На този ден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите.

На 14 септември отбелязваме един от 12-те големи празници в християнския календар - Въздвижение на Светия кръст Господен.

На този ден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите.

Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Във времената преди Христос Кръстът е бил символ на безчестие и позорна смърт, защото на него разпъвали най-големите престъпници. Христос обаче осветил Кръста със своята изкупителна смърт. След нея за вярващите Разпятието става символ на жертвената любов и победата над злото, символ на Христос и Неговото спасително дело за човечеството, знак за принадлежност към Църквата като общност от християни и най-почитан от тях предмет.

В навечерието на празника хиляди християни от цялата страна и тази година се събраха на Кръстова гора в Родопите, където се съхранява частица от Светия кръст. По традиция пловдивският митрополит Николай отслужи празнична вечерня в манастира „Св. Троица“ в Кръстова гора, в Община Лъки, а точно в полунощ на Кръстовден започна архиерейската света литургия. Вярва се, че в навечерието и през нощта срещу големия празник лечебната сила на мястото е особено силна, затова много хора преспиват на открито с молитва за изцеление. 

Света литургия беше отслужена в православния храм "Св. Цар Борис" в кв. Аспарухово След това вярващите се отправиха на литийно шествие по улиците "Злетово" и "Народни будители", за да стигнат до кръста на изхода от квартала, където в 11:00 часа ще бъде отслужен водосвет. Кръстът Господен беше издигнат през 2000 година по случай Рождество Христово от дарители и със съдействието на тогавашното църковно настоятелство и районната администрация в Аспарухово. Там на празниците Кръстовден (14.09) и Неделя Кръстопоклонна (третата неделя на Великия пост) се извършва литийно шествие и се отслужва водосвет и молебен за мир по целия свят и здраве на българския народ.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта като се изравняват. Свързва се и с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.