Във Варна има недостиг на 1049 легла

Най-голям е излишъкът от легла в хирургията, ортопедията и травматологията, гастроентерологията, белодробните болести. Липсват легла за продължителнолечение в
психиатрията и детските болести.

Това сочи проектът за национална здравна карта, който бе обсъден от "Партньорство за здраве" в понеделник и ще бъде представен на Висшия медицински съвет и пуснат за обществено обсъждане днес.

Най-много излишни хирургични легла има в региона, който обхваща София и Софийска област, Кюстендил, Благоевград и Перник - 885. Общо излишъкът за региона е 1390 легла и включва още 335 терапевтични и 120 в акушерството и гинекологията. Има недостиг на 47 педиатрични легла.

На второ място по излишни болнични легла е регионът на Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Смолян и Хасково - 1377 от активните легла. Сред тях са 775 хирургични, 509 терапевтични, 70 гинекологични и др. Нужни са обаче 861 легла за продължително лечение и 340 за психиатрия.

Леглата по специалности у нас са разпределени неравномерно и много често несъобразено с реалните нужди на населението, става ясно от проекта. За Пловдив са посочени 690 излишни бройки за активно лечение, за Пазарджик - 505, а за София - 1089. Сред излишните за столицата са посочени 213 ортопедични, 141 гастроентерологични, 153 хирургични, 122 урологични, 83 реанимационни легла, както и съответно 95 в УНГ болестите и 65 за АГ. За продължително лечение са нужни 951 легла, за психиатрия - 540, а за физиотерапия и рехабилитация - 54.

Същевременно във Варна има недостиг на 1049 легла, в Бургас - на над 600. За Варна е заложено създаване на детска кардиология - в потребностите са записани 20 места, както и по още 10 легла за детска ендокринология и детска гастроентерология. Нужна е и детска пневмология с 30 легла. При педиатричните легла пък са отчетени 30 излишни от общо 140.

В някои градове като Русе и Габрово имат нужда от легла за болни от туберкулоза. Общо в страната са открити 50 956 болнични легла, а потребностите са за 53 655. "Проектът за здравна карта най-после е факт. Тя показва за първи път реалните нужди и реалното състояние на болничната здравна система.

Легла и болници няма да се закриват, при излишък ще има преобразуване в легла за долекуване”, коментира пред "24 часа" проф. Валентин Игнатов, председател на асоциацията на университетските болници.

Здравната карта е инструмент за закриване на общински болници, предупреди обаче д-р Неделчо Тотев, шеф на сдружението на общинските болници, пред БНР. Преди да се въведе, е нужен икономически анализ как тя ще се отрази на търговските дружества болници, допълни той.

"Подали сме жалба във ВАС срещу наредбата за методиката за създаване на здравната карта. В Конституционния съд имаме дело срещу законовите текстове, с които се въвежда здравната карта", коментира пред "24 часа" д-р Николай Болтаджиев, шеф на сдружението на частните болници. Според него картата е социално инженерство, чрез което качеството на медицинската дейност ще падне, а разходите ще се увеличат, вместо обратното.