Над сто души са сънародниците ни в ЦЕРН, имат пръст в откриването на Божията частица

Неотдавна ЦЕРН обяви конкурс за стажанти, за който документи се подават до 28 февруари. Това обаче е само една от многото програми, по които българи могат да отидат и да работят в една от най-престижните научни организации на Европа. В действителност нашите сънародници там са над 100 - работещи постоянно и приходящи, разказва доц. Леандър Литов, който оглавява българския екип към ЦЕРН.

Българи имат пръст в откриването на Божията частица, което предизвика революция във възприятието ни за света. При това - участието ни в този експеримент е доста сериозно. Ние сме едни от основателите на експеримента CMS, благодарение на който бе открит Хигс бозонът. Участието ни датира от самото му начало, което е положено в далечните 1990-1991 година. Българският екип участва активно в планирането на дизайна на експеримента, в производството на прототипи на детектори и самите детектори, разказва доц. Леандър Литов. "Когато кажете България в ЦЕРН, ще ви погледнат с уважение. Ние имаме име на отлични специалисти, които имат съществен принос за това откритие", твърди той.

В експеримента участват две големи групи български учени - от Софийския университет и Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН. Средно в една група има по около петнадесетина участници, което означава, че през годините сме имали непрестанно по 25-30 души участници само в този експеримент. Иначе българи в организацията има на всички равнища -както физици, така и ИТ специалисти, техници, имало е дори наш пожарникар.

В ЦЕРН всъщност има една група постоянен персонал, която е около 2800 души, и още 10 000 приходящи учени и специалисти, които участват в експерименти или работят нещо друго, свързано с ЦЕРН, и след това пътуват обратно у дома. Защото именно това е идеята на ЦЕРН - хората да могат да ползват тази уникална инфраструктура и след това да отнесат у дома си ноу-хау, знания и умения, придобити там.

В момента експериментите на ускорителя ГАК изследват изследват свойствата на открития през 2012 година Хигс бозон. Това обаче според доц. Литов е само една, макар и съществена част от всички изследвания, които правим там. При това - не най-голямата част. Следващата стъпка на екипа е да открие частиците, от които е съставена така наречената тъмна материя. "Има нещо, което наричаме стандартен модел, и той описва достатъчно добре познатата ни материя. В неговите рамки не бе ясен отговорът на въпроса какъв е механизмът, по който частиците получават маса. Ние имахме хипотеза, в чиито рамки бе предсказано съществуването на Хигс бозона", разказва доц. Литов. Именно с неговото откриване вече окомплектовахме достатъчно добре стандартния модел, описващ частиците, от които е изграден нашият свят и самите ние.

По думите на Леандър Литов обаче проблемът е, че този модел описва много малка част от съдържимото на Вселената - едва около 4-5%. "Ние знаем, че има материя, която не поглъща и не излъчва светлина. Съдим за нейното наличие по гравитационното й присъствие. Наричаме я тъмна материя и тя е доста повече от познатата нам материя", разказва той. Средно за Вселената тя е 6 пъти повече от обикновената материя, а при галактики от типа на нашата е в повече около десетина пъти. "Ние буквално плуваме в тъмна материя", разказва доц. Литов. Тази материя всъщност е около 23% от съдържимото на вселената, но тя не е направена от частиците, които ние познаваме. "Една от задачите, които се опитваме да решим на този ускорител, е да разберем от какво е съставена тази тъмна материя."

А имат ли напредък? Тук ученият отговаря с "И да, и не, доколкото в науката дори отрицателният резултат е резултат. Ние имаме много модели, които са разширения на стандартния и чрез които се правят различни предположения от какво е съставена тъмната материя. Но досега не сме наблюдавали тези съставки на ускорителя в ЦЕРН." Това обаче, което успели да направят, е да ограничат параметрите на тези модели. През декември миналата година неизвестната частица им се отблагодарила, като дала бегъл сигнал за наличието си. При това не само в нашия експеримент, а и в другия голям експеримент на ЦЕРН, който тече в момента. "Имаме известен оптимизъм, но трябва да разберем дали това, което виждаме и в двата експеримента, е намек за наличие на нова частица, а не нещо друго, например обикновена флуктуация", казва Литов.

Другият въпрос, на който се опитват да намерят отговор, е свързан с разширяването на Вселената, което при това е непрестанно ускоряващо се. Учените са успели да изчислят енергията, нужна за това галактиките да се разбягват една от друга. Наричат тази енергия също "тъмна" и тя е около 73 на сто от пълната енергия на Вселената, но нямат обяснение на какво се дължи тя. "Доброто е, че вече знаем какво не знаем, и вече можем да формулираме правилните въпроси. А когато човек формулира въпроса си правилно, има много по-голям шанс да стигне до верния отговор", казва физикът.