Коледните празници тази година ще са с един ден по-дълги след като църквата премести Игнажден ден по-рано - в събота. От това седмицата не стана по-празнична – депутатите гласуваха орязаните конституционни промени, докато кабинетът си играеше на клатене на властта и заплахи с предсрочни избори, а финансовият министър финтира всички, като си

прокара промените през задния вход.

В София /и в други градове/ съдии протестираха срещу налагането на това, което стана популярно като „прокурорска република”, докато във Варна не само че липсваха недоволни, но и на един служебен купон се събраха полицаи и прокурори. В Общинския съвет се заеха с приключването на финансовата година, при което стана ясно, че след като бяха теглени кредити за сериозната сума от 43 милиона лева, парите не са използвани, което обаче

едва ли ще се отрази на сумата за връщане.

Официално беше потвърдено неизпълнението по част от приходните пера, без обаче да има ясно обяснение на какво се дължи – на лоша финансова дисциплина или на излишен оптимизъм при залагането на плана миналата година. Най-голямо е разминаването при данъка върху придобиване на имущество, от който общината е получила 18 милиона при планирани 24. Въпреки това /и въпреки обещанията, че няма да има промени в местните данъци и такси/ едно от първите предложения на съвета беше през следващата година

точно този данък да се увеличи

почти до разрешения таван от 3 на сто. Тъй като точката не се класира в дневния ред, не е изключено съветът да запише още едно заседание в малкото работни дни до края на годината – така поне настояваше Янко Станев... Поне искането беше внесено официално и без да се прилага челния опит на финансовия министър. Тази седмица стана ясно, че след като депутатите отхвърлиха предложението на Горанов за данък „Уикенд”, то все пак ще влезе в сила - като подзаконов нормативен акт. Така изпълнителната власт показа на законодателната, че това, което не може да се прекара през главния вход на парламента,

винаги може да влезе отзад.

Така фирмите ще плащат ДДС за активите си, ползвани „и за лични нужди”, при това без дори да е предвидена долна граница за стойността им. Разбира се, не е предвидено самата власт да връща пари, когато използва служебните коли за предизборни срещи, самолетите за рекламни акции на спонсори и охраната като прислуга. Къде отиват парите ни имахме основания да питаме и във Варна тази седмица. На сесията на съвета стана ясно, че и през следващата година половината от такса „Смет” или близо 14 милиона лева може да отидат за издръжката на завода за боклук в Езерово. Ако ви се струва, че при откриването му обещаваха, че той ще се издържа от суровините, които ще вади от боклука, правилно си спомняте. Но или сметките са били криви, или

някой е разчитал да не помним толкова дълго,

защото заводът все така работи на общинска издръжка /и инвеститорът, влязъл тържествено през парадния вход, изведнъж се оказва нареден на задната врата за част от общинските пари/. По- сериозният проблем е, че поддържането на завода е сметка на парите, с които се чисти Варна, а видът й в момента ясно показва, че и всичките 27 милиона лева, предвидени за събиране през следващата година като такса, няма да са излишни /като и завишеният контрол/. Заседанието тази седмица ще се запомни и с окончателния разпад на групата на реформаторите, след като и Ивайло Митковски я напусна. Това е

второ отцепване за три заседания

и ако прегрупиранията продължат със същата скорост, каква ли ще е конфигурацията след четири години /и какво ли ще ни струва това/? Основната причина за реформаторския разрив в съвета обаче бяха не варненски проблеми, а разигралата се национална драма. Макар че от друга страна сега в София има своеобразен римейк на процесите преди изборите във Варна... Тази седмица започналото на въгленското сметище беше довършено на поморийските кални бани - ГЕРБ и Борисов

окачиха още един партиен скалп на колана си,

ДСБ излезе в опозиция, а тъмносиният Петър Москов сдаде партийния пост /но не и партийната книжка/, за да запази министерския, след като оставката на Христо Иванов разклати лодката. Покрай тези процеси премиерът прибегна до любимия си ход – да ни плаши с предсрочни избори /на които ще се кандидатира за президент/. Вотът „две в едно” догодина не е добър вариант – най-малкото защото при процесите в момента най-реалистичният вариант е още по-лош от сегашния. Самият Петър Москов коментира раздвоението си в стил „ранния Бареков”, който заръчваше на майка си бяла риза – „Продължаваш,

ако те разстрелят – разстрелят,

толкова е просто.” Но за всеки случай обяви, че ще предложи и „достойна кандидатура” за нов правосъден министър, който да продължи реформите в сектора. Същите, които ГЕРБ бламира... Не е ясно доколко той е участвал в избора, но седмицата приключи с Екатерина Захариева на поста министър на правосъдието и с гласувани на трето четене промени на Конституцията. Те бяха достатъчно „подстригани”, за да не променят статуквото, но и достатъчно добре редактирани, за да успокоят Европа, че все нещо се прави у нас по най-болната ни тема. Засега опитите за

