Ако може, този път да минем без заявка за ново простиране на стари чорапи...

Разнопосочни сигнали за гражданското общество и воденето му в различни посоки предложи тази седмица - от Варна, от страната и даже от Лондон. Времето осигури достатъчно топли дни в началото на февруари и нямаше нищо изненадващо, че варненци излязоха на разходка в Морската градина. За да открият (вече без особена изненада), че трябва

да правят път на бързащи коли

и да се ослушват за шума на морето в паузите на строителни трясъци (които се носят не само от Морското казино). Дали заради размекващо топлото време или заради къса памет, но три години след големите протести годишнината не се споменава никъде. Макар че (или тъкмо защото) започналото в края на януари във Варна завърши с токов удар за кабинета. Изчезна и грамадата, струпана пред Общината – както се полага, в почивен ден. След като сайтове и профили преляха от питането

"Къде ни е Грамадата?",

от Общината обявиха, че камъните са на съхранение в тяхна база докато ремонтират тротоара. После се появи и уточнението, че дали и как ще се върнат, ще решава Общинският съвет. Всъщност, ако трябва решение - предишният вече гласува за премахването, ако трябва предложение за нов вид – има и такова, избрано в конкурс... Засега остава чуденето – наистина ли в цялата община никой не се сети, че когато нещо такова изчезне без обяснение, ще започнат да хвърчат камъни по собствените им глави? Или е било административна

версия на сервитьорския номер АМ –

"ако мине"? Всъщност, през седмицата все пак имаше варненски протест срещу правителството – градската организация на БСП поиска оставката му, тъй като "става опасно за България". По същото време в София обаче Михаил Миков обясняваше, че левицата няма да иска вот на недоверие заради правосъдието... Най-коментираният варненски протест беше едноличен. Поне в началото. Той започна още миналата седмица, на последната сесия на съвета. Познатият на варненци Масис Бояджян реши да покаже какво мисли за хората в политиката, като им подари старите си чорапи. Акцията си проведе в празната зала Пленарна, защото съветниците изчерпаха дневния ред за един ден. Бояджян подрежда чорапите към 10 сутринта, а снимките с тях обикалят новинарските мрежи цял ден. Тъкмо там, към четири следобед, ги откриват и общинските служители по сигурността. Вероятно

за да парира въпросите

как точно се пази общината и кой кога разбира какво се случва в нея, отговарящата за реда и сигурността Даринка Колева съобщава в полицията за извършен "акт на поругаване и незачитане на символи на държавната и местна власт". Иначе казано, на снимките чорапите са в един кадър с трикольора и герба на Варна (които през годините са били фон и на далеч по-грозни истории). Масис Бояджян веднага е призован (с участието на полиция, за да не остане незабелязано) и още на следващия ден е признат от Районния съд за дребен хулиган и глобен 100 лева. Което също вероятно е административен вариант на операция тип "ако мине". Резултатът обаче е

втора чорапена акция –

този път пред Окръжния съд, и отмяна на първото решение. След делото "Чорапи" имаме и класическите две новини. Добрата е, че на втора инстанция присъдата падна, защото всеки има право да протестира и това все още е записано в Конституцията (самият Масис го нарича "изкуство с елементи на ирония"). Лошата новина е, че към граждански активните пак се пришиха едни хора, които не се вълнуват особено какви щети нанасят, докато се борят за внимание. И ако по делото "Чорапи" правосъдието беше изненадващо бързо, за други се чака решение вече четвърта година. Тази седмица стана ясно, че още една инстанция (но не последната) е потвърдила вината на Ивайло Костов

за рекет от 200 хиляди лева.

Ако не се сещате за бившия началник "Икономическо развитие" в Общината, простено ви е – случаят е от март 2012-та и беше любопитен най-вече с участието на агресивно врачуващия Божидар Караджов (който обаче не "видя" издънката на рекетьорската си група). Тази седмица се отложи друго шумно дело – срещу Иван Евстатиев, който от първото заседание за изнасилване на непълнолетна е в болница. Без да ви звучи цинично, той вероятно наистина е зле и преживява голям шок - от сблъсъка на двете реалности. Защото нашата казва, че трябва да го затворят някъде и да хвърлят ключа. А в неговата се прави точно така - иначе защо

толкова хора толкова пъти ще го избират

и никой нищо няма да му каже... На север от Варна също има кметски неволи - Цонко Цонев се оказа враг номер едно на каварненската селищна система. Дотам, че общинските съветници с декларация обявиха, че на първи юли слънцето ще изгрее и без него. А новата кметица, казват, ходела пеш, защото служебната кола била "надраскана“. Всъщност "Пежо"-то, пълно с автографи на световни звезди не само от рок сцената, може да бъде градска атракция. Засега обаче подходът на местната власт към него е същият като на местния шофьор, разменил в първия видян чейнч бакшиша от

сто евро с автографа на Леми Килмистър.

