И през следващите 52 седмици да се радваме не само на хубавите си намерения и пожелания, но и на тяхното сбъдване

Изпращаме седмица, събрала две години. През дните й поработихме /малко/, празнувахме /повече/, а сега остава да изметем конфетите и пиратките, за да започнем на чисто не само новата седмица, но и новата година. И е времето, в което да решим какво от миналата да оставим зад гърба си и какво да пренесем

през границата в 2016-та.

И като го впишем в декларацията си с традиционни новогодишни добри намерения, да не забравяме, че на митницата в края на годината ще трябва да отговорим какво сме направили с декларираното. В последната седмица от старата година до Варна стигна идеята да "облечем" дърво с дрехи, които ние вече не носим, но които биха зарадвали човек в нужда. Така в един от дните между Коледа и Нова година няколко дървета в Морската градина се сдобиха с малко странна, но много човечна украса - топли якета и панталони. Ден преди новата година обаче, когато всеки подготвя трапезата и би могъл да задели нещо и за някой непознат, витрината на кампанията "Ако си дал..." осъмна с лепенки. Оказаха се на Агенцията по храните, която проведе поредната самоотвержена акция

в защита на буквата на закона –

след като храната не е проверена от тях и обозначена като безопасна, не може да се раздава. Всъщност витрината, поддържана от доброволци на пазар "Чаталджа“, работи от октомври, получи добра доза медийно внимание още тогава и почти през цялото време имаше хора, които зареждаха храна. Затова, една страна - ред трябва да има. От друга – три месеца ли е срокът, в който агенцията научава градските новини и реагира? И от трета – ходи ли инспектор да проверява кофите за смет, от които се хранят някои от тези, които ползваха витрината? Пак през седмицата, като обобщение за годината, социалният министър Калфин обяви, че според статистиката

бедността намалява.

Хората навсякъде имали чувство за бедност, просто нашето било по-развито и ни пречело да усетим подобрението. А би трябвало, защото в бедните страни имало големи неравенства... Явно и с този министър живеем в различни държави. Както и с останалите, които смятат, че ако от 1 януари минималната работна заплата вече е цели 420 лева, това ще намали "работещите бедни“ и ще увеличи осезаемо вътрешното потребление. През седмицата един от най-заетите хора бяха актьорите в Кукления театър – като добри заместници на Дядо Коледа те разнасяха празничната магия из града. Оказа се, че някои са особено устойчиви на чудесата, защото в същото време "неизвестни извършители" свалиха част от покрива и олуците – откраднаха го като по сценарий на

тъпа комедия от нямото кино.

При това в две части, защото след първия опит на неизвестните да си "наберат желязо" е подаден сигнал в полицията. Не е ясно какво са направили там, но крадците повторили и на следващия ден, докато съседите си мислели, че тече ремонт. Красивата /и скъпа/ медна облицовка не за първи път привлича крадци. Може би изходът е да покрием къщата на приказките с някаква прозаична модерна облицовка и караме децата да се обръщат настрани, докато ги убеждаваме, че красотата ще спаси света? Покривът вече е ремонтран – варненска строителна фирма сложи изолация веднага, за да не протече салона. Друга фирма след празниците ще сложи и нова медна обшивка – съвсем

според теорията за счупения прозорец.

Макар че тя очевидно не действа засега у нас. През седмицата приключи и друг ремонт - на вълнолома. За милион и 200 хиляди лева е поставена бетонова шапка над стената, измазани са фугите и има нов парапет. Вече има въпроси дали покрива сметката и дали е достатъчно като ремонт. Може би през новата седмица ще има и отговори. През малкото работни дни на изминалата седмица ремонт претърпя и данъкът за придобиване на имоти – съветниците го увеличиха до максималния размер от 3 на сто от оценката на имота. Основният аргумент беше, че така

ще пълним по-добре бюджета.

Съмненията идват от два въпроса – защо останалите големи общини не са прибегнали до това средство и има ли гаранции, че в следващия отчет това няма да е поредното перо, по което изпълненото твърде ще се разминава със заложеното. Друг очакван източник са приходи са туристите. Все още обаче не е сигурно, че идващите на плаж следващото лято ще получават по-добра услуга. Защото през седмицата от министерските стенограми стана ясно, че дълго обещаваните промени в концесионирането на практика стоят там, където бяха и през лятото – между регионалното и туристическото министерство. А споровете между двете министърки вече са като

вариации по темата "ти го вземи".

