Марина Стоилова е участник в проектa "Аспарухово – бъдеще за фолклорния свят"

Дванадесетокласничката от Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски" Марина Стоилова спечели за втора година награда от Ученическия институт към Българска академия на науките с доклад "Културните съкровища на Аспарухово”. Тя е дългогодишен участник в училищния проект за научна фолклорна експедиция "Аспарухово – бъдеще за фолклорния свят", която гимназията провежда в с. Аспарухово, Дългопол от 2007 г. Нейни научни ръководители са Елеонора Николова, учител по български език и литература и създател на училищния експедиционен проект и Мария Русева, учител по народна музика в гимназията.

Марина се e представила в област "Антропология” и отлично е защитила пред академичното жури доклада си. Тя е отличена "за дълготраен проучвателски интерес към актуални проблеми, свързани с живата памет; за авторски приноси при емпиричното изследване и справянето с предизвикателствата на теренната работа и преосмислянето на събрания нов материал; за изява на качества за научна работа и умения за представяне на резултатите пред аудитория".

Проектът "Културните съкровища на Аспарухово" е насочен към изследване на уникалната фолклорна местна култура. Той е продължение на миналогодишния проект за живата памет, с който Марина Стоилова участва в първата научна сесия на Ученическия институт към БАН през 2014 г.

Във фокуса на доклада е културната памет. Изследвани са формите, в които тя съществува в с. Аспарухово – не само нейните проявления като материално и нематериално културно наследство, но и нейната функция да оформя човешкото съзнание и облика на общността днес. За илюстрация на материалното наследство е използван костюмът – местната ченгенска носия е уникална, защото е единственото съхранено материално културно наследство в с. Аспарухово след преместването на селото заради изграждането на язовир "Цонево". 100-годишеният чукман е съхранил културни модели и символни образи, достигнали до нас.

Нематериалното културно наследство е разгледано чрез три свои форми – сватбен ритуал, наратив (устните разкази на информаторите и техните лични архиви с песни и спомени) и песенен фолклор в Аспарухово, които показват интензивната моделираща човешкото съзнание функция на фолклорната култура.

Като най-ценното съкровище на Аспарухово ученичката представя хората. Тя съпоставя характеристиките на две дългогодишни информаторки – Петрана Момчева и Атанаска Мъглева, за да онагледи двата вида отношение към миналото: на съхраняващия и оценностяващ го човек и на активно сътворяващия го, който го предава като жива памет. Чрез използването на категорията "живо човешко съкровище" на ЮНЕСКО е универсализирана и изтъкната уникалността на местните хора.