Думата "гларус" първоначално се е употребявала в гръкоезичната среда на крайбрежното население по Южното Българско Черноморие

Знаете ли, че... в природата няма птица гларус.

Вижте какво разказват по темата от Музея за нова история на Варна на официалната си страница в социалните мрежи:

Всъщност "гларус" е побългарен вариант на гръцката дума "гларос" / γλάρος - морска птица, чайка. Латинското наименование на рода морски птици Larus / "ларус" – чайки, произлиза от думата на старогръцки език λάρος / "ларос". Любопитно е да се отбележи, че освен "морска птица, чайка" също така тя означава и "простак, някой, който вика, крещи". Колко точно описва поведението на тези този вид птици! Най-разпространени по българското крайбрежие, а от немного отдавна и във вътрешността на страната са сребристата чайка (Larus argentatus) и жълтокраката чайка (Larus cachinnans ponticus). Много често тези едри видове са наричани неправилно "гларуси", а представителите на по-дребните видове като буревестника (Larus canus) са наричани "чайки". Както се пее в припева на любимия на цяла България шлагер "Бургаски вечери", написан от бургаския поет-стругар Иван Ванев във Варна: "Там е зеленият свят на мълчанието, чайки и гларуси там не летят". Според орнитолози, твърдението, че чайките се появили по българското черноморско крайбрежие едва в началото на ХХ в., след като през 1906 г. цар Фердинанд донесъл две двойки сребристи чайки от Френската Ривиера и ги заселил в резиденция Евксиноград, е грешно. По-правилно е да се каже, че този нов за българското крайбрежие вид много бързо е станал доминантен сред местните видове чайки.

Думата "Гларус" първоначално се е употребявала в гръкоезичната среда на крайбрежното население по Южното Българско Черноморие. Тя обаче навлязла бързо в ежедневието. В заповед №152 от 1910 г., издадена от кмета на Община Бургас се определят мерки за ограничаване популацията на птица с това име: "Гражданите да употребяват всички възможни средства, за което и общинското управление ще направи от своя страна потребното, да се пробиват снесените яйца на птици, наречени "Гларoси", за да не се излюпят. Да развалят и гнездата, защото те извършват пакости върху сградите, крякат силно сутрин, унищожават малки пиленца и пр." "Гларус" става име, а изображението на летяща чайка - емблема на акционерното дружество, взело на концесия Атанасовското езеро за добив на сол през 1922 г. Същото птиче име носят народен хор и ремсистка организация, съществували в Бургас през периода 1920-1940 г. Името "Гларус" навлиза в жаргонния език на варненци по-късно в сравнение с Бургас. Българското черноморско крайбрежие на север от Стара Планина е било доста до късно тюркоезична зона. Самата дума "чайка" е с тюркски (не турски!) произход. Освен морска птица тя означава и лека морска лодка с платно - каик, чаик, шайка. Разпънатото бяло платно на фона на морската шир се е асоциирало с крилете на този вид морски птици. Постепенно в българския език "чайка" се налага над "гларус" като официалното име на този вид морски птици. Показателно е, че през 20-те и 30-те години на ХХ в. във Варна са функционирали бирария и пивница-ресторант с името "Чайка". В брой 83 от 15 април 1933 г. на варненското списание "Морски ратник" е публикуван разказът "Разноцветните гларуси" с автор Тодор Ангелов. През 60-те години в курортен комплекс „Златни пясъци“ е построен хотел „Гларус“, а в началото на 70-те във Варна е завършен квартал "Чайка". Малко по-късно по варненските плажове се появява нов вид „гларуси”. Това обаче е една друга история...