Най-големият ни враг сме самите ние – мързелът, непостоянството, оправданията, страхът, нерешителността – всичко това води към провал, убеден е състезателят по бодибилдинг и фитнес, и професионален инструктор

Едуард Жалимов е професионален инструктор и състезател по бодибилдинг и фитнес. Преди около месец се завърна с медал от първото Държавното първенство, на което участва след няколкогодишна пауза. За трудната подготовка и възстановяването, за силата и характера в спорта, разказа Еди в специално интервю за Varnautre.bg.

– Eди, малко са хората извън професионалния спорт, които знаят, че за един състезател процесът на възстановяване е също толкова важен, колкото и подготовката за голямо първенство. Как върви при теб възстановяването след участието ти на държавното първенство по бодибилдинг и фитнес, от което се завърна с медал?

– Възстановяването след състезанието е толкова важен процес, колкото и самата подготовка. Както постепенно навлизам в стриктен хранителен режим, по същия начин и излизам от строгите ограничения в храната, добавяйки комплекс витамини, омега 3, калций и магнезий, не преяждам и не си позволявам тежки храни. Старая се постепенно да разнообразявам храната и да си похапвам неща, които не съм ял с месеци по време на подготовката за състезание. Не спирам тренировъчния процес, продължавам да тренирам, но в рамките на един месец тренирам с леки килограми без да давам силов акцент, а поддържам тонус в мускулите.

– Лично за теб кой от двата процеса е по труден и с какво се различават всъщност като интензивност на тренировките и като начин на хранене и почивка?

– Подготвителният процес е доста по-труден, изисква концентрация, здрави нерви и силна воля, понеже изкушенията са във всеки магазин, всеки ресторант, сладкарница, да си призная аз съм пристрастен към шоколада (смее се…). Тренировките са различни, по време на подготовката ми тренирах от два до три пъти на ден – кардио и силово – с променлива интензивност и високи и ниски килограми в силовите тренировки. В момента нямам толкова високи натоварвания, а и не трябва.

– Колко време продължи подготовката ти за първенството кой те съветваше през този период?

– 26 дни продължи подготовката ми. До последно нямах никакво намерение да участвам в първенството, но моята съпруга ме убеди и тя пое цялата отговорност за храната, благодарение, на което постигнах много висок резултат и добра форма за толкова кратко време. Доверих се на Велислав Велев и съм доволен от избора си на треньор, изключителен професионалист, на когото съм безкрайно благодарен.

– А колко трае качественото възстановяване и включваш ли и други специалисти в щаба си като масажист или кинезитерапевт да речем?

– Правя си пълни изследвания, посещавам ендокринолог, за да знам състоянието на ендокринната си система, кардиолог (редовно следя най-важния мускул – сърцето), ходя и на физиотерапевт, който ми прави ред процедури като дълбокотъканен масаж, мануална терапия и ако се налага терапия с вендузи на засегнатите зони.

– Това не е първото отличие в кариерата ти, но защо реши да се завърнеш към шампионатите след няколкогодишна пауза?

– Да докажа на самия себе си, че мога да се преборя със своите собствени демони и да мотивирам всеки един, който ми се е доверил, че няма невъзможни неща, само с дисциплина и постоянна борба ще получим каквото искаме. Най-големият ни враг сме самите ние – мързелът, непостоянството, оправданията, страхът, нерешителността… Всичко това води към провал! Силата е във всеки един от нас! Никой не може да те накара да направиш, каквото и да било, ако не го искаш достатъчно силно.

– Какво ти предстои от тук нататък, планираш ли ново участие в първенство?

– Ако проблемите с пандемията не са усложнят и не ни забранят да тренираме, имам планове да надградя мускулатурата си до перфектна кондиция и да участвам не само в България, но и да стъпя на международна сцена, но има време до тогава… На този етап да не говорим напразно… Аз да си свърша работата, както трябва, а времето ще покаже какво ще се случи.

– Освен състезател ти си и професионален инструктор, който работи не само с хора, които активно се занимават със спорт, но и с любители. Колко важен за тях е процесът на възстановяване след тренировка, какво би ги посъветвал?

– От любител до любител има огромна разлика (смее се)... Имам клиенти любители, които дават от себе си много повече, отколкото някои състезатели и изглеждат изключително, но не желаят да се състезават. За тях буди интерес самият път на подготовка, който е доста труден и с много спънки и загадки. За такива като тях възстановяването е важно, колкото и при мен. На хората, които идват да спортуват за здраве, им е достатъчно да се хранят правилно, да употребяват нужните суплементи, да почиват достатъчно и много важно да наемат професионален треньор и да изпълняват неговите препоръки и указания. Опитът, знанията и практиката на един професионалист, няма как да притежава средностатистически трениращ.

– Кой е всъщност правилният режим за посещения във фитнес залата при любителите, колко често е добре да тренират и трябва ли да има ден почивка след всеки ден тренировка?

– При всеки е строго индивидуално, в зависимост колко е напреднал и какви цели желае да постигне, но като цяло от 3 до 4 пъти седмично е достатъчно един любител да посещава фитнес салон.

– Във връзка с усложнената ситуация заради коронавируса, какво наблюдаваш при хората, които посещават фитнес залата? Спазват ли правилата, има ли притеснение у тях?

– Откровено казано, на хората сякаш им дотегна постоянно да се говори за тази зараза. Животът продължава, не може и не бива да живеем в страх. И да ви кажа – идват тренират с удоволствие и не го мислят. Независимо от мнението на много хора, че темата с коронавируса се преекспонира, ние в нашата фитнес зала спазваме стриктно всички хигиенни и противоепидемични мерки.

– В края на една интересна и не много лека година сме, какво си пожелаваш да ти се случи оттук нататък?

– Да е здраво и щастливо цялото ми семейство, както и близките ми хора. Да се завърнем към нормален начин на живот изпълнен с усмивки, без страх и дистанция и разбира се, положителни емоции да топлят сърцата ни.

ПОЛИНА ПЕТРОВА