Облекла в синьо, червено, оранжево и жълто причиняват екземи при над 2% от населението

Текстилните бои са най-новият алерген, който тази година бе включен в стандартната серия за тестуване, прилагана у нас и в Европа. Просто казано това е изследването, с което се открива към какво пациентът има непоносимост.

"Алергиите към текстилните бои надминаха критичната граница от 2% от населението на Европа. Затова те бяха поставени на последното 30-о място в т.нар. стандартна или базова европейска серия (от тридесет вещества), установяваща към какви агенти сме чувствителни."
Това съобщи вчера за "Труд" доц. Жана Казанджиева, председател на секцията по дерматоалергология в Българското дерматологично дружество, която работи в столичната университетска Александровска болница.

"Осем дисперсни текстилни бои водят до алергии. Това са няколко вида жълто, оранжево, червено и синьо", посочи водещата специалистка. Става дума за точно определени червени бои (например т.нар. дисперсно червено номер 1 и 17 в концентрация от 0,5%), за няколко вида синьо (дисперсно синьо номер 35 в концентрация 0,5%, но и номер 106 и 124 само, че в концентрация 0,1%), за няколко вида оранжево (дисперсно номер 1 и 31 също в концентрация от 0,5%) и жълто (номер 3 в концентрация 0,5%).

Всички тези видове бои имат потенциала да отключат т.нар. текстилен дерматит, чиято изява е екземата. "Разбира се, не всяка дреха в описаните цветове може да го причини. Имат се предвид най-вече дрехите от изкуствени влакна. Ако сега някой от читателите ви каже: "Аз не нося такива блузи или панталони", нека си погледне спортния екип за фитнес или джогинг. Именно той, ярко оцветен в червено или жълто например, води до алергия към текстилни бои", обясни доц. Казанджиева.

Други рискови дрехи с изброените цветове са униформите - в транспорта, във фирмите за чистота, във всички комунални служби, на инспектори, на работещи в различни предприятия, за персонала във влакове, автобуси или самолети.

Проявата на текстилния дерматит се наблюдава най-често по тялото там, където най-силно се изпотяваме. Това са зоните под мишниците, лакетните и задколенните сгъвки, ингвиналните гънки, шията. "А при текстилните бижута екземата изниква върху зоните, където е поставена примерно текстилната огърлица или гривна", каза още доц. Казанджиева.

Сред непреходните алергии е тази към никел, която засяга все повече хора. Установено е, че се наблюдава при над 20% от населението на Европа или при всеки пети жител. "И как няма да е така, като почти всичко, с което влизаме в контакт във всекидневието ни, е с никел. Да започнем от никеловите монети, компютрите и лаптопите, мобилните телефони, колани, токи, верижките на часовниците, всички много атрактивни, но евтини бижута с вложен никел в тях, дори електронните цигари (макар и още да са поставени под въпрос)", изброи специалистката по дерматология от столичната Александровска болница. Примеси от никел има дори в бялото злато и когато то се носи 2-3 години в комбинация с изпотяване, също може да се стигне до проблеми.

Най-тежката проява на кожните алергии е генерализираният обрив по цялото тяло. Най-страшно е, ако тя е професионална, може да се стигне до там, че човек да се откаже от работата си. Например непоносимост към бои или дерматологични продукти може да сложи край на работата на фризьори и козметици. А на лекари и сестри - ако имат алергия към гумени ръкавици или лекарствени вещества.

Внимание - опасност заради никел от телефона или колана

За седма поредна година тази седмица у нас се провежда кампания за диагностика и профилактика на кожните алергични заболявания. Тя е под егидата на Българското дерматологично дружество и на Европейската академия по дерматология.

По време на инициативата в столичните болници Александровската и "Токуда", в университетските клиники в Пловдив и Плевен се провежда безплатно изследване за алергии на записалите се. След 2 седмици тестуването ще продължи в Стара Загора и Русе. Процедурата е безплатна, а иначе струва 60-70 лв., защото не се поема от НЗОК. Въз основа на направените през седемте години изследвания по време на кампаниите са ясни най-често срещаните алергени в България.

Първите три места на най-често срещаните алергени у нас се заемат от никела, кобалта и хрома. На четвърто място се нарежда колофонът, или боровата смола. Тя се открива в червилата, струнните музикални инструменти, в процеса на различни видове производства.
На следваща позиция се поставя консервантът метилизотиазолинон, който замести парабените. Дълго време те бяха ужасът за хората с алергии, затова преди 2 години метилизотиазолинонът бе поставен на тогавашното последно 29-о място в класическата серия за тестуване, с която се откриват непоносимости. Това обясни водещият дерматоалерголог доц. Жана Казанджиева.

За съжаление голяма част от козметичните продукти не биха могли да се произвеждат без консерванти. Ако се изключат от състава им, щом отворим капачето на кутията с крем, в един момент ще се появи плесен по повърхността му. Защото няма да има вещество, което да предпазва от развитието на плесен. "Т.е. консервантите са необходимото зло, ако искаме да ползваме козметиката по-дълго време", обясни доц. Казанджиева.

Тя разказа, че щом метилизотиазолинонът преди време започва масово да се поставя в разкрасителните продукти, тъй като има по-малък алергичен потенциал от парабените, кривата на алергичните реакции към него също тръгва да се движи нагоре. В момента тя е на много високо ниво, включително и у нас, затова често се откриват българи с непоносимост към по-новия консервант.

"Така се стигна до разрешаването му за влагане само в измивните козметични продукти. Ограничението се въведе от началото на тази година", посочи доц. Казанджиева.
Колелото пак се завъртя и метилизотиазолинонът днес се замества от феноксиетанола. Но още през настоящата година в медицинската литература се публикуват изследвания, че алергичните реакции и към него се повишават.

Парфюмните и ароматните алергени са на следващите позиции в класацията на алергените в България. След тях се нарежда боята за коса, която е в пряка връзка с новия алерген - текстилните бои. Обяснението е, че много често пациентите с непоносимост към боята за коса имат такава и към текстилните алергени. В този случай се наблюдава кръстосана реакция. "Когато си облечем тениската, която има дисперсна боя, на повърхността на кожата тя се разгражда от ензими. Стига се до разграждане на ниво паракомпоненти, които са близки по структура до алергена "боя за коса", обясни доц. Казанджиева.

Поредният алерген в класацията за нашата държава е прополисът. Българинът много го обича, независимо дали е поставен в собствено приготвени кремове или в пасти за зъби, или пък в продукти, купени от аптеката. Той има много полезни качества, но проблемът е, когато се употребява масово и особено за зарастване на рани. В този случай кожната бариера е нарушена и алергизирането към прополиса се осъществява доста бързо.

Алергичен паспорт за застигнатите

След извършването на теста за алергии и след като се установи към какво пациентът има непоносимост, лекарите му издават алергичен паспорт. В него изрядно се записва опасният за човека алерген, къде се открива той и как да се избягва. Около 20% от населението на Европа има никелова алергия, 11% - към кобалт, 6% - към хром и т.н. Трудно е да се посочи общия брой на алергичните, завършиха лекари.