5491 ученици са емигрирали в чужбина през първия учебен срок от общо 696 хил. записани, съобщи зам.-министърът на образованието Диян Стаматов. Вчера той участва в обществено обсъждане на новите програми по литература и история за II, VI и VIII клас във Враца заедно с директори, учители и родители от Монтана, Видин, Плевен и София-област. "Тези деца едва ли ще се върнат, ако всички ние от българската образователна система не я променим, за да предоставя възможности", коментира той.

"За да има добри учебници за учебната 2017/2018 г., когато ще влезе в сила реформата за втори, шести и осми клас, трябва да намерим съгласие по учебните програми сега до средата на март", посочи Стаматов. Според него към момента в МОН не са подадени никакви писмени становища "за" или "против" обявените от бившия министър Тодор Танев програми. Формално те костваха оставката му заради грешни интерпретации, че турското "робство" се заменя със "съжителство", както и прибързани заключения, че "История Славянобългарска" отпада.

Заместник-министърът бе категоричен, че училищният закон няма да се отлага. "Този закон буксуваше 15 г. - тъкмо тръгне и се връща, не можем да си позволим това повече, законът е факт и сроковете ще бъдат спазени", заяви той. От думите му обаче не се разбира дали това означава, че няма да се отлагат и новите учебници за първи и пети клас, или децата ще започнат наесен с нови програми, но със стари учебници.

"Българска литература ще се изучава повече от четири години - изцяло в VII, X, XI и XII клас, но също и с отделни текстове в останалите класове, коментираха от МОН. Досега такъв акцент върху българската литература не е имало и разпределениeто ще се фокусира именно върху нея заради външното оценяване. В шести и в осми клас обаче родната литература се орязва значително.

От МОН са на мнение, че ясното разпределение между часовете за литература и тези по български език ще реши проблемите с грамотността. В дискусията са били обсъдени и творбите в шести клас, които породиха обществени спорове. От министерството посочиха, че "История славянобългарска" ще се учи в първия гимназиален етап по литература, както и по история и цивилизация в прогимназиалния и първия гимназиален етап. "Родна реч" на Иван Вазов ще се преподава в началния етап, а "Хайдути" на Христо Ботев - в пети клас. Обсъждания е имало и относно сложността на произведението на Елин Пелин "Косачи" за VI клас, като участващите в дискусията се обединили, че разказът трябва да остане в програмата, тъй като в тази възрастова група е важно у децата да се създават и общочовешки ценности.

Съдържанието по родна история между пети и десети клас ще е доминиращо - 56%, докато в момента процентното съдържание на тези уроци спрямо световната история е 46%, посочват още от МОН. Оттам са коментирали, че в програмата по история за шести клас се въвеждат понятията "рая", "еничари" и "хайдути". "Предвидено е съдържание за съпротивителните действия на българите, въстанията и бунтовете, има ги светците мъченици, опитите за съхраняване на българската народност в манастирите", посочиха експертите от ведомството. Оттам гарантират, че "няма да има ученик, който да не познава историята на Средновековието. Ще има випуски, за които ще се наложи да се преструктурира учебното съдържание, но то ще бъде направено така, че да не натовари излишно учениците или да създаде предизвикателство за учителите".