Големият скандал на седмицата беше с министерски адрес. Пазарлъците около новия образователен шеф добре маскираха други, също толкова дългосрочно вредни гласувания в Парламента (така, както се справиха и със замъгляването около евродоклада). Ако сте имали съмнения, че образователният екип беше "сготвен" като ордьовър преди еврокритиките, забравете ги - изгоненият минстър тази седмица влезе като съветник в екипа на изгонилия го премиер. На прощаване Танев съобщи на бившите си подчинени, че ги оставя на

"интелектуалното бижу" Кунева.

На това във Варна тия дни му казваме "изкуство с елементи на ирония". В същата категория му е мястото и на вопъла на самата Кунева - "И Маргарет Тачър е била министър на образованието". Тя обаче беше съвсем сериозна в сравнението си. Във Варна заместникът й Настимир Ананиев я рекламира като човек, който "се справя във всякакви ситуации“. За публиката обаче е важно и как се справя, а ако съдим по щетите върху ядрената ни енергетика или по липсата на закон срещу корупцията, отговорът определено не е "добре". А и щетите от затварянето на няколко блока в атомна централа, макар и трудно, се преодоляват. В образованието

поразиите са за по-дълго...

Въпреки тази атестация (и след като Георги Кадиев и Лъчезар Иванов едва не се сбиха заради дамата) Кунева стана министър. Ние не можахме да видим как, защото този път партиите отказаха пряко излъчване по обществените радио и телевизия. Но и представена постфактум, информацията не се променя - човекът, който ще разпределя (поне за пред публиката) безпрецедентните 1 милион и 300 хиляди лева от бюджет и програми, е избран от групите по бизнес интереси в Парламента. Като събра десет гласа по-малко от Делян Пеевски в напъна му към ДАНС (което обаче не е основният аргумент в полза на обоснованото предположение

КОЙ точно ще получи лъвския пай

от горния милион). Министерските панаири станаха втори канал за отклоняване на недоволните, които въпреки всички уточнения излязоха тази седмица на протест срещу "съжителството" с турците. И във Варна петдесетина варненци се събраха пред паметника на Паисий Хилендарски. Протестът тук беше по-грамотно обявен срещу промените в учебните програми, но и той не провокира голям интерес. И докато в страната още кипяха споровете "робство" или "владичество", почехоме и паметта на

жертвите на комунистическия режим –

кой както намери за добре. В Бяла Слатина, например, си кръстиха централния площад "Цола Драгойчева"... По същото време минаха законодателните текстове, според които купуването и продаването на гласове по изборите (търговията на дребно) си остава престъпление, заслужаващо затвор, но не и но фалшифицирането на изборни книжа (търговията на едро). Липсва само печат GERB forever... В суматохата одобрение получи и предаването на въздушните ни граници за охрана от турски самолети. Както и първите нулеви лихви в новата ни банкова история. Липсата на познания по икономически теми накара масовата публика да приеме новината като добра. Всъщност нулевата лихва просто е поредният

подарък за бизнеса, близък до властта.

И означава, че длъжниците (като Ковачки, например) няма да плащат наказателна лихва върху задължения си към държавата. А фондовете, които чакат подобни постъпления, за да плащат помощи (на работниците на Ковачки, например), няма да получат, каквото е предвидено. И си е чиста покана краденето да продължи. Още нещо, което звучи като "изкуство с елементи на ирония", но беше напълно сериозно поднесено, дойде от Кънчо Стойчев. Социологът отсече, че ако не номираме Бокова за лидер на ООН, това ще е национално предателство, защото "тя е национална кауза като Левски и Ботев". С което направи голяма крачка в настъпателното лишаване на думите от смисъл. Но и той не успя да обясни как личният успех на Бокова ще подобри нещо у нас (дори имиджово). Ако се чудите - замислете се

как се променя мнението ви за Египет

от това, че и те са имали човек начело на ООН. Тази седмица си имахме и наистина добра новина – един лекарски екип, без да вдига шум, спаси живота на дълго чакано бебе, като го оперира още в утробата на майка му. Направиха го без пари, защото според доктор Кристина Чачева биха били жалки, ако само парите ги мотивират. Но проблемът е другаде - държавата май очаква лекарите да работят без пари по всички случаи, не само по редките, а пациентите - да продължават си плащат. И дори да получат наградата, която премиерът поиска за екипа, тя едва ли ще им достатъчна, ако ще трябва да работят,

стиснати за гушата от администратори.