промъкване в клуба през задната врата

не дават резултат, но не носят и осезаеми санкции. Става все по-ясно обаче, че без евронатиск сериозни промени няма да има. В суматохата се опита да напомни за себе си и образователният министър, който обвини медиите, че с въпросите си неговата оставка „съсипвате децата, съсипвате и майките и бащите, съсипвате и учителите и никой вече не ще да вярва на образователното министерство.” Макар че за мотивиране на недоверието изобщо няма нужда от медиите - тази седмица излязоха резултатите от октомврийския изпит на петокласниците у нас. Според тях близо 20 процента от

учениците не могат да осмислят текстове,

а отлично се справят към 7 на сто. Малка утеха за Варна е, че нашите петокласници си делят първото място със Смолян. И ако министрите здраво стиска властта, във Варна предложеният от ДСБ заместник-областен управител Цветомир Петров подаде оставка. В други партии промените са повече доброзорни. Заради изборните резултати на АБВ във Варна лично дойде заместник председателят Румен Петков. Той обяви създаването на Граждански съвет, който ще работи, за да подобри партийните показатели при следващия вот. Председател на съвета е Иван Великов – областен управител, назначен от коалицията на Орешарски, кандидат-депутат на БСП на парламентарните избори и част от листата на Кирил Йорданов на местните. Много варненци обаче са

все повече обзети от коледния дух –

благотворителни базари, концерти и изложби има навсякъде в града и каквото и друго да ни се случва, никой щанд не остава без внимание. Но не мина и без протести. Най-важният обаче – за реформирана съдебна система, минава /засега/ без варненско участие. С едноличен протест в Морската градина през седмицата излезе неизвестен гражданин, който разлепи бележки, че ако кучето ползва градината за тоалетна, то отговорността за почистването е на стопанина му. За пореден път недоволстваха и шофьорите, макар че новите цени на винетките вече влязоха в сила. Протестиращите обаче имаха и нови искания - компенсации за лоши пътища,

закон за отговорност на държавата,

общините и фирмите за тези лоши пътища и отчет къде и как са похарчени парите от продадените досега винетки. Досега недоволните получаваха от ресорния министър съвети да си седят вкъщи, щом не харесват цените на винетките. Какъв ще е отговорът на новите искания? Повече въпроси, отколкото отговори предизвика и намерението Варна да се сдобие с нов, трети „паяк”. Разбира се, в града има работа не за 3, а за 33, но и толкова да станат, администрацията няма как да спечели битката срещу колите по тротоарите

без алтернативи за паркиране.

Засега обаче на дневен ред е друга част от градската инфраструктура – тази, която до края на годината трябва да бъде част от завършения проект за интегриран градски транспорт. И тази седмица кметът Портних потвърди, че всички срокове ще бъдат спазени. Това включва новата идея да бъдат купени по европейски програми още 20 автобуса /която трябва да помогне за изпълнение на старото решение общинската фирма да поеме всички линии на градския транспорт/. Част от проекта са и велоалеите, с чиито снимки за наша сметка се забавляват по форумите из цялата страна. През седмицата във Варна най-сетне се появи пряко отговорният за вида и размера им. Само

за да прехвърли отговорността на други...

Консултантът по проекта Тодор Тодоров обяви, че всичко направено отговаря на Наредба 2 от Закона за устройство на територията и на заданието, като същевременно призна, че когато работата е започвала, никой не е гледал на велосипеда като на средство за ежедневно придвижване, а по-скоро като на забавление от време на време. Дългите обяснения за обективните реалности велосипедистите сведоха до по-краткото, но по-ясно „отбиване на номера”. Първите резултати от това ще са, че карането на велосипед по платното вече ще е нарушение на закона, а велоалеите ще станат причина за постоянни конфликти между велосипедисти и пешеходци, защото на повечето места физически

няма място дори за разминаване

/майките с колички и инвалидите явно никой не ги е слагал и в тези сметки/. И през тази седмица продължи ремонтът на ларгото, опити за организиране на движението на колите все още не се забелязват. Сега към хаоса вероятно ще се добави и техниката, която ще преминава към Морското казино. Ремонтът на знаковата за Варна сграда /срамно изоставена с години/ започна. Обещанията са, че казиното ще си върне стария вид, ще бъде място за забавления и култура, които няма да последват варненската мутро-традиция в парковото строителство и няма да „обраснат” с апартаменти, хотел и паркинг. Дали този път ще е както трябва или пак ще стане както обикновено?