Само преди седмици българско вино спечели сребърен медал в един от най-значимите и престижни конкурси на винения свят - Decanter Awards, наградите от които се считат за изключително постижение

За шести път виненият фестивал WINEkend 2023 ще събере и представи във Варна младите български винари и технолози. Новите лица в индустрията ще покажат в рамките на две вечери – в петък и събота, вина със световно качество.

Около 300 вина на 30 малки, семейни, градски или крафт винарни ще могат да се дегустират в рамките на изложението, каза един от организаторите – Георги Ванков. Само преди седмици, произведено от тяхната градска варненска винарна Каберне Фран спечели сребърен медал в един от най-значимите и престижни конкурси на винения свят - Decanter Awards, наградите от които се считат за изключително постижение.

За първи път, изложението ще бъде в рамките на два дни и с толкова голямо разнообразие. Ще бъде и на нова локация - дворът на Археологическия музей, където за атмосферата ще помогнат и всички фасадни прожектори.

Въпреки че младите технолози и винари не сме толкова добре познати на масовата публика, пред нас има светло бъдеще. След като има качество, признанието ще дойде рано или късно, категоричен е Георги Ванков.

Трудно може да се каже колко точно вино се произвежда в България, посочва Ванков. Освен около 300 официални винарни - от най-малките до най-големите, в България има един незаобиколим фактор, който не се отчита - количеството на домашно произведеното вино. Все още, по думите му, в България не сме с толкова отворени умове за практиките, които прилагат във винарните от Новия свят, в същото време заради традициите, които имаме България е една добра амалгама за производство на вино.

Българинът робува на доста митове, включително и при консумацията на вино. Докато тук много се тачат тежките вина, съвременните световни тенденции са в намаляване на консумацията на алкохол, в производството на по-леки, свежи и по-елегантни вина, казва технологът, който стои зад отличието, получено от Decanter Awards.

Климатични промени, засушаванията в последните години влияят и на гроздето като суровина, динамиката на узряването се променя, понякога доста изненадващо и се превръщат в предизвикателство пред винопроизводството. Най-големите проблеми обаче са свързани с намаляването на масивите от лозя, посочва още Георги Ванков.

Заради проблемите с цените на обработката на лозята и размера на субсидиите, които гроздопроизводителите получават спрямо производителите на полски култури, се стига до обезкуражаване на собствениците на лозя. Понякога се стига до там, че продават гроздето "на минус". Лозята са дълготраен актив, те са инвестиция в бъдещето, машините за обработка също са скъпи, има и не малко ръчен труд.

Най-голямото притеснение е дали ще останат хора, на които да им се занимава с отглеждане на лозя, респективно суровини за винопроизводство, дали то ще е достатъчно рентабилно, за да се развива индустрията. Една част от гроздопроизводителите или се преориентират и стават и винопроизводители, или се отказват, изкореняват лозята и започват да се занимават с друго, посочва още Георги Ванков.

Средната големина на лозята у нас е между 100 и 500 дка, най-големите са не повече от 4 000 дка, но малките семейни винарни правят вина и от масиви с далеч по-малки масиви, в малки серии, огромно внимание към детайла и изключително качество.