Родният "Имко" копирал Apple, а Джобс бил благодарен, че им правим реклама

Мълвата, че Стив Джобс е посетил Варна през 1985 г., тръгна неотдавна от книга на бивш дипломат и бе подета от медиите. БНТ дори намери снимка от онова време, на която очерта с червено кръгче човек, за когото се предполага, че е Стив Джобс. Датата според кадъра е 28 септември 1985 г.

По следите на мистерията тръгва вестник "24 часа", за да разбере какво всъщност се е случило; кой компютърен гений е посетил страната; с кого се е срещал и как това е допринесло за компютърното бъдеще на държавата.

Първи за гостуване на Стив Джобс в България разказва варненецът Кирил Костов. Подробното описание на визитата е направено в мемоарите му "Подвластни на морето", в които 85-годишният Костов - бивш директор на външнотърговското предприятие "Корабоимпекс", а по-късно дипломат в Лондон, разказва за кратката си среща с Джобс.

Според спомените му Джобс е дошъл на първия форум "Изток-Запад", който се състоял през 1985 г. в хотел "Варна" на тогавашния курорт Дружба. Този и следващите форуми, провеждани почти всяка година от 1985-а до 1989 г., опитвали да стоплят замръзналите отношения между Изтока и Запада в областта на високите технологии заради ембаргото на КОКОМ. Честта да организира форумите се пада на България. Авторът на мемоарите Кирил Костов получил указания да помага за подготовката на събитието през 1985-а от министъра на външната търговия тогава Христо Христов.

По време на форума Тодор Живков дал прием за участниците в двореца "Евксиноград". Сред гостите били ръководителят на американската делегация и президент на "Пепси Кола" Доналд Кендъл, съпругата и тъща му.По спомените на Костов с тях дошъл и един "висок строен мъж", който според него бил шефът на Apple Стив Джобс. Американските гости придружавал Георги Пирински, който по онова време е зам.-министър на външната търговия.

Освен че бърка името на Джобс и го пише като Джоб, авторът може би прави неволна грешка кой е бил високият строен мъж. 11 дни по-рано Джобс e напуснал Applе. Присъствието му на форума като представител на компютърния гигант не само че е невъзможно, но се опровергава и от няколко съвременници.

Един от тях е Стоян Марков, известен като Стенмарк, член на ЦК на БКП от 1981 до 1990 г. През 1985 г., когато се провежда форумът "Изток-Запад", Марков е първи зам.-министър на машиностроенето и вицепремиер. Той разказа пред "24 часа", че след публикациите неотдавна за гостуване на Джобс във Варна през 1985 г. се чул с Георги Пирински. Той го уверил, че не се е виждал с Джобс в България.

Сред съвременниците на събитията във Варна е и бизнесменът Бисер Димитров, който от четвърт век живее и работи в Силициевата долина. Освен че е родом от Варна, където се провеждал форумът "Изток-Запад", по онова време Димитров е зам.-директор на обединение "Приборостроене и автоматизация", отговаря за маркетинга и продажбите и има защо добре да помни кой компютърен гений е посетил България.

"Разбира се, че знам тази история. Но човекът, за когото говорите, не бе Стив Джобс, а главният изпълнителен директор на Apple по онова време Джон Скъли", разказва Бисер Димитров. Скъли бил близък приятел с шефа на "Пепси" Кендъл и известно време дори бил женен за доведената му дъщеря, пишат и негови биографи. Това затвърждава версията, че вероятно той е бил човекът, пристигнал с Кендъл във Варна.

И Бисер Димитров потвърждава, че към американските гости бил "прикачен" Георги Пирински. "Живков не се доверяваше много-много на Андрей Луканов Георги Пирински, като човек с блестящ английски и зет на тогавашния шеф на УБО ген. Кашев, бе много подходящ да общува с американците", споделя Димитров. По думите му Живков бил взел на "личен отчет" Скъли и живо се интересувал от разговорите, водени с него.

А разговорите, естествено, били за компютри. "По онова време копирахме Apple. Тъй като бяхме единствените в Източна Европа, които копират и продават Apple, Скъли дойде тук. Вероятно, за да говорим може ли да правим нещо заедно", разказва Димитров.

Конфигурацията на компютрите, произвеждани в България, била като на прочутия американски компютър Apple, а процесорите - български. "Произвеждахме ги в бивша фабрика за манометри в родния град на Живков Правец, която бе превърната във фабрика за компютри", разказва Димитров. Копирането, разбира се, ставало без лиценз, а Скъли се догаждал за това.

"Понеже не можеше да ни осъди, защото нищо не можеше да направи с Източния блок по онова време, Скъли предложи да работим заедно", продължава Димитров. "Някакви умни глави обаче решиха, че с Apple не желаем да разговаряме. Така това се оказва първото и последно идване на Скъли в България", развенчава мистерията кой е бил "високият строен мъж" Димитров. Според него нежеланието да общуваме с Apple по онова време идвало от съпротивата на Живков. "Той не желаеше да скършва хатъра на Съветския съюз и да обърква политиката на Източния блок", казва Димитров.

