероятно този проблем изглежда дребен на фона на

конниците на Апокалипсиса,

които мнозина вече виждат из Европа. Всъщност, ако Европа не вземе мерки, конниците може и да се окажат реални, а една от най-важните мерки е запазване на идентичността /за която красивата фасада е не само елемент от градската естетитика/. След Париж в политическото говорене настъпиха две промени – разумната конкретика започна да измества все по-мъгливите политически коректни заклинания, а ДАЕШ започна да се налага като име на терористичните формирования /за да избегнат всяко легитимиране, като ги наричат "държава" и защото става все по-ясно, че

думите в тази война са важни,

колкото и куршумите/. Появи се и първият голям въпрос - ще се молим за Париж или ще се борим за Европа? И как? Защото парижките атаки показаха и на най-избирателно слепите - това е добре подготвена военна операция, която не е по силите на крайните изпълнители, тръгнали за своите 15 минути посмъртна слава. В този смисъл кървавото им предизвикателство е несиметрично, но действията срещу него могат да бъдат съвсем конвенционални – намиране и спиране на парите. За тях още при информационните течове през Уикилийкс стана ясно, че идват главно от Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства. Сега задачата е усложнена от факта, че

терористите вече имат територия,

културни ценности, банкови активи и нефт, с които търгуват, но все още не е невъзможна. Тук България не може да помогне много /а малкото, което може, успя да превърне в бутафория/. Премиерът обяви, че ние не воюваме, докато военният министър анонсира, че чакаме покана, за да се включим в сухопътните операции. Президента вече е неудобно да го споменаваме в какъвто и да е външнополитически контекст, а хора зад кулисите с удоволствие подадоха "бомбата", че Париж е разстрелян с български автомати /евентуално продадени преди около 35 години/. Вторият голям въпрос след Париж от тази седмица е какво става с

галеното европейско дете –

интеграцията? След като се разбра, че новата мигрантска вълна няма много общо с френските граждани, тръгнали на джихад, явно замитането на интеграционните провали под килима на гетото не е само наша идея. Макар че за нея и ние можем да разказваме дълго. Като пример за похарчените бюджети, планираните резултати и практическите ефекти всеки град може да демонстрира поне по едно гето като Максуда, за което е ясно едно - каквото и да си говорим, действаме ли както досега, там ще се променя само броят поколения, които

не са виждали на живо училище

или работно място. Иначе атентатите в сърцето на Европа /и лесно предвидимите мерки, които ще върнат мигрантите към Балканите и България/ не бяха достатъчен повод за събиране на съвета по национална сигурност, например. Така, както комисията по отбрана, събрала се за бюджета, се оказа по-маловажна за военния министър от разходката до Бургас заради посещението на британски кораб /от друга страна, визитата във Варна на командващия Шести флот не заслужи министерско внимание/. Като фон минаха твърденията на важен български депутат, че щом телевизиите не показват трупове в близък план, значи изобщо няма доказателства за атентатите в Париж. Както и питанията на важен български телевизионен водещ дали не можем

да приемем тероризма за природно бедствие...

На държавно ниво идеите тръгнаха от създаването на национална система за видеонаблюдение. Ако съдим по скоростта, с която подобни нови технологии навлизат в администрацията, точно от този "Биг брадър" няма нужда да се притесняваме поне още 10 години – достатъчно е да си спомним само варненската сага с видеокамерите по улиците. Следваща идея /съвсем закономерно, като познаваме мисленето в ДАНС, МВР и разузнаването/ беше да се въведе още по-голям контрол в интернет. Идеята се лансира като сериозна мярка въпреки сигналите на нормалните разузнавания, че терористите си общуват по други канали, и въпреки вече наличния

достатъчно голям достъп на нашите служби

до трафичните ни данни. Следваща мишена станаха хотелите – с искането данните от рецепциите да отиват в реално време в МВР, ДАНС и НАП. ДАНС даже били готови с обществената поръчка... През това време един пиян полски шегаджия показа, че в този бизнес ударът никога не идва, откъдето го очакваш, и приземи в Бургас самолет с курортисти за Египет. Премиерът похвали службите, че са направили добра тренировка, като пътем ни уведоми, че тия дни по границата ни мигрантите били цифром и словом нула. Това е, защото генерал Илия Илиев

хвана последните 34-ма,

докато беше на лов. А само преди няколко седмици идеята ловците да пазят границата беше виц... Във Варна тази седмица всички отговорни за зимната подготовка декларираха, че са готови за студа и снега и при 20 градуса всичко изглеждаше нормално. Краят на ноември няма да провери обещанията за справяне със снега, но дъждът, с който идва, все пак ще ни донесе бедствие. Защото разкопаните тротоари, очакващи навеси, билетни автомати и велоалеи автоматично ще се превърнат в големи кални локви. В пешеходната зона около Фестивалния комплекс също ги чакат кални приключения. Живеещите там свикнаха, че ред в минаването на тежките машини няма, както и

