Протяжните депутатски ваканции остават, очевидно техният работодател /ние – ако сте забравили/ нямаме нищо против

И тази седмица мина, белязана от протести, финансови обобщения, скандали и очевидни липси на здрав разум. Въоръжените грабежи започнаха да стават ежедневие, а "чудесата" вече не траят и по три часа. Това, което

задължително трябва да запомним

обаче, е името Мария Звездева. 15-годишното момиче от Стара Загора свести припаднал шофьор на тролейбус и така предотврати катастрофа – просто защото така се прави според нея. Мария получи много подаръци и, по-важно, шанс за бъдещето си чрез образование – което на думи се полага на всички деца у нас, но ние знаем колко от него достига до домове като този, в който расте момичето. Вероятно до следващата седмица ще забравим името на Мария, но главното е повече от нас да запомнят колко е важно навреме да направиш това, което трябва. Варненски аргументи имаше през седмицата към съдебните скандали и искането за

спешен ремонт на съдебната система.

В районния съд, например, на първа инстанция пуснаха 26-годишния мъж, който тероризираше жените във Владиславово и блудстваше с жертвите си. При разпознаването всички подчертали наглостта и цинизма му, но за съдийката по-важно се оказало "чистото му съдебно минало". Все пак следващата инстанция го прибра в ареста преди да се е възползвал от още чистото си досие, за да продължи "забавленията" си. И едно друго дело привлече вниманието тази седмица – на двама полицаи, обвинени в лъжесвидетелстване. Запознати подсказаха, че може би е време да се провери

колко подобни случая има

и колко пъти подобни свидетелски показания на органи на реда плавно са преливали в граждански искове за определени суми. Големият съдебен въпрос обаче беше поставен във Враца – успяха ли социалните мрежи и митингите да въздействат на съда? От друга страна, съдът и досега е позволявал да му пипат везните, а висшите магистрати се докараха дотам, че ВСС да се чете като Висш сексуален съвет... Рекламистите твърдят, че сексът продава, но наш избор е ще купим ли за пореден път евтините трикове за отвличане на вниманието. Ако го направим, просто можем да чакаме поредната Враца, след която недоволните не само ще издадат присъда, но и

ще влязат в залата, за да я изпълнят,

защото вече не вярват в нищо. В края на седмицата от Варна имаше и още една съдебна новина – подновиха процеса срещу Веселин Марешки за изнудване на собственик на пицария. По същото време Марешки обяви, че ще свали още цените на горивата и ще отвори бензиностанции и в другите големи градове на страната. Заради евтиния дизел аптекарският бос е на път да стане местната версия на Робин Худ, но за да е добра приказката, липсват две съществени проверки. Първо, качествено ли е това, което се търгува толкова евтино, и ако да – второ, кой с колко ще бъде глобен за

очевидното картелно споразумение,

бъркало в джобовете ни толкова време. Част от отговора е скрит в собствеността на данъчните складове – задължителни за ползване при търговия с горива. Говори се, че близо 90 на сто от тях са под контрола на две свързани дружества. Трима народни представители след няколко опита /и отказа/ да получат информация така ли е наистина, тази седмица подадоха съдебен иск срещу финансовото министерство, за да изяснят ситуацията... А тя напомня на тази с ваксините – цяла седмица летящи бригади обикалят медиите и се кълнат в разни неща, но

анализ на съдържанието няма.

А е важно защо точно е спрян спорният "Пентаксим“ – така родителите ще знаят дали някой съзнателно е разрешил да им тровят децата или "само" им е скъсил живота от притеснения заради търговски спорове и интереси. Всъщност, след като един изтъкнат партиен другар сбъдна талибанската мечта да изнасили малолетна девственица и да се прави, че това е в реда на нещата, очевидно и децата вече не са ни голяма ценност... Особено за медиите, много от които плюха и на двата си етични кодекса и настървено разказаха какво е ставало на закритото съдебно заседание по случая "Стрелча".
Сред ключовите думи на седмица беше и "сибирският" студ. До Варна той така и не дойде, за разлика от проблемите - с тока, с водата, с пътищата... Така че не стана ясно:

бедствие ли има все пак,

инфраструктурата ли е на предела на възможностите си, липсва ни логика в планирането или организацията я прави някой, назначен само за да получава заплата? "Енерго про", например, продължи с неаварийното "обслужване на съоръженията“, поради което големи групи варненци стояха на студено в най-мразовитите дни. Сигурно е важно да си провеждаш профилактиката, но когато прогнозата е трайно под нулата, малко здрав разум не вреди... Здравият разум нямаше да е излишен и при изпращането на работниците от озеленяването по ларгото

да садят магнолии при минус 2 градуса.