Надеждата България да установи компютърни контакти с Америка обаче не угасва. През 1988 г. българска делегация пътува към Калифорния, за да търси възможности за съвместно компютърно производство. Делегацията се води от Андрей Луканов, който по онова време е вицепремиер и министър на външната търговия. В нея по спомени на участници бил още Спартак Жаров, работил в оръжейната фирма "Кинтекс" и бил част от екипа на Огнян Дойнов в Българската индустриална стопанска асоциация.

В групата е и Пламен Вачков, син на бившия главен прокурор от 1962 до 1981 г. Иван Вачков, който по онова време е генерален директор на "Микропроцесорни системи". Той заминава два дни по-рано, за да подготви срещата в Силициевата долина. Тъкмо там, в малкото калифорнийско градче Купертино, а не тук в България, Вачков се среща със Стив Джобс.

Пламен Вачков: Срещнах се със Стив Джобс в Купертино
Той знаеше, че копираме Apple, и ми каза, че даже са ни благодарни за това, защото им правим реклама.

- Идвал ли е Стив Джобс в България през 1985 г. Какво знаете по въпроса вие, г-н Вачков?
- Не бях дълго в България, но разбрах за публикациите по темата. Моят сътрудник ми ги е оставил на бюрото. Те са базирани на една книга на Кирил Костов. Ако такава среща се е състояла през 1985 г. и се е отнасяла до персоналните компютри, би трябвало да знам за нея. Или поне да съм присъствал. Защото от октомври 1984-а до септември 1992-а бях генерален директор на "Микропроцесорни системи".

Предприятието произвеждаше компютри, които софтуерно бяха съвместими с Apple II E, но хардуерът бе различен. Компонентите на Apple II E се произвеждаха в Америка, но ние се снабдявахме с компоненти от Азия. България бе единствената страна сред бившите социалистически страни, която произвеждаше персонални компютри. Първоначално това бяха "Имко" 1 и 2 и се произвеждаха на Гара Искър, а след 1984 г. производството започна в Правец.

- Имаше ли България лиценз от Apple за производството на тези компютри?
- Не, разбира се. Официални отношения с Apple нямахме, но бе известно, че ги копираме.

- А имаха ли Apple претенции към нас, че ги копираме?
- Не, никога, дори ни бяха благодарни...

- Чак благодарни...
- Имаше поредица от срещи. Една от тези срещи беше в Купертино, Калифорния, през 1988 г. Тогава Андрей Луканов, като министър на външната търговия и зам. министър-председател бе ръководител на една делегация в САЩ, която посети различни фирми от най-различни промишлености. В състава на тази делегация бях и аз. Помолиха ме да отида в Купертино предварително и да организирам срещата. Тогава се срещнах със Стив Джобс. Той вече не работеше в Apple.

- Какво си говорихте с Джобс?
- За персонални компютри, естествено. И за софтуера на персоналните компютри.

- Искахте ли да си сътрудничите с Джобс?
- От една страна - да. От друга - беше 1988 г. На следващата година вече постепенно отпадна необходимостта от това сътрудничество, защото ние произвеждахме компютри сами.

- Знаеше ли Джобс всъщност, че копираме Apple?
- Аз предварително го бях информирал, че произвеждаме компютри, които са съвместими с Apple. Така и каза: "Да, разбира се, че ние знаем, че произвеждате компютри, които са съвместими с Apple, но за нас това е реклама, защото вие ги продавате на пазар, на който ние не продаваме". Ставаше дума за СССР. Освен в България компютрите, които ние произвеждахме, се продаваха в републиките на СССР и много малко в останалите социалистически страни.

Между 1984 и 1992 г. единствената страна, която произвеждаше серийно персонални компютри, бе България. Имаше още едно място - Ташкент, предприятието се казваше "Вариант", но то сглобяваше компютри от части, които се правеха в Комбината за микропроцесорна в Правец.

- Кой компютър всъщност копираше Apple - "Имко" или "Правец"?
- По-скоро "Имко", който предшестваше Правец. "Правец 8 М", който масово се продаваше в СССР, вече не копираше Apple. Той се произвеждаше с изцяло български компоненти, които се правеха в Комбината за микропроцесорни системи в Правец.

- Сега по въпроса идвал ли е Джобс в България и имало ли е през 1985 г. среща с него, за която разказва Костов...
- Според мен Костов бърка. Ако някой е идвал в България през 1985 г., то той не е бил Стив Джобс, а вероятно Джон Скъли, който тогава е бил главен изпълнителен директор на Apple. Аз не си спомням да съм участвал в такава среща. А да направят среща по персоналните компютри по онова време и да не ме извикат, е малко вероятно. Може да не съм бил в страната, но поне щях да науча.