Каквото ставало във Варна, си оставало във Варна

Пет бебета – близнаци и тризнаци, се родиха тази седмица само за един ден във Варна. За семействата им радостите предстоят, за града добрите поличби май спират дотук. След като първият сняг не ни изненада, но пак ни свари неподготвени, в края на тази седмица обещаха да пратят дежурни още преди да е завалял следващият. А преди това кметът (отново) заплаши фирмите, че

ще ги глоби за издънките им.

Големи глоби могат да очакват и тези, които не събраха боклука дни наред, защото все нещо пречеше - първо снега, после кишата, а сигурно е намесено и международното положение. Дали не е време за сбор на площада, за да проверим кой какво е обещавал и с какво ще дойде ? И то преди подписването на новите договори за сметосъбиране. Но ако съдим по глобите от над 260 хиляди, които са платили миналата година фирмите, и това не ги впечатлява. Снегът и боклукът обаче ще отстъпят първото място в класацията на скандалите, ако това, което пише "Дневник", се окаже вярно – че по проекта за интегриран градски транспорт има вече

6 милиона лева забавени плащания,

които общината ще трябва да покрива със собствени средства. Така поне казват от регионалното министерство... Подробности сигурно знае ръководителят на проекта. Тя обаче отговаря на въпроси, като разплаща рекламната презентация на интегрирания транспорт, оформена като отговори. От подобна липса на комуникативност се оплакват не само медиите, но и изпълнителите на проекта. За тази работна седмица темата завърши с общинско опровержение, че в написаното няма нищо вярно. По-посветени в тайнствата на евроотчетите тълкуват отговора като

отваряне на вратичка към удобен вариант –

глобите да се оформят в крайния отчет за пред гражданите като общинско съфинансиране. Общата сума на проекта е 14,5 милиона, те трябваше да бъдат усвоени първо до 9 юли миналата година, после до 31 декември, сега вече срокът е отново юли, но дали е последен? Този проект е най-мащабният за Варна за последния четвърт век. Засега имаме нови автобуси и асфалтирани булеварди, както и доста неудобни велоалеи и вероятността да ни лишат от удобството да знаем кога точно да излезем на спирката. Дали накрая проектът няма да отиде в минало време преди да сме го видели в сегашно? Извън Варна новината от града беше

падащата цена на дизела.

В инвазията си на пазара на горива (а най-вероятно и на голямата политика) Марешки я свали до 1,59 за литър. От "Лукойл" отговориха, като намалиха с една стотинка повече, макар и само на съседната бензиностанция. Чакащите обаче са склонни да потърпят на опашката, а в други градове чакат варненският бизнесмен да си изпълни обещанието да отиде и при тях. Държавата продължава да мижа пред очевидните сигнали за картел на пазара досега, а икономическият министър тази седмица беше готов за анти-Нобел с тезата си, че ако на световните пазари цената на петрола продължи да пада, то ние можем да сме спокойни, че

бензинът у нас няма да поскъпне.

А каквото ставало във Варна, си оставало във Варна... На фона на борсовите котировки от около 30 долара за барел петрол през седмицата някои продължиха да настояват, че е дошло време за реанимиране на "Южен поток". Ако не помните – при цена от 120 долара за барел също толкова усърдно ни убеждаваха, че няма как да спечелим в обозримо бъдеще от този проект. Изобщо през седмицата стана съвсем очевидно, че ни вземат за канарчета. Висшите съдебни панаири около "двете каки" прераснаха в някакъв пародиен

sms-кавър на "Опасни връзки".

Председателят на ВКС показа съобщението, което премиерът му пратил, след като му го пратили на него... Изтичането на информация от заседанието на Висшия съдебен съвет в реално време завърши с това, че проверката на записите от скандала с "каките" беше спряна. А премиерът обяви, че съобщението му било пратено не от член на съвета, а от негов съветник. Който обаче пише: "да ви викаМЕ"... Докато Борисов обясняваше за съдебните препирни, депутатите на първо четене се съгласиха с промените в Закона за отбраната. Според тях самолети на чужди държави ще могат да пазят въздушното ни пространство. Думите "национална сигурност" обаче бяха произнесени в съвсем друг контекст. Първо през седмицата имахме

две убийства за два дни –

от тези, които веднага се определят като поръчкови (само министерските корифеи им казват "това, което имаме като криминогенна обстановка"). Част от "криминогенната обстановка" беше убийството на Александър Антов, собственик на "Агресия". Два дни в избрани медии бистришкият кмет (и колега по футбол на премиера) беше основен източник на информация. През това време официалните разследващи имаха колебания какво означават двата изстрела в главата на покойния – че е "прострелян, убит, или сам е сложил край на живота си". Не мина и без бившия началник на отдел "Убийства" Ботьо Ботев. Според него две убийства за два дни не трябвало да ни притесняват – "виждали сме го и преди". Всъщност

точно това ни притеснява най-много...

Правосъдната министърка обяви надеждата си, че станалото не е "провокация", а вътрешната направо разпореди всякакви недоволства по темата да се броят за посегателство върху националната сигурност. Може би трябва да застрелят някого в кабинета на вътрешния министър, за да стане ясно, че нямаме нито сигурност, нито министър? Във Варна покорените съдебно-полицейски върхове бяха по-скромни. 20-годишен ром, забременил 13-годишната си приятелка, получи условна присъда, защото "деянието е извършено

съобразно традиции на етническа общност".

Наказанието е три месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок. Не стана ясно само едно – осъденият не трябва да посяга на други малолетни или само на собствената булка? По-интересно всъщност е друго. Етносът има още "обичаи" – бране на желязо, връщане на радиоактивен скрап, възпитаване на внимание у потърпевшите посредством джебчийство... Оправданието "съобразно традиции на етническа общност" ще важи ли и за тях? За "нашата" общност тази седмица традиционно беше друго –

пребиването на публично място.