мерки срещу колите с тарикати,

които се шмугват на скорост между пешеходците и работниците. Все пак седмицата беше по-скоро добра за Варна. Официално беше подписан договорът с екоминистерството за 48 милиона лева, които ще осигурят следващия етап от пречиствателната станция на "Златни пясъци". Така не само ще има по-чисто море, но и бюджетът ни няма да се издъни, след като проектът беше замразен от Брюксел и имаше опасност всички харчове да останат за наша сметка. Тази седмица и в общинския транспорт въздъхнаха с облекчение – най-сетне се намери банка, която да даде кредит, така че да се направят планираните

ремонти за близо 3 и половина милиона

лева. Не толкова добрата новина е, че "Градски транспорт" ще трябва да пусне всичките си стари автобуси, за да покрие изискването в града да има само един оператор. Раздвижване имаше и на подозрително тихия строеж на новия градски стадион – ако не друго, лично спортният министър го инспектира тази седмица. Обещанието е започнатото преди осем години да бъде завършено след още три – до края на 2018-та. Може би най-важната новина за варненци остана незаслужено в сянка. Тази седмица се откри

новото сметище край Въглен

/което всъщност се нарича регионална система за управление на отпадъците, при това съвсем заслужено/. Там за първи път ще има законно сметище за строителни отпадъци, зона за временно съхранение на батерии и лампи, както и машина за компостиране на "зелени" отпадъци /и сега вече от нас зависи доколко ще са ни полезни модерните добавки към сметището/. Въглен обаче не влезе в новините с ползата, която носи на три града – Аксаково, Белослав и Варна. Защото точно на сметището премиерът Борисов реши да събере по партийна линия ГЕРБ и реформаторите, за

да уреди проблемите с мнозинството

във варненския Общински съвет. По-любопитни бяха обаче изказванията на Радан Кънев, който обвини съпартийците си, че
"живеят извън политическите реалности", а неуспелия кандидат кмет Трифонов – че реагирал остро поради "политическа неопитност" /защото всъщност всички знаели, че няма шанс срещу Портних/. Очертаните от Трифонов "разломни линии" обаче говорят повече за инстинкт за политическо самосъхранение... С едно наум започва и мандатът на председателя на съвета. През седмицата край Варна горя кола, а вниманието беше заострено заради фамилията на един от собствениците – Балабанов. Изборът на версии е богат – дали заради "Полимери“, чийто синдик е Иван Балабанов, дали заради председатела на Общинския съвет Тодор Балабанов /ако помните, и в предишния съвет имаше

необясними запалвания на коли

и гаражи/. Странни знаци подаде и кметицата на Каварна – след като разко смени концепцията на новогодишния концерт, тя продължава да твърди, че рокфест през лятото ще има. След внезапната отмяна на ангажиментите на име като Йорн Ланде обаче, /и след "Батаклан", който изправя музикалния бизнес пред още едно сериозно предизвикателство – охраната/, всеки сигнал за възможни проблеми има все по-голяма тежест. А и анонсираните засега летни прояви са принципно приятните идеи за насърчаване на младежки рок групи

и руски културни празници.

Които обаче няма да задържат Каварна в зоната на сериозното внимание /и туристите в града/. Новогодишният роккупон вече се премести в Пловдив /където кметът трябва да трупа точки, след като едва не изгуби изборите/. Защо Варна не прояви интерес също е интересен въпрос, но като видим афиша за "Нова година на площада", ще разберем поне чие лоби е надделяло /в традицията наетите звезди да отскачат, когато на тях им е удобно между два ресторантски ангажимента, не очакваме промяна/. А можеше да си спестим винетката поне за новогодишния купон... А, както стана ясно,

винетката е "удоволствие"

и за следващата ще си платим доста по-солено, отколкото за предишната. В разясняването колко малко е всъщност увеличението настана истинско състезание по цинизъм между Менда Стоянова и Лиляна Павлова. Регионалният министър обаче е на път да спечели заради активното лобиране и за друга поправка, която под една или друга форма ще направи ползването /и купуването/ на зимни гуми задължително /което не е така дори във всички скандинавски страни/. Имаше известен данъчен разум при гласуването в Парламента на промените, станали известни като данък "Градинка" и данък "Уикенд" – бюджетната комисия ги спря преди влизането в пленарна зала. Но

здравните стратези са неуморни.

Загрижени за здравето ни, те предвидиха въвеждането на повинност сред аптекарите, така че осигурят денонощни аптеки навсякъде. И не питайте за икономическа /или друга/ логика, защото това е държавата, в която премиерът си позволява /вместо да се извини за половинчасовото си закъснение за работа/, да обяви: "Часът е 10, когато дойда аз." И дори няма кой да попита величеството "колко ви е часът“. А също така, това е държавата, в която разликата в месечната заплата на една чистачка и на един млад учен

от следващата година ще е 25 лева.

Друго парченце от същия пъзел е фактът, че за една година бебетата, родени във Варна, са намалели с почти 900. Защото градът излъсква имиджа си и се опитва да излезе от летаргията. Но все още не е направил нещо съществено за икономиката и потреблението.