Сложихме ли най-добрите си дела в яслите?

В дните преди Коледа особено много ни се иска да сме по-добри и да си казваме по-хубави думи, но все нещо ни препъва. И през празничната седмица по улици и тротоари се работеше така, както през други години не се е случвало и в разгара на ремонтния сезон. Със същата скорост обаче се трупат и

строителните куриози –

главно по велотрасето. Някои от тях са такива, че колоездачите в града ще прекарат единия коледен ден в бутане на велосипедите си по новите алеи, за да покажат колко са непригодни за каране на колело, а накрая ще "посадят" плакатите с недоволствата си пред Общината. Със сигурност имат основания, но пешеходците и майките с колички не трябва да чакат някой да ги покани специално, а също да обявят исканията си. Защото велоалеите, както са направени, не създават нови възможности, а ограничават и малкото налични места за минаване пеш. За някои изглежда дребнаво на фона на общото градско обновление вторачването в алеите, но те вървят с два основни проблема – създават неудобна градска инфраструктура, с която ще живеем години наред, и

залагат конфликт

между пешеходци и велосипедисти /който обаче добре ще отвлича вниманието на всички от начина, по който се строи в града/. Друг един строеж зарадва цял вход варненци, рискували с програмата за саниране - тази седмица те се похвалиха с успешния край на проекта си. Мнозина им завидяха не само за това, че са постигнали почти невероятното – 27 собственици на едно мнение, а и заради оправената улица. Защото докато по празниците си ходеха на гости по малките улички, мнозина съжаляваха, че модата на галошите е минала. През седмицата стана ясно, че и ремонтът на един от големите пътни възли в града е под въпрос – министър Лиляна Павлова обяви във Варна, че в бюджета

пари за Аспаруховия мост няма.

Само преди три месеца на място от моста пак тя обяви, че рехабилитацията му започва още през пролетта на 2016-та, сега обаче има условие – само при добра събираемост на приходите, защото парите от винетките не стигали. В това няма нищо изненадващо, след като през седмицата беше обявен новият рекорд на ПЧП /приятелско-частното партньорство/ - един милиард за 60 километра магистрала. В предпразничната суматоха не мина и без няколко отрязани лентички. Открита беше ремонтираната сграда на Юнашкия салон /всъщност, ремонтът приключи по-рано, но сградата изчака кога ще успеят да я включат в подходяща министерска визита/. Показаха и

как изглежда "Евксиноград"

след близо две години реставрация и консервация. Голямата промяна обаче ще настъпи с новата година – паркът и дворецът ще се отворят за туристи. И тогава ще разберем кой е бил прав – тези, които настояваха всичко да е достъпно за "хората", или тези, които твърдяха, че за един сезон "хората" ще заличат разликата между парка и градинките, в които си разхождат едновременно и децата, и кучетата. Еднозначно добрата варненска новина тази седмица беше новото отделение по лъчелечение, което дава шанс на много хора с онкодиагнози. В еуфорията преди Коледа министър Павлова /която включи и болницата в сгъстената си програма от откривания на обекти/ прогнозира как Варна ще измести Истанбул от картата на медицинските пътувания. Разбира се, специалисти за това не липсват, но е доста оптимистично да се пропускат някои съществени разлики между двата града,

както и факторът "Москов".

Въпреки празниците, усърдно работиха и общинските съветници, особено във финансовата комисия. От ляво Борислав Гуцанов предложи данъчна амнистия върху лихвите за всички, които не са си плащали местните данъци и такси през последните десет години, ако най-сетне внесат основната сума по задълженията. Предложението не срещна особена подкрепа, за разлика от настоятелното прокарване на идеята за увеличаване на данъка при придобиване на имущество, защитавана от Янко Станев. След като точката не мина на редовната декемврийска сесия, даже е свикано

извънредно заседание

с тази единствена точка в дневния ред през един от малкото работни дни между празниците. Лекото разминаване с обещанията на администрацията, че няма да пипа местните данъци беше обяснено с факта, че този налог не засяга всички, а се плаща само при сделки с имоти. Ударният аргумент беше, че главно руснаци си купуват апартаменти тук. Сблъсъкът между двете идеи в комисията завърши с недоволството на Гуцанов и натъртването на Станев: "Вкарай си 26 общински съветници, тогава и ти ще можеш да вземаш решения". ГЕРБ и досега не са реагирали чии точно са вкараните съветници... Колкото до самата идея за увеличаване на данъка, в повечето големи градове той не е вдигнат до позволения максимум, както ще стане във Варна. В Аксаково обаче сделките с имоти се облагат с 3 процента вече осем години и

