Взети са проби от Крапец до Синеморец, разгледани са 24 зони, което е най-мащабното изследване у нас до момента

Учени от Института по рибни ресурси (ИРР) във Варна, към Селскостопанската академия, разработват карти за разпространението на белите миди по българското крайбрежие, каза за БТА директорът му Елица Петрова, отбелязва Радио Варна. Тя уточни, че данните са събрани при реализацията на проект, финансиран по програмата за морско дело и рибарство, резултатите от който в момента се обработват.

Практическите дейности по проекта приключиха, посочи Петрова. По думите й, фокусът при изследванията са били два вида бели миди – Donax trunculus и Chamelea galina. При проучванията, извършени с промишлена драга, са взети проби от Крапец до Синеморец. Разгледани са 24 зони – нещо, което никога досега не е правено като обем работа, допълни Петрова. И уточни, че първите изследвания за белите миди в нашата акватория са извършени от ИРР Варна през 2003 г., но само върху 10 зони.

През последните години обект на експлоатация е видът Donax trunculus, разясни директорът на института. Според нея мидите са основно за износ. Към този вид има голям интерес, защото мекотелите са разпространени на малки дълбочини - основното им струпване е от 1 до 4  метра. Това позволява да се ловят лесно, а цената им е висока. С намаляването на рибните запаси през годините фирмите насочват вниманието си към другите видове, най-вече рапаните и мидите, каза още Петрова. Тя припомни, че в закона за рибарството е записано, че уловът на белите миди е позволен само с водолазен способ, само че това икономически не е ефективно и най-често се ползват драгиращи средства.

При реализацията на проекта имахме няколко основни цели, като най-важната беше да изучим разпространението на тези миди пред българския бряг, допълни Петрова. Според нея първоначалната обработка на събраните данни показва, че Donax trunculus предпочитат определени субстрати и разпространението им е петнисто, а не на пояси. Учените са установили, че видовете  Donax trunculus  и Chamelea gallina са разпространени в пет различни местообитания. Хабитатите са описани в европейска система, по която се водят и българските експерти. Сега  се обобщават данните от изследванията, изчислени са регистрираните количества миди и, съответно, запасите в наши води, обмислят се и предложенията за мерки за управление на вида, допълни Петрова. Тя уточни, че освен картиране, учените разработват и екологично моделиране със специализиран софтуер. На тази база ще бъдат разработени няколко сценария за управление на вида, като моделирането ще покаже какво би се случило при различните варианти - ако има пълна забрана за улов, ако такава бъде наложена само в определени зони или ако въобще няма забрана.

При проучванията върху вида Chamelea gallina  учените констатират, че количествата от този вид са силно намалели спрямо 2003 г., защото тогава точно тези миди са представлявали интерес за рибарите. На въпрос дали за намаляването на тези мекотели са виновни рапаните, защото ги използват за храна, Петрова посочи, че тази хипотеза не е много основателна, тъй като охлювите са в Черно море от 50-те години на миналия век.

И двата вида бели миди са местни. Срещат се и в Средиземно море, където запасите им силно се понижават, обясни Петрова. Тя разказа още, че има разлика в разпространението на двата вида мекотели. Donax trunculus се среща в по-плитки води, максимум до 8 метра дълбочина. Chamelea galina може да бъде открит и до 35 метра дълбочина, макар и в по-малки количества на по-големите дълбочини.

При реализацията на проекта за белите миди свършихме много работа, отчете Петрова. По думите й, учените са изследвали и средата, в която живеят мекотелите – фито-, зоопланктон, макрозообентос, химическите показатели на водата. За жалост един проект не може да даде отговор на всички въпроси и със сигурност изследванията трябва да продължат, каза още директорът на Института. Тя посочи, че от научна гледна точка, за да се правят категорични изводи, данни трябва да се натрупват поне три поредни години. Проблемът е, че финансирането на научната дейност е ограничено. Все пак ще направим всичко възможно отново да излезем на море и за изследвания, да продължим проучванията и да съберем и натрупаме достатъчно данни за двата вида миди, обобщи Петрова.