Двете гинеколожки са учили и са работили в Германия и са се върнали да работят тук, което трябва да е една добра тенденция, обяви премиерът. Може би трябваше да му кажат, че това е половината история. За останала може да пита варненския лекар Радослав Минков, например. Освен двете героини на седмицата – доктор Чачева и доктор Михова, от Германия тази седмица дойде и един внезапен шамар за властта. Германското списание "Шпигел" отдели сериозно внимание на Делян Пеевски, обявен за

"айсберга на корупцията" в България.

Въпреки опитите на определени медии авторът на статията да бъде обявен за изпаднал пияница, а мнението му – за незначително, скандалът продължи и в Лондон. Там премиерът и антуражът му приложиха същите номера, с които минават у нас, обаче се получи конфузна ситуация. Питащите знаеха какво питат, но отговарящият също питаше, защото видимо не вярваше на ушите си, че се държат с него като с обикновен премиер, а

не като със самодържец.

Обявяването на питащите за партийни врагове и лумпени не успя да промени особено отношението към ситуацията – защото въпросите от Лондон (които никой не задава официално в София), са важните въпроси – накъде сме тръгнали, кой точно ни води и колко ще ни струва. На битово ниво отговорите не са утешителни. Оставени от много време да налагат собствените си правила, във Варна служители на две траурни агенции тази седмица се сбиха буквално на прага на Окръжна болница в опит да завладеят един труп. Таксиметровите недоволства продължиха – големите централи настояват минималната тарифа да бъде върната от общинския съвет до

предишните 79 стотинки на километър,

отцепниците поддържат ниските си цени, но клиентите им вече се оплакват от дългото чакане поради малкия брой коли. Транспортната комисия е предвидила проблема за разглеждане, но по-важното е да намери отговор на въпроса кой колко е прав за реалната цена и има ли вариант, в който централите работят, шофьорите не бягат в сивия сектор, а клиентите не бягат от услугата изобщо. Тази седмица, яхнал вълната на евтиния бензин, референдумът на Веселин Марешки събра над 400 хиляди подписа. Така парламентът ще трябва да ни остави

ние да гласуваме по петте въпроса

в него. А те са така формулирани, че на никого да не му се вдигне ръката да зачеркне "не“, преди да мислил много, задълбочено и изчерпателно. Но както е известно, тази дисциплина има все по-малко почитатели у нас. През седмицата се появиха известни проблясъци на здрав разум в дискусията за велоалеите във Варна. От Общината обявиха, че там, където гражданите се оплачат, че ЛаФките пречат на движението, те "могат да бъдат" преместени. Оправданието е, че "обектите" били заснети преди да започнат да правят алеите. И как никой не забеляза, че и преди велоалеите на места изобщо нямаше празен тротоар? Към

добрите варненски новини

тази седмица можем да добавим новото спортно игрище във "Виница" (дано го поддържат по-добре от аспаруховските) и печалбата от излизането на свободния пазар на ток. За девет месеца общинските училища и градини са спестили почти една четвърт от парите, предвидени за отоплението им. Стана ясно още, че Варна за трети път ще е домакин на регатата "Тол шипс". При първите две издания имаше и недоволни. Вероятно ще ги има и сега, но и с тях, и без тях регатата ще доведе гости, ще осигури безплатната форумна реклама и добри новини за Варна и региона. Кой, как (и дали) ще се възползва от тях, за да ги материализира в нещо по-сериозно, вече е друг въпрос, който

не е пряко свързан с ветроходите.

За да има туристи, една регата на сезон обаче не е достатъчна. След миналогодишния тежък срив сега има повече надежда за руския пазар – особено след като направиха визите безплатни за пенсионери, студенти и ученици. Това вече важи и за почиващи, и за участници в различни форума, макар че от друга страна горната граница вече е 16, а не 18 години. А в Русия твърдят, че има какво още да се направи. Тази седмица един от големите портали за онлайн резервации подреди най-евтините (и предпочитани) летни дестинации според обявените цени на хотелите. България се класира със Слънчев бряг на пето място и Златни пясъци веднага след това. На първите две места обаче – с по-изгодни за руснаците цени - са

курорти във Виетнам и Малайзия.

А в класацията за евтин градски туризъм нас даже ни няма... И не е ясно кой, какво и как може да промени, след като министърът на туризма тази седмица резюмира случая с лифта, от който падна дете, така: проверката е установила, че кабинката е изправна, но аз не бих си качила детето там. Ресорното ведомство обяви и поредния конкурс за туристическо лого на България. "Яйцата на очи", които замениха "баницата", ни струваха 1 милион и 600 хиляди лева и "изкуството" в тях беше предимно от "елементи на ирония". Ако може, този път да минем без заявка за ново простиране на стари чорапи...