Скъпата е-система за документи ще обслужва само шепа хора

Парите

12-01-2016, 08:29

Снимка:

© Varnautre.bg / Архив

Автор:

Varnautre.bg

Всичко от Автора

За електронните консулски услуги са обявени поредица от поръчки. Най-голямата от тях е обявена миналия януари и е на стойност 444 958 лв. без ДДС

Управляващите въвеждат и шумно рекламират скъпоструваща е-услуга, която на практика е почти неизползваема. Това е новата система за електронни консулски услуги, която трябва да позволи приемането и обработката по електронен път на заявления за подновяване на лични карти, паспорти и шофьорски книжки. Тя струва 700 хил. лв. Услугата обаче реално ще се ползва изключително рядко, тъй като клиентите й трябва да отговарят на редица ограничителни условия, които я обезсмислят. Не е ясно и защо тя може да се ползва само от българи в чужбина. Освен това скъпоструващата платформа не е изцяло онлайн - накрая заявителят трябва да се яви в консулската служба и да си получи документите лично, вместо да му бъдат доставени с куриер. 

Желаещият да подаде документи за паспорт по електронен път трябва да има вече издаден български личен документ в последните 59 месеца и да са му били снети биометричните данни. Задължително е срокът на личните му документи да не е изтекъл. Ако е, той трябва да се яви лично в някое РПУ, за да бъде първо глобен. Необходим е и електронен подпис. Кандидатите за първи паспорт не могат да се възползват от услугите.

Против всякаква логика, онлайн издаването ще излиза по-скъпо, отколкото ваденето на документи на гише. Таксата ще е 20 евро при подаване на онлайн заявление от чужбина. Тя е доста по-висока от тарифата на МВР в България. За сравнение на гише у нас издаването на лична карта струва 18 лв. за хора между 18 и 58 г. и 13 лв. за младежи. Безсрочната лична карта, която се издава след 58 г., е 11 лв. От такса са освободени навършилите 70 г., за хората с увреждания сумата е 3 лв. Дипломатическият паспорт струва 45 лв. Шофьорската книжка струва 25 лв. за хората до 58 г., 11 лв. плащат тези между 58 и 70 г. Международният паспорт от 18 до 58 г. излиза 40 лв. Към всички суми се прибавят и поне 3 лв. банкова такса на документ.

Заради всички тези ограничения сънародниците ни зад граница са силно скептични, че онлайн системата изобщо ще проработи. Според Временните обществени съвети на българите в чужбина - най-активната гражданска инициатива на диаспората ни по света, предлаганите услуги ще бъдат недостъпни за по-голямата част от хората заради изискванията, на които трябва да отговарят. В становище до правителството, президентството и парламента обществените съвети обявиха, че недостатъците на предложените услуги ги обезсмислят, а "в определено отношение ги правят дори контрапродуктивни за 1.5 млн. български граждани по света". Анализът им показва, че от е-услугите няма да могат да се възползват десетките хиляди наши сънародници, които трябва да извадят паспорт за първи път, на които са им изтекли редовните документи или които нямат електронен подпис. По оценка на Временните съвети не повече от 0.1% от българите в чужбина разполагат с електронен подпис. Условието поръчаният онлайн документ да се взима от консулско представителство пък ще затрудни много хора, които живеят в градове, които са далеч от него. Затова направените разходи от 700 хил. лв. за внедряване на е-услугите ще се окажат неоправдани, а единственото им "постижение" ще е да се улеснят чиновниците в консулствата, смятат от Временните съвети.

В сайта strategy.bg, където нормативните промени бяха представени за обществено обсъждане, потребителят gavrilov е написал: "Поредният мъртвороден опит за симулиране на административно обслужване! Естествено, добре известно е, че никой в чужбина не притежава електронен подпис, така че системата е негодна за употреба. Малкото българи с електронен подпис пък имат редовни лични документи по очевидни причини. Който може да извади електронен подпис в България, той може да си поднови и личните документи. Да не говорим, че без редовни лични документи няма как да получи електронен подпис (Параграф 22). Т.е. броят на потенциални потребители на новата система за електронно обслужване е близък до нулата. Чудесен български пример за имитация на дейност". Според него вероятната цел на проекта е да оправдае липсата на административно обслужване на над един милион българи в чужбина извън консулските представителства. Много подобни коментари напълниха и форумите във Фейсбук.

Въпреки тези критики на 30 декември 2015 г. правителството въведе новата система за електронни консулски услуги, като одобри промени в Правилника за българските лични документи и Тарифа №3 за таксите, които се събират за консулско обслужване от МВнР. От външното министерство напомнят, че издаването на паспорта може да стане чрез нарочно пълномощно от близките в България. Изготвянето на такова пълномощно обаче също създава затруднения, тъй като изисква или да се ходи до консулското представителство, или до нотариус в България. Електронният подпис няма как да отпадне заради опасност от злоупотреби, обясниха оттам. 

Справка на "Сега" в регистъра на обществените поръчки показа, че за електронните консулски услуги са обявени поредица от поръчки. Най-голямата от тях е обявена миналия януари и е на стойност 444 958 лв. без ДДС. Чрез нея е разработен и внедрен пакет е-услуги за прием на заявления за лични карти и паспорти от консулските служби. С друга поръчка за малко над 58 хил. лв. без ДДС са купени сървъри и програмни средства. Този търг е обявен миналия август. През февруари 2015 г. е проведена и трета обществена поръчка за реклама и популяризиране на новата система. Тя е за малко над 55 хил. лв. без ДДС. Парите за изпълнението на проекта са по ОП "Административен капацитет" 2007-2013 г.