В Бургас пострада възрастен мъж, направил забележка на девойка, че си е качила калните обувки на седалката. Засегнат се почувствал обаче "кавалерът" й, (който иначе "не правел такива неща") и пребил човека. Останалите в автобуса не видели нищо. Девойката пък изобщо не се чувства виновна – нали си била свалила обувките... Във Враца подобен побой завърши със смъртта на 18-годишния Тодор – пак под погледите на много свидетели. И там причинилите смъртта твърдят, че нищо не са направили (а съдът ги пусна вкъщи, защото нямало опасност да въздействат на свидетелите). Разбира се, веднага тръгна и призивът "Аз съм Тодор".

Не, не сме Тодор. Но скоро ще бъдем,

защото съдебната система май е пълна само с Понички... В Поморие журналистът Стоян Тончев беше "само" пребит – казва, че между ударите на бухалките го питали "докога ще пишеш"... Затова и не е много за чудене защо годишнината от 10 януари `97 мина тихо. Почти толкова тихо е и около анонсирания от Радан Кънев нов десен проект. Идеята изглежда почти обречена - това беше първата реакция на новината. Обяснението - десните намаляват и стават все по-скептични поради честото им лъгане. Но пък съдейки с какво атакуваха Кънев,

няКОЙ много го е страх...

Би трябвало да се страхуваме и от това, което продължава да се случва в Европа след Кьолн. Крайнодесните се активизират, идеята за самоотбрана става все по-привлекателна. Проблемът с "отрядниците" един, но голям – първо пазещите пазят; после решават, че щом пазят, могат да налагат свои правила; накрая си искат и заплащането. И пазените накрая винаги се оказват от ...неправилната... страна. Властта в Германия, разбира се, се обяви срещу гражданските отряди с аргумента, че това е работа на полицията. Преживелите новодишния кошмар със сигурност обаче чуват друго – "дори да ви изнасилят, важното е да е законно“. Вероятно и те се сещат как ще свърши авантюрата с гражданските отряди, само че

това е проблем за друг ден,

а насилието на настървените мигранти е днес (атаките не спират не само в Германия). Междувременно се разпродаде и първият законен следвоенен тираж на "Моята Борба" на Хитлер. Коментарите и разясненията колко е лошо това, което е написано в същинския текст, са два пъти повече от оригиналното съдържание. Но известно е, че всеки вижда това, което иска да види... Българският хелзински комитет също не пропусна да се разпише по темата, като тази седмица обяви, че "скандалът" се преекспонира, а хилядата насилници, извършили "спонтанни и хулигански прояви", били "пренебрежимо малка" бройка спрямо общия брой мигранти. Явно по някакви вътрешни критерии жертвите не заслужават защита. А

може би дори са виновни,

защото не са предложили сами да обслужат "хулиганите"? Които, (според това, което изповядат), в ногодишната нощ безспорно са прегрешили – но с пиенето, защото гаврите с жени от чуждата вяра са напълно в съответствие с предписанията на вярата им. Така че всеки път, когато ви се прииска да заговорите за интеграцията изобщо, повтаряйте си "ТХТ" – "те харесват това". Младите мъже, нахлули в Европа с извинението, че бягат от лошото, харесват някой друг да плаща, за да живеят те по своите правила, да бърше мръсотията след тях

и да не им търси отговорност.

И ако тези проблеми засега са далеч от Варна, това няма да продължи дълго, ако Европа не открие баланса между милосърдието и здравия разум. А варненски проблеми за решаване на липсват. След отказа на държавата да финансира ремонта на Аспаруховия мост от общината тази седмица обявиха, че все пак се надяват пари да има. Тъй като 30 милиона са сериозна сума, ще се търсят и различни форми на сътрудничество.

Може би първи частен мост?

И Морското казино вече е в ремонт. Ясно е, че ще се събарят и външните стени; обещано е после да изглеждат пак така, както ги помнят старите варненци; след ремонта освен ресторант, казиното трябва да стане и център за изкуство. Има известна надежда - изпълнител на ремонта е фирма, която не е сред "обичайните заподозрени". И озвучава района със суинг... През седмицата кметът отново ревизира уличните ремонти и пак предупреди, че е възможно пренареждане на плочки. Междувременно се сдобихме с два наистина симпатични делфина и с голям герб на Варна, вписан в новата настилка.

И някои други екстри.

Стените на цветарниците по ларгото, например, вече са скосени и краищата им са нивото на плочките, така че първият пролетен дъжд вероятно ще изкара цялата пръст върху новия герб. Малко по-нагоре вече си имаме и площад на столиците, което е много ограмотително. Металните плочки с имената обаче са по-високи от останалата настилка. Било допустимо да стърчат до 1 сантиметър по технология. А известно количество здрав разум пречи ли на допустимото по технология? Това обаче са бели кахъри пред проблемите, които огласиха

изненадани жители на "Левски",

след като се зачели в новия устройствен план. Информацията стига до тях чак сега, защото разработката е била разделена на няколко части - трик, който се прилага, когато трябва да се прокара не особено чисто решение без гласуване в Общинския съвет. Предвидени са сеч на десетки дървета, промени в парцелите и разширяване на пътя. Последното не е непременно лошо, но в случая част от живеещите ще излизат направо на шосето от входната врата на апартамента си. Недоволните, които показаха плановете тази седмица, са открили, че е предвидена и нова пешеходна зона, заради която ще се покрие дерето на "Мадара". Което май беше забранено след наводнението в "Аспарухово". Или решенията на общинските съвети са със срок на годност един мандат?