Това е първото гостуване на младия художник от Лом в морската столица, част от неговото Северно артистично турне, което включва още Плевен и Русе

За пръв път във Варна се представя със самостоятелна изложба художникът Радостин Иванов. Последователно търсещ нови подходи млад артист, той ще експонира в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, свои произведения живопис. 18-те платна са част от Четвъртия творчески сезон на автора, който през две години показва създаденото пред публика. Тези свои творчески етапи той нарича сезони: Сезон I (2015), Сезон II (2017), Сезон III (2019), Сезон IV (2021).

Откриването е на 4 март, изложбата ще остане експонирана до 24 март 2022 г. Във Варна пътуващата експозиция идва след Плевен, а после ще продължи към Русе. Проявата се осъществява с медийното съдействие на Българското национално радио.

Радостин Иванов е роден през 1981 г. в Лом. Неговият път в изкуството не следва обичайната последователност - първо художествено образование, а след това изложби. Напротив, той първо се заявява като артист, а след това решава да учи педагогика на изобразителното изкуство в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Започва да рисува активно маслена живопис през 2015 г. Преди това има опит като фотограф, експериментира и в музиката, и в киното. Има реализирани 15 самостоятелни изложби – в София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Благоевград, Враца, Видин, Монтана, Козлодуй, Лом, Белоградчик.

През пролетта на 2019 г. осъществява първото си художественото турне под надслов „Северозапад“ с експозиции във Враца, Монтана, Козлодуй и Видин. През 2020 г. Радостин Иванов печели първо място с живопис в конкурс на Студентския съвет към Софийския университет, а през есента на същата година става носител на първа награда с живопис от 13-ия Национален студентски фестивал на изкуствата, организиран от Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.

За своя път през творческите предизвикателства художникът Радостин Иванов говори пред Нина Локмаджиева:

“Началото ми в живописта беше през 2015 г. Започнах да рисувам, без да съм запознат с творчеството на другите хора, а и от обща култура много малко съм имал представа за това изкуство, когато започнах да правя изложби. При мен първо дойде изборът да бъда артист, после образованието. Приемам това като съдбовен момент, не съм предполагал, че ще прорисувам. 5 години преди това се занимавах с фотография, но когато започнах да рисувам, разбрах, че това е моето нещо, това е, което искам да правя. Фотографията, с която се занимавах по-рано, дава интересен поглед към нещата и смятам, че и на мен като художник ми се отрази благоприятно. В момента, в който прорисувах, почувствах свободата да мога да изразявам себе си и фантазията си. И до момента аз съм с тази нагласа - за мен картините ми са отпечатъци от впечатленията ми от целия живот. Те изразяват натрупани емоции от абсолютно всичко през моя живот.

Така го чувствам - ако ме питат в каква насока изразявам себе си, отговарям, че това се случва по-скоро на подсъзнателно ниво. Изкуствата според мен си взаимодействат. Слушам много музика - от по-тежките метъл стилове и хип-хоп по-рано, до електронните сега. Идеята ми е, че творците във всички изкуства взаимно си влияят. На един архитект може да му хрумне нещо креативно, като види нещо нарисувано, а една книга може да ми даде сюжет за картина. Този пренос на енергия в изкуството влияе на самите творци, а и на публиката. Когато рисувам, слушам музика, тя влияе на настроението, но в самите картини търсенията ми са винаги да измисля нещо ново и различно.

Винаги, когато седна да рисувам, ме обхваща осъзнаването как в перспектива картините ми имат шанс да стигнат до много хора по света. И това е някаква много хубаво мерило - докато рисувам, си представям. И като знам за възможността хората да видят една картина, опитвам се да заложа в нея въздействие, което да е изключително положително. Работите ми са различни една от друга, но основното е да им предам положителна емоция, която те да излъчват.

Интересни стават картините, наистина малко като съдба приемам това, което се случва с мен покрай тях, защото когато седна да рисувам, много често не си намислям какво точно искам да изобразя. Е, имам и по-наивистични и реалистични работи, но повечето се случват просто от онези наслоени неща, които реално ме вълнуват - това са по-абстрактните ми картини. Идеите за тях се оформят в самия процес и за мен този експериментален подход е важен. Маслените бои съхнат бавно, това отнема 2-3 седмици, а докато картината изсъхва, аз преценявам дали ми харесва, дали излъчва тази положителна емоция, която искам да предам, дали не се е получило нещо мрачно или пък нещо често срещано. Разбира се, в Университета сме се запознали със световното изкуство, и много се радвам, когато видя, че имам в картините си по-нестандартни решения.

Обичайно нанасям с голяма четка различни тоналности и ги размазвам, докато се получи тази преливка, която има се възприема като емоция - сякаш е момент от изгрев или залез, а ако човек се вгледа, все едно нищо не е нарисувано. Това търсене на образа ми харесва, за мен то въздейства. На пръв поглед няма реален обект, но въздействието идва от излъчването на топлина и положителна емоция, от усещането, че изобразеното е фрагмент от реалната природа. В тази посока интересно за мен е това, което картината излъчва на подсъзнателно ниво. Търся нещо ново, което аз самият не съм виждал, по-новаторско, различно. Давам си сметка, че през годините фотографията ми е помогнала, в нея има подобно търсене, така че съм продължил в тази посока. Един преподавател ми каза, че имам много добро режисьорско виждане като изказ. През годините се развивам във все по-изчистени идеи за това какво искам да изразя.

Моите сезоните измислих по подобие на телевизионните сериали. През 2015 г. ми хрумна да представям така работите си. Следвам график - рисувам постоянно, но на всеки две години показвам нов сезон.

Хората обичайно се чудят защо картините ми са толкова различни една от друга, публиката не очаква да покажеш толкова разнообразие. А за мен то е част от моето изразяване. Впрочем променят се и размерите, в които работя. С всеки изминал сезон форматът на платната нараства - от 55х45 , през 60х60 и 90х90, а следващите ще бъдат 120х120 см. Колкото повече рисувам, толкова по-голяма вътрешна нужда имам от по-голям формат. Работите стават по-внушителни, а и аз се разгръщам повече.”

За следващия си Пети сезон Радостин Иванов готви своя първи концептуален проект, за който казва, че ще бъде на глобална тема.

Вернисажът е на 4 март от 14:00 до 18:00. Входът е без зелен сертификат, с маски.