През нощта летят по маршрути, които пилотите си изберат, обикновено са най-кратките

От две година в небето ни е навалица от прелитащи самолети. Държавното предприятие “Ръководство въздушно движение” стана разпределител на полетите между Близкия Далечния изток и Европа, а нашето въздушно пространство - врата към континента ни.

Войните и кризите на изток от нас са затворили огромни въздушни пространства, самолетите на големите авиокомпании ги заобикалят и избират нашите “въздушни магистрали”, за да стигнат до Европа. Най-големият трафик е през Черно море.

Първи август например е бил най-горещият ден за ръководителите на полети. За 24 часа в небето ни са прелетели 3200 самолета, което е рекорд. И са водени през нашето пространство, без да трупат закъснения или да е имало напрежение, казва Георги Пеев, генерален директор на РВД.

През 2015 г. спрямо 2013 г. има около 40% увеличение на трафика. В морските ни сектори увеличението е 100%, казва Пеев. И ако софийското летище все още не може да стане разпределителен център, то за въздушното ни пространство това е факт. Има проблеми с въздушното пространство на Украйна и особено над Крим. Големите авиокомпании не летят над полуострова заради факта, че две страни имат претенции да контролират небето му. А основен принцип в авиацията е, че едно въздушно постранство се контролира само от един.

Украинците казват - то е наше. След анексирането на Крим руснаците заявяват - Крим е наш, въздушното пространство над Крим е наше. За една авиокомпания това означава, че е възможно двама ръководители на полети да дават инструкции и разрешения, което е немислимо.

Така че никой не лети там, нито над Крим, нито над морето. И полетите, които идват от Азия и Близкият изток, се изместват на запад и тръгват през нас, обяснява Пеев. От морето се обслужват полетите за целия Персийски залив и Азия.

Повече самолети в нашето небе изпращат и войните в Северен Ирак и Сирия. Там също има ограничение на въздушните пространства, а и авиокомпаниите не смятат, че е безопасно да се лети над тези територии. Ако можеше да се лети над Сирия и Ирак, това би разтоварило българското въздушно пространство, казва Пеев.

Дори Афганистан генерира трафик към нас, който при нормална ситуация не би избрал българското небе. Към тази навалица се добавят и проблеми на Кипър и Гърция.

“Нямат достатъчно ръководители на полети и добра техника, за да обслужват високия трафик, който имат. И когато има натоварване, те обявяват, че не може над определен брой самолети да минава през тяхното пространство, което автоматично ги изпраща в нашето”, уточнява шефът на РВД. Един от основните маршрути от Азия и Близкия изток е през Иран, Турция, България.

От страната ни потокът се разделя в две основни посоки - единият е през Сърбия, Хърватия, Словения, другият - през Румъния и Унгария. Страната ни е като един гейт в момента, врата за и от Европа. И е един стабилен и мощен РВД провайдър, независимо от проблемите около нас, допълва Пеев.

Какво са случва в залата за управление на полетите в един летен ден, в който средно прелитат над 2500 самолета (преди са били средно 1000)? Тогава пред компютрите, от които се контролира и управлява движението на самолетите, са към 30-40 ръководители на полети, в лятна нощ те са към 27. В зимен ден, в който ни допуснаха в светая светих на управлението, небето бе разделено на 9 сектора, за които отговаряха 18 ръководители на полети.

Преди тях обаче мощно звено от анализатори проучва, смята, анализира. Така че се знае какво прави всеки от съседите, знае се какво се случва, къде какви забрани за летене има (казват им рестрикции).Създаден е голям тим, който следи непрекъснато обстановката, конфликтите, публикациите, прави анализи как събитията биха повлияли на потоците.

“Имаше случай, в който руснаците от Каспийско море изстрелваха ракети от кораби към Сирия, това създаде леко напрежение между авиокомпаниите. В първите дни те наблюдаваха ситуацията и когато разбраха, че няма опасност за техните полети, продължиха да летят, както си летяха, тоест през нас,” казва шефът на РВД. Били са подготвени.

Когато има много прелитания, въздушното ни пространство се разделя на по-малки порции, наречени сектори Може да се раздели хоризонтално, но може и на “филии” във вертикал.

Ръководителите на полети мислят триизмерно - както в равнина, така и във височина. “Това въздушно пространство до Сърбия можем да го разделим на няколко части, но може да го разделим и на порции във височина - показват ни. - Толкова голям е трафикът, че ако не го разделим на съответните порции, един ръководител полети не може да се справи с толкова самолети”, обясняват експертите.

Изследвания показвали, че оптималният брой самолети, който може да управлява един ръководител на полети в един сектор, е 15. Навремето, когато е нямало сериозни анализи, се е случвало и по 30 самолета едновременно да се водят и тогава натоварването става инфарктно.“Водят се с математика и бърз ум”, казват ръководители на полетите.

Територията на България е разделена на фамилия сектори “София” и фамилия сектори “Варна”.
Към 12 часа в едното парче от въздушното пространство - “София”, имаше 28 самолета. Веселин Стоянов е във връзка с “Бритиш еъруейз”, които се обадиха от Сърбия. “Веско ще напасне полета им до летище София”, казва Петър Данаилов, който е ръководител на центъра за управление. Стоянов е радарен ръководител полети, поддържа връзка с пилотите и води самолетите в своя сектор. Партньорът му планира траекториите на трафика.

Планиращият кликва на един етикет на екрана и се появява траектория в сиво. Всеки самолет е като точка, към която е прикачено етикетче. Като се кликне на него, се появява информация за полета, както и траекторията му. В сиво са трасетата, които са по-далече от сектора, който управлява двойката, но периодично те ги проверяват, за да няма изненади. Стриктно под око обаче държат зелените траектории, които са на самолетите в съседни сектори В зимен ден като този, в който бяхме, на денонощие прелитат около 1500 самолета, при 800-900 преди кризите на изток от нас. През зимата е времето на отпуски за ръководителите на полети.

Освен голямата навалица в небето ни пред ръководителите полети има още едно предизвикателство. Предприятието “Ръководство въздушно движение” постепенно премахва задължителните трасета през небето ни и оставя на пилотите да избират най-късия път, по който да стигнат от точка А до точка Б.

Свободното летене в небето ни засега е разрешено само през нощта. А се започва от нощните часове, защото тогава трафикът е по-нисък и ръководителите на полети по-спокойно могат да водят самолетите, които не летят по начертаните традиционни трасета.

Догодина се отваря за през нощта (от 22 до 6 ч сутринта- бел.ред.) пространството от входната точка в нашето небе при границата ни с Турция чак на изходната на румънското небе при Унгария. България и Румъния от години работят за единен функционален блок за ръководство на въздушното движение и това е една от стъпките.

На тази територия авиокомпаниите ще могат сами да чертаят “въздушните си магистрали” и да ги съобщават на ръководителите на полети. А това обикновено са най-преките пътища, чрез които пестят пари и време. От 2019 г. се предвижда в общото въздушно пространство на България и Румъния пилотите сами да избират маршрутите 24 часа в денонощие. Ако няма кризи, прави уговорката шефът на РВД.