През седмицата приключи и строителството пред големите римски терми. Срещу 270 хиляди лева вече има посетителски център, което на теория е хубаво. На практика козирката има вид на бензиностанция с естетски претенции и едва ли ще получи много добри думи. По-добър вид /ще/ има централният булевард – магазинчетата край Козирката бяха махнати и засега плановете за мястото се ограничават до подмяна на настилката. Протестиращите там едва ли са забелязали промените. Тази седмица беше ред на моторджиите, които /без моторите си/

блокираха центъра за половин час

в края на работната седмица. Това беше техният опит да обяснят на властта, че застраховката "Гражданска отговорност" е необходима когато караш, но не и когато си държиш мотора в гаража цяла зима. Засега обаче те трябва или да платят целогодишна застраховка, или изобщо да не карат. Любопитното беше, че макар и аматьори в застрахователния бизнес, моторджиите имаха достатъчно примери как са си решили проблема по света, докато българските автори на закона явно не са се сетили за тях /или са ги подминали като недостатъчно изгодни за бизнеса им/. Протест имаше и в началото на седмицата – недоволни от ставащото в държавата блокираха и двете платна на "Хемус". После стана ясно, че

полицията ще ги глоби,

защото не са имали разрешение. Дали вече са глобили и полицаите, които блокираха улици във Варна през есента? През седмицата тихо и без коментари беше хвърлен зад борда началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов. За да се избави от командващия /защото не можел "да си говори" с него/ военният министър извърши редица нарушения. Последното – прекрати мандата без открито гласуване в Съвета по отбрана. Нямаше обаче коментари нито от Съвета, нито от кабинета на върховния главнокомандващ. Може би защото Плевнелиев беше зает да си припомня с удоволствие какви ги е говорил през изминалата година. Явно

сезонът за президенти е открит –

вицето Попова използва президентската пресконференция, за да анонсира готовност да я номинират за поста, а Първанов предложи промени в Конституцията, явно за да може да лансира свой кандидат. Меглена Кунева също започна рано с идеите за българското председателство на Евросъюза. За влизане в Шенген не спомена - може би защото процесите там не са точно към разширяване. Седем държави в момента са спрели действието на споразумението. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви страховете си, че мартенската среща може да се окаже последна преди

разпадането на Шенгенската зона.

Междувременно цената на мигрантската криза продължава да се покачва и Германия предложи въвеждането на общоевропейска надбавка върху бензина, за да се съберат пари. В Швейцария решиха друго - накараха мигрантите, които чакат бежански статут, да плащат за престоя си. Дания има същите намерения като швейцарците... А изявления като това на кьолнския имам Абу Юсуф едва ли ще помогнат на Меркел - тази седмица блюстителят на ислямския морал обяви, че жените в града си го търсят, щом излизат навън парфюмирани и с панталони. Най-странното е, че иск срещу него заведе германски политик, а правозащитната общност продължава да мълчи. Колкото до България, отредена ни е

роля е на буферна зона.

У нас твърде тихо мина дори посещението на американския помощник държавен секретар Виктория Нюланд. На масовата публика пак разказаха, че се очаква отмяна на визите. Когато обаче идва политическият еквивалент на четиримата конници на Апокалипсиса, визите са /или би трябвало да бъдат/ последна грижа. Между другото, в Полша вече зачислиха хиляда американски войници като постоянно присъствие, а от Пентагона говорят за сухопътни операции срещу ДАЕШ... През седмицата парламентът у нас одобри електронното гласуване на първо четене /остава да разберем какво ще оцелее след второто/. Депутатите обаче

отказаха да увеличат отпуските

на простосмъртните с пет дни. Основният аргумент беше, че това ще натовари работодателите. Протяжните депутатски ваканции остават, очевидно техният работодател /ние – ако сте забравили/ нямаме нищо против. Самите работодатели също бяха тихи – редовната годишна среща на бизнеса и властта мина без особени спорове. Тонът беше зададен от премиера, който обяви сегашното правителство за безалтернативно и пророкува, че всеки опит за свалянето му ще завърши с война. Нови битки се очертаха през седмицата във Варна. Тихо, но упорито в "изключенията"

в Морската градина се строи.

Новите детски площадки в "Левски" станаха поредната тема за спор в квартала – заради бетонните основи всички са срещу проекта, а по въпроса "детски площадки или пейки за пенсионери" разделение има и вътре в групата. Война за тротоара си започнаха живеещи и работещи на "Доктор Пискюлиев" с аргумента, че разбитият участък е опасен за бизнеса, здравето и живота. А мястото дори не е е най-лошото във Варна – просто на много от останалите далеч по-разбити участъци минувачите

не успяват да видят тротоара празен,

за да се ужасят от състоянието му. През седмицата отново стана актуално и предупреждението за голяма дупка на Аспаруховия мост – същата, в която се потрошиха десетки коли през миналата седмица, и която беше спешно ремонтирана /явно не за дълго/. Друг ремонт дава повече надежди – във Варна пристигнаха новите медните листи за покрива на Кукления театър, вече изработват и "рибните люспи", които ще заменят откраднатите. Дарението идва от Пирдоп, а най-хубавото беше, че "Аурубис" го предложиха преди още да започне търсенето на помощ. Вероятно и това име ще забравим, както на Мария. Но по-важното е да запомним какво се прави, когато някой има нужда от помощ.