Възстановените през тази година радиални структури в праисторическия солодобивен и градски център „Провадия – Солницата“ отново доказват военния гений на древните хора, които са обитавали тези земи, разказа преди дни пред журналисти ръководителят на разкопките академик Васил Николов. Той припомни, че селището е просъществувало от 5 600 до 4350 година преди Христа. Край Провадия се е развивало най-ранното специализирано производство на сол в Европа, а каменната крепост е една от първите на Стария континент. На практика праисторическият градски център е бил първият европейски „монетен двор“, защото тогава солта е била най-ценната стока, допълни Николов, съобщи БТА.

Точно богатството на селището е било причината за издигането на каменните стени и радиални структури. Според археолозите такива няма почти никъде по света. Николов разказа, че негов колега от Австрия е установил радиални структура на келтски крепости, датирани обаче четири хиляди години след откритите край Провадия. Запазените в Солницата структури са 23, но са били около 50, допълни Николов. Възстановените през тази година показват, че са били замислени като съвършения капан за нападателите. Радиалните структури са с особени форми – дъговидни, змиевидни, със стеснения и разширения. След влизането си между тях, враговете трудно са намирали изход и лесно са били избивани, допълни Николов.

През тази година археолозите са били изненадани и от разрез като своеобразен коридор в могилата, правен през римско време. Очаквахме да намерим поне гробно съоръжение, само че се оказа, че разрезът, който е с дълбочина около 10 метра, е бил изкопан много внимателно и после по същия начин затрупан, без да е оставено нищо, разказа Николов. Разкриването му обаче поне показва културните пластове в могилата - праисторическият е с височина 9 метра, а горните 13 метра са от времето на траките. Вече са виждат две къщи, предполага се на тракийски аристократ, има и доказателства, че дворът им е бил покрит с паваж.

Екипът археолози се гордее с откритите през това лято керамични находки. Според Николов най-впечатляващ е съд, изработен под формата на бик. Най-вероятно е бил с ритуални функции и в него са се съхранявали течности. Предполагаме, че е бик, макар че главата-капаче я няма, защото това животно е приемано като партньор на Богинята-майка, с усмивка разказа Николов. „Бутилката“ е датирана към средния халколит, открита е в една от проучваните къщи, където са намерени и още няколко керамични съда с изящна украса. Традиционно при разкопките са излезли много върхове на стрели, както и инструменти, направени от рога и мед, украшения. Николов акцентира върху двете най-малки открити до момента съдчета, в които се е изпичала солта. Тъй като край Провадия е бил най-старият европейски „монетен“ двор, хората са работели с различни номинали, посочи археологът. По думите му солните кюлчета от тези съдчета вероятно са били за по-бедните „купувачи“