На фона на сочните скандали Еврокомисията ни прати поредното дежа-вю, вече с номер 15

През седмицата показахме, че без никаква външна помощ се избиваме много ефективно – от сертифицирани лифтове падат деца, парчета бордюр чупят челюсти на хора в колите им, след ремонти "по проект" падат училищни мазилки и тавани. От което

избухват въпроси и си угасват без отговор

до следващия инцидент или скандал. Варненският тази седмица остана повече вътрешноведомствен. Общинските съветници изгониха шефа на АГ-болницата Радослав Минков. Докторът дойде на поста преди пет години, връщайки се от Германия. На тръгване оставя повишени заплати, ремонтирани отделения и нова техника /като общинският принос към нея са три апарата/. Мотивите за уволнението са вписани в одит, с който съветниците се съгласиха, много от тях – без изобщо да са го виждали. Според самия доктор Минков причината е, че не е обявил обществени поръчки въпреки препоръката на някои общински шефове. Което сигурно е

голям административен грях,

макар че на практика би могло да означава в родилната зала лекарите да седят и да чакат пристигането на обществено поръчаната кръв от друга област. Най-вероятното в такава ситуация е пациентката да си тръгне с краката напред, но пък докладът ще е чист. Може би следващият ще е точно такъв, а в статистиката вече има още един лекар, "изтекъл" в чужбина. По същото време в София Цецка Цачева разказваше как българското здравеопазване е най-доброто здравеопазване, защото българите

от чужбина идвали да се лекуват тук

/при това по време на корпоративно събитие, заради което пленарната зала на Парламента беше окичена с рекламата на един все по-пожълтяващ вестник/. Ако се върнем във Варна, управителят на АГ-то не беше единственият изгонен. Съветниците изненадващо смениха и човека си в борда на ДКС /като назначаването на Генадий Атанасов - неуспелият кандидат за партийния пост на Борислав Гуцанов, беше изненада за повечето в залата/. Петото заседание на съвета ще се запомни и с плакатния протест на Масис Бояджян срещу строителството и достъпа на коли в Морската градина и други градски безобразия. Заради плаката той има

призовка за нарушаване на обществения ред.

А леки коли и строителна техника из Морската градина продължава да има. Иначе след сесията Варна вече официално има бюджет за 2016-та, а обещанието на кмета Портних да не плати за снегопочистването стана по-официално, след като беше направено пред съветниците. Очакванията са наказанията да подействат и като предупреждение към следващите кандидати, защото конкурсът за новите договори за почистване на Варна наближава. А варненци бихме се впечатлили не толкова от размера на глобите, колкото ако изчезнат купчините с боклук,

разпилените отпадъци и миризмите,

които ни съпътстваха през цялото изминало лято. Големият национален скандал трябваше да е "Евродоклад №15". Но не беше. Подгряването на стари манджи за отвличане на вниманието започна рано. В първата серия беше пусната Ваня Кастрева, която видимо обича да говори "по телевизора" и още по-видимо не се справя много добре. Този път успя да вкара Робинзон Крузо сред авторите за 6-ти клас, докато /не/ успяваше да обясни какво се случва с "История славянобългарска". Патриотичният вой по темата измести не само очакваните еврокритики, но и напомнянето, че няма учител, който може да накара едно дете да чете, ако детето

не вижда родителите си да четат.

Истинският фурор обаче дойде със "съвместното съжителство" като синоним на 500-те години турско иго. После се оказа, че поне този грях образователното министерство няма, но понеже е по-лесно да копираш чужди статуси, вместо да слушаш сам запис от казаното, най-новата градска легенда вече е готова. Всеки я употреби, както му е удобно – от съвсем умишленото налагането на тезата, че признаването на робство преди векове означава, че искаш да си роб и сега, до това, че към към реалиите от преди столетия се налага политкоректната терминология на днешния ден. Накрая премиерът слезе на бял кон и уволни целия екип, с което добре омъгли както намеците за дейността на някои от заместничките на министъра, така и евродоклада. За всеки случай на другия котлон цяла седмица бълбукаха споровете

кой кому може да иска оставката.

Започна се с искането на управляващите на колективна оставка на Висшия съдебен съвет и завърши с призивите на висшите съдии към политиците да проверят собствения си рейтинг. На фона на сочните скандали Еврокомисията ни прати поредното дежа-вю, вече с номер 15. Докладът за напредъка ни съдържа изводи като "слаба воля за реформи" и "липса на реални резултати", критиката е към правосъдната система, препоръките – за борба с корупцията и организираната престъпност... А идеята за външен независим мониторинг на прокуратурата направо си е

искане за съдебен борд.

От останалите цифри от седмицата също не лъха оптимизъм – според последния "Индекс за възприятие на корупцията“ България е лидер – и по корумпираност в цяла Европа, и по брой издържани от бюджета органи за борба с корупцията /част от които очевидно действат на принципа на "препарат за петна" – пръскаш и нищо вече не може да махне петното/. В същото време издръжката на семейство с две деца е 2 242 лева месечно или 560 на човек. КНСБ обаче има данни, че тези, които я карат с по-малко от 300 на месец, вече са 2 милиона и 200 хиляди. Между другото,

образователният бушон гръмна

на 28 януари. Ако сте забравили, преди три години министър на образованието беше Сергей Игнатов, премиерът го уволни на същата дата през 2013-та, а на 19-ти февруари вече си беше отишъл целият кабинет... През 2016-та ДСБ вече се отказа да подкрепя ГЕРБ, и други от реформаторите клатят лодката, образованието май ще го сполети Меглена Кунева, а през Варна и други градове вече мина обиколката на Цветан Цветанов – официално за срещи с местните активи, но на практика прекалено напомняща предизборно потягане на редиците. И друга висока визита имаше във Варна тази седмица – на регионалния министър. Основната цел на Лиляна Павлова беше откриването на магазин, преместен от едната страна на булевард "Владислав" на другата. Което е безспорно

важно за регионалния пазар на труда,

но като PR-акция малко лъха на отчаяние. Особено на фона на обясненията, че пари за Аспаруховия мост ще има само ако се увеличат приходите от борба с контрабандата /което вероятно означава, че трябва да си купим навреме гумени лодки/. През седмицата от Варна и друг играч анонсира нараснали политически апетити – Веселин Марешки обяви какво може да го накара да тръгне към "Дондуков" 2. Идеята му, качена на вълната на евтиния бензин, получава подкрепа, макар че важните въпроси още са без отговор - дали наистина Марешки продава на печалба, дали наистина Валентин Златев продава /засега само във Варна/ под нивото на разходите си, и ако и двата отговора са "да" –

къде са проверяващите с актовете

за глоби. Вместо тях се появиха бомбаджии, които гръмнаха една от аптеките на Марешки, и то в Бургас. Неговата реакция беше мигновена – "Взривът пред нашата аптека в Бургас и няколкото счупени стъкла не е предупреждение срещу мен. Той е сигнал към Вас – гражданите." И каквото и да си мислите за бизнесмена и политика Марешки, прочетете още веднъж декларацията му и се опитайте да си отговорите - какво означава за всички нас като общество пълната липса на реакция, когато всички се съмняват, че ги крадат, но никой нищо не прави, а

размърдването на блатото води до взрив.

А, както може би сте се досетили, по-евтините горива не означават само повече възможности за пътуване, а и по-ниски цени на почти всичко, което купуваме... Свалянето на цени обаче е болезнен процес – показва го опитът на таксиметровия пазар във Варна от тази седмица. Първо новият играч свали цените до минимума, разрешен в общинската наредба и останалите атакуваха централата му. После и останалите играчи поискаха от шофьорите си да свалят цените /без обаче да стане и дума за намаляване на техните плащания към централите/. Част от гневните таксиджии

освиркаха с клаксони общинските съветници,

но шефовете им не показаха готовност да настояват пред тях за промяна на наредбата. А съветниците не проявиха любопитство коя посочена от шофьорите цена е по-близо до истината – 60 или 99 стотинки за километър. Така протестите на таксиджиите плавно започнаха да преливат в опашки за претарифиране на апаратите. А ние седим и се чудим /и за бензина, и за такситата, а сигурно ще има и още/ - дали ниските цени са първа крачка към спиралата "дъмпинг – връщане в сивата икономика – намаляване на предлагането – вдигане на цените" или някой

вече ни е свалил по три кожи,

докато ни пробутва жалбите си колко му е трудно да работи почти без печалба... Протестът срещу решението чужди военни самолети да пазят въздушните ни граници в началото на седмицата във Варна не събра много недоволни. Почти със същия успех мина и масовият протест пред Парламента в София, което не попречи на Канал 3 да го излъчва на живо и да нарече репортажите в останалите медии "пълно информационно затъмнение". Явно няКОЙ разбира журналистиката по този начин. Пак тази седмица фамилията Пеевски/Кръстева купиха новата сграда на BTV и "Химко" Враца. Което си е

вътрешна работа на семейството.

Данъчните обаче трябва да отговорят наред ли е всичко с парите за покупките, защото това вече е наша работа. Както и фактът, че държавни дружества като "Булгаргаз" и БДЖ чакат с парите от продажбата на торовия завод да си покрият поне част от 100-те милиона лева, които "Химко" им дължи. Засега обаче няма никакви отговори. Но имаме жалба от неуспелия кандидат за завода, че му искали 1 милион евро заразлични рушвети от името на премиера, както и известни неясноти около самия кандидат, който искал да купи завода, но май не е подал документи. Имаме обаче и декларацията на десет смесени търговски камари в България, които тази седмица обявиха, че

губят желанието си да работят у нас...

И обратният път към сърцата /и инвестициите им/ минава през отговорите както за цените на бензина и заводите, така и на препоръките, които получихме вече за петнадесети път. За Варна хубавото е, че седмицата ще завърши с един протест по-малко от планираното. След сблъсъка на емоции и реалности яхт клубът "Капитан Георги Георгиев" и пристанището постигнаха съгласие за спортната база и за развитието на яхтения спорт. Една добра новина седмично обаче няма как да ни компенсира за всичко останало, за което все нямаме отговор.