Най-вероятното решение е концесиите да се решават в туристическото ведомство, но почти в началото на сезона и тогава бъркотията с билетчетата и касовите апарати от това лято ще изглежда като детска игра. Не е ясно и доколко е голям е гафът с цените на визите за руснаци, защото след посещението на министър Ангелкова в Москва Асоциацията на руските туроператори обяви, че е договорено падането им до 10 евро. От външното ни министерство настояват, че визата остава 35, но руската страна се позовава на казаното от ресорната министърка, която може би не е разграничила достатъчно ясно обещанията, предложенията и хипотезите си за раздвижване на пазара. Но и 10, и за 35 евро, масово преобръщане едва ли ще има – след отлива от Египет и Турция /любими руски дестинации/, сега начело в търсенията и резервациите са страни като

Тайланд, Индия и Виетнам,

следвани от курортите в емирствата, Шри Ланка, Мексико и редица други, с които ние едва ли можем да се конкурираме. Друга идея за пълнене на бюджета стресна тази седмица всички майки – очаква се в болниците да им искат от 5 до 150 лева дневно, ако поискат да се грижат за бебета и децата си, ако им се наложи болнично лечение. Причината е, че каквито и осигуровки да има майката, в случая те не важат, защото е придружител и затова ще си плаща на хотелски принцип. Ако не може – пеленачето й ще бъде оставено на грижите на медицинския персонал, който от една страна си има други задължения, а от друга – вече също

мина под ножа на здравната реформа,

включително и като бройка. Седмицата не може да завърши без споменаване и на варненските велоалеи. Традиционното каране на колело този път мина под формата на бутане, за да се види по-добре доколко използваеми са новите трасета. Акцията продължи през Морската градина - след цяла година писане, протестиране и обещаване там пак има коли, крайбрежната алея още изглежда като паркинга на автосалон втора употреба, а Станчовата алея очевидно ще стои затворена дотогава, докато всички забравим, че изобщо я има. Добре поне, че сигнали на граждани от квартал "Левски" спряха навреме изливането на бетона за поредната велостоянка – този път

пред барелефа на Васил Левски.

От общината прехвърлиха отговорността за избора на място върху проектанта, който вече се оправда със заданието, което му е дала общината... Но имаше и добра новина – Кирил Шиваров, скулпторът, оставил следи из цяла Варна, получи своя знак за почит. Паметникът му е в градинката на "Севастопол", където вече са Кирил Шиваров и Добри Христов. Плановете за още паметници може да превърне мястото в своеобразна галерия на хората, работили Варна да бъде по-красива. Макар че те биха се радвали повече, ако пазим и развиваме наследството им... Седмицата /и годината/ обаче завърши с нервна нотка при анонсираната възможност стотици домакинства да останат на студено заради

спиране на газовите доставки

от руска страна. Спешно беше свикан кабинетът и първите наставления бяха държавните дружества да имат готовност да обслужат "Овъргаз". Последвалият развой на събитията обаче отвежда разсъжденията в други посоки – дали някой не иска бизнеса на "Овъргаз“ /и/или вестник "Сега“/. В президентството тази година се справиха без гафове с новогодишното поздравление, макар че преди това името на Плевнелиев беше замесено в откровено лобистко обръщение в полза на определен ски курорт и неговия кабинков лифт. След като мрежата забеляза гафа, линковете станаха неактивни, но това не променя факта, че президентът на републиката настъпи отново настъпа мотиката на раздяла със старата година и ни остави още нещо, което с удоволствие да забравим. А за нас във Варна 2015-та ще си остане годината на

ремонти, протести, избори и още ремонти,

част от които от които вече родиха и нови вицове. Но запазеното място на варненската инфраструктура в този раздел не е най-страшното – най-страшното е, че всички ние плащаме /и ще продължим да плащаме/, за да живеем години наред с последиците от тези грешки. Та ако може, през 2016-та поне ние да не настъпваме мотиката толкова често. И през следващите 52 седмици да се радваме не само на хубавите си намерения и пожелания, но и на тяхното сбъдване.