Плановете по история разпалиха отново споровете за турското робство

Цели теми и периоди могат да бъдат пропуснати от някои випуски ученици заради новите учебни програми, разместващи учебното съдържание. Това се разбра вчера при представянето на програмите по история и география за 2-ри, 6-и и 8-и клас от екипа на просветното министерство.

Най-голям е проблемът при историята. Учениците, които сега са шести клас и учат българска история, догодина ще учат антична история (по старата програма за седми клас), а от 2017/18, когато влиза в силата новата програма за осми клас, ще изучават световна история. Средновековната история обаче, която сега се учи в осми клас, след 2 г. ще слезе в седми, което означава, че сегашните шестокласници ще се разминат с нея. По същия начин те ще пропуснат и темите по география за Европа, Балканския полуостров и България - в момента по този предмет те изучават Африка, Северна и Южна Америка, в седми клас ще учат Азия, Австралия и Антарктида по старата програма, а в осми клас ще учат за планетата Земя по новата програма. Така географските знания за Европа и нашата страна, които слизат от осми в седми клас, изчезват. По литература пък се получава друг проблем - сегашните шестокласници, които са учили сега "История Славянобългарска", ще я преповторят в девети клас, тъй като това произведение се качва от 6-и в 9-и клас.

От МОН не можаха да обяснят как точно ще бъдат решени тези проблеми. Според Евгения Костадинова, директор на дирекция "Образователни програми" в МОН, няма да има ощетени ученици с празноти в изучаваното съдържание, защото заложените изисквания по старите програми ще са подобни на изискванията в новите. "Учениците няма да имат пропуски, не мисля, че ще е голям проблем два пъти да се срещнат с "История славянобългарска", заяви тя. При повторно поставяне на въпроса обаче експерти от министерството обясниха, че в осми клас, когато е предвидено да се учи световна история (16-19 век), ще бъде включен и част от материала по средновековна история. Ще направим всичко възможно да добавим средновековието тогава, но не в целия обем, коментира експертът Радостина Николова от МОН.

За пореден път дискусии предизвика въпросът какво трябва да пише в учебниците - че у нас е имало османско робство или просто "присъствие". В новата програма по история за 6-и клас в графата "очаквани резултати" е записано, че: учениците трябва да "проследяват основните етапи на османското завоевание в Европа", да описват "устройството на Османската империя", "мястото на българите в системата на османската държава", да представят "съпротивителните действия на българите срещу османската власт", да проследяват "на историческа карта масовите изселвания на българи", да "дават примери за съжителството между традициите на християни и мюсюлмани". Според мнозина обаче така написани - общо и предпазливо, текстовете ще позволят на издателите да опишат в учебниците си единствено османското "присъствие" и така учениците няма да получат адекватна представа за робството у нас. "Програмата е нормативен документ и не въвежда определения, оценките на събитията ги дават историците", коментира Николова. От МОН увериха, че при оценяването на проектите на учебници специални научни колективи ще преценяват кои са най-коректните термини. По сегашните програми децата учат за османско "владичество".