инвеститорите не са избягали

/но там резултатите определено не се дължат само на механичното събиране на постъпленията/. Кметът на Аксаково Атанас Стоилов не особено празнично напомни през седмицата и друго – европарите от фондове и програми са добър, но еднократен източник на финансиране, а общините са започнали да разчитат главно на тях, вместо да се борят за решаването на болния проблем "децентрализация". Новата година обаче ще постави въпроса още по-остро, защото цяла Европа ще трябва да мисли, освен за попълване на еврофондовете, и за мигрантските потоци, и за националните си икономики. А с изчерпването на фондовете или държавната администрация у нас ще трябва да започне да връща

повече пари към местните бюджети,

или ще броим общините пред фалит. Вторият вариант е по-вероятен ако съдим по начина на действие на финансовия министър – след като пробута данък "Уикенд" през задната врата, счетоводителите вече предупредиха всички фирми, които решат да играят честно – ако признаят, че те и служителите им ползват фирмена техника и за лични нужди, в края на годината вкупом ще трябва да платят и данък, и осигуровки за това. Но пък съвсем в духа на Коледа правителството спусна бройка за децата. Обявеният през седмицата план с краткосрочни мерки за справяне с демографската криза предвижда догодина у нас да се родят 71 хиляди бебета /при трайна тенденция за спад през последните години и около 60 хиляди родени през тази година/. Всъщност държавата отдавна се опитва да ни прави деца, сега

просто е планирала и да успее...

Тази година Коледа не беше съчетана с големи беди или поличби, затова медиите припомняха стари - като трагедията с децата в "Индиго". 14 години по-късно темата отново спря до това да се намери преживял трагедията, който да разказва "какво си мисли", "какво си спомня" и "как се чувства". Олдскул въпросите "кой е виновен" и "какво да се прави" никакви ги няма, а по най-главния – "какво да се промени", така и нищо не е направено. Други медии освежиха пейзажа с "чудо" - "коледно поздравление на Путин за България" /и за да е пълен вицът, всеки си го присвои, обаче "преводачите" на всички бяха сбъркали на едно и също място и по един и същи начин/. А поне във Варна за

малки коледни чудеса

нямаше нужда са се оглеждаме дълго – благотворителните щандове и касички не оставаха празни, а при семейството си се прибра капитан Светлозар Собаджиев. При това благодарение на съвместни обществени и държавни усилия. Иначе България я имаше и наистина в международните новини и анализи – с обобщението, че ДС е начело на страната. Анализаторите отвъд океана имаха предвид премиера, но седмицата ги изненада, като им добави още аргументи след разрива между агентите Петър и Павел, които публично си изясниха

вътрешнопартийните дискурси

в ДПС. Това беше само малка част от многопосочното раздвижване в руско-турската тема, а който смята, че ние ще бъдем нещо повече от косвена щета, явно е бил в информационен вакуум през последните години. Защото конкретната причина за критиките на Доган към Местан беше протурската му декларация, зад нея са развалената партийна дисциплина и лошите резултати от местните избори, но големият проблем е завоят далеч от руските интереси. Местан отиде чак в Кърджали, за да обяви, че няма намерение да подава оставка, макар че обявеният Централен съвет на ДПС според него бил нелегитимен. По същото време, достатъчно легитимиран от Доган в сараите му, съветът

гласуваше свалянето му

от всички ръководни постове и изгонването му от партията. С Местан в Кърджали бяха шестима депутати и партийни функционери. Означава ли това, че ще има трето ДПС, което да си прави компания с вече отцепилите се части на левицата и тръгналите по техния път реформатори? Или ще имаме фундаменталистка партия у нас? Едно е сигурно – въпреки подадените опорни точки, Доган все още не е "най-големият българин", но според броя на коментарите и нервността на реакциите в целия политически спектър, все още е един от най-информираните. И все пак през седмицата – въпреки скандалите, проблемите и неуредиците,

отново ни се роди Спасител.

Дали му пратихме най-мъдрите да го посрещнат? Сложихме ли най-добрите си дела в яслите? Или разчитаме коледното чудо да ни споходи просто така, без вяра, без мисъл и без труд?