Младият талант на Черно море, Илиан Илиев-младши, даде ексклузивно интервю за сайта Silentbet.com. Плеймейкърът и син на легендарния треньор на „моряците“ – Илиан Илиев-старши, засегна редица теми относно личните си амбиции и тези с фланелката на клубния си тим.

Илиев говори за престоя си в Португалия и разликите с българския футбол. Самият той вярва, че в родния футбол има редица играчи, които са способни да играят на европейско равнище, като той е оптимист, че играчите от младото поколение може да оставят следа и извън пределите на нашата страна.

Здравей, Илиане! Оставяме зад гърба си една доста необичайна година. Как би я оценил в личен план?

В личен план бих казал, че не съм крайно доволен от представянето си на терена, мога и по-добре. Направих обаче и някои крачки напред и се радвам, че успях да заиграя по-редовно.

Започвате вече подготовка за втория полусезон с Черно море. Каква е целта пред отбора през втория дял на първенството?

Целта, предполагам, е топ 6. Трябва да играем добре и да имаме стил. Ако стане това, то ще имаме победи и ще печелим точки, съответно и ще се изкачим нагоре в таблицата.

В редица мачове през есенния дял не ви стигна нещо малко, за да вземете повече точки. Кои елементи, според теб, трябва да подобрите основно?

В последните мачове не се справихме добре в завършващата фаза. Само Матиас Курьор бележеше и се радвам, че беше така. Мисля, че този период ще премине и ще продължим напред по-силни от преди.

Колко важно е присъствието в тима на играч като Курьор?

Курьор е много класен играч и го доказва както на терена, така и извън него. Той помага на всички, много е работлив, никога не се оправдава и винаги работи на 100%. Той е професионалист, заслужил си е всичко, което е постигнал и продължава и до ден днешен да пише история с тези 15-те гола, които реализира до момента през сезона.

Вече втори пореден сезон се утвърждаваш като титуляр в отбора. Усещаш ли, по някакъв начин, по-голямо напрежение, след като и очакванията към теб постепенно се повишават?

Със сигурност, нормално е хората вече да имат повече очаквания към мен. Мисля, че свикнах с напрежението и за това ми помага целият отбор, за да не усещам никакво негативно влияние.

Изминаха вече около 3 години и половина от дебюта ти в мъжкия футбол. В кой аспект си се развил най-много през този период и къде искаш да продължиш да се развиваш?

Със сигурност искам да подобря играта си в защита, въпречи че мисля, че напреднах в това отношение. Мисля, че трябва да подобря повечето тактически елементи в защита, защото в юношеските групи не ми се е налагало да се защитавам особено. Желая обаче да подобря този аспект, защото това е ключово, ако искам да играя голям футбол.
Мисля, че вече играя по-семпло с топката и опитвам да търся празните пространства, което не го правех преди, а търсех топката само на крак.

Какво е най-силното качество на баща ти като треньор и в кой аспект ти е помогнал най-много?

Трудно ми е да определя най-силното качество на баща ми като треньор. Той е чудесен мотиватор и тренировъчният процес е много добър. Като баща също винаги ми помага, защото иска да успея, предполагам желае и да го надмина. Доста е критичен към мен, на моменти ми е тежко, но трябва да го приема, защото той е минал по този път и знае къде са спънките в света на футбола.

Преди завръщането ти във Варна, ти изкара период в Португалия, където сам изтъкна, че си играл срещу играчи, които по-късно са заиграли в големи европейски шампионати. Кои са основните разлики между футбола в България и Португалия?

Разликите са доста, не мога да изтъкна само един елемент. Отборите там имат много повече терени и инфраструктура. Като тренировъчен процес не бих казал, че разликата е голяма. Също така, не бих казал, че играчите там са с много класи над нашите. В България има много добри играчи, но смятам, че няма много съгледвачи от чужбина, които да гледат български играчи, за разлика от положението в Португалия, например.

Мечтаеш ли за скорошна нова авантюра в чужбина?

Със сигурност, това е сред целите на моето развитие. Ще се радвам след време отново да изляза в чужбина, но сега съм изцяло отдаден на Черно море и мислите ми са насочени изцяло натам.

Има ли първенство, което предпочиташ?

Бих казал испанското, защото стилът на игра ми харесва, всички отбори се опитват да играят футбол. Няма значение обаче кое от топ 5 първенствата е, тъй като във всяко едно нивото е много високо.

През изминалата година ти и твоите връстници от националния отбор до 21-годишна възраст записахте забележителни представяния в квалификационния цикъл за европейското първенство за младежи през идното лято. Смяташ ли, че повече момчета от това поколение ще успеят да излязат в Европа и да се утвърдят там?

Със сигурност има играчи, които са на доста добро ниво и вече бяха извикани в мъжкия национален отбор. Валентин Антов и Доминик Янков, например, играят много добре за клубните си отбори и вече получават повиквателни и за мъжкия национален отбор. Като цяло мисля, че имаме доста играчи, както от младежите, така и от мъжете, които могат да играят добро европейско ниво.

Предстои квалификационният цикъл за Мондиал 2022. Сред целите през тази година фигурира ли и това да получаваш все по-чести повиквателни за националния ни тим?

За мен това е една мечта, да играя за мъжкия национален отбор, но на първо време трябва да показвам много силни изяви в клубния си тим. Това обаче ще е една сбъдната мечта определено, ако се случи.

И за финал – дай съвет на момчетата, които тепърва им предстои да правят преходa от юношески към мъжки футбол.

Бих ги посъветвал винаги да са на 100%, да дават всичко от себе си в мачовете и в тренировките. Дори когато нещо не се получи, трябва да са здраво стъпили на земята и да преследват своите мечти и цели.