Избрани Новини
Спомен за двамата братя и “Щурчето” на Варна
Днес се навършват 84 години от рождението на Данаил и Райко Райкови
На 1 февруари 1932 година са родени братята Райко и Данаил Райкови, припомня днес ИнфоПорт – сайтът на Центъра за Справочно-библиографска информация и Регионална история в Регионална библиотека “Пенчо Славейков” – Варна. Братята, създатели на емблематичния детски пантомимен куклен театър “Щурче”. По този повод ще ви разкажем историята на създаването на театъра, който не е просто актьорска школа, а уникално явление в културния живот на Варна в периода 1959 – 1999 година.
Ачо и Дики
За хората, които си спомнят за Данаил и Райко Райкови, те са просто братя Райкови. За приятелите и техните “щурчета”, те са Ачо и Дики. Двамата близнаци си поделят работата по братски: Ачо е режисьор и се занимава с постановките, а Дики – с декорите, костюмите и куклите. За създател на театър “Щурче” се счита Ачо. В далечната 1959 година той е учител по физкултура в училище “Иван Вазов”. Дики по това време е студент трети курс в Художествената академия в София. Един ден той получава тревожно писмо от майка си, която пише, че Ачо се е затворил в себе си, пишел нещо, после го унищожавал, говорел си сам, подскачал, ръкомахал. Скоро след това получава писмо лично от брат си, който го моли да му изпрати скици на четири мравки, слънце и тъжна луна… Когато се прибира във Варна, Дики разбира, че брат му всъщност си е съвсем добре, просто за да разнообрази живота на децата в училище е създал пантомимен куклен театър. След като завършва Академията, Дики също става учител в училище “Иван Вазов” и се включва в театъра. Там поставят и първите две пиеси „Заешко училище” и „Сънят на малкото Дорче”.
Името “Щурче”
През летните ваканции братята водят децата на палатков лагер в Галата, край родната им къща. Сутрин ходят на плаж, а след обяд репетират в старата къща. Театърът вече набирал популярност, но още нямал име. Една вечер край лагерния огън децата започнали да предлагат различни имена, но никое предложение не се приемало единодушно. Накрая всички уморено се умълчали, а в тъмнината запял щурец… Така се ражда името на студията – „Щурче”.
Още за стила “Щурче”, нестандартно обучение, успехите на театъра по света и у нас, за "Бялата приказка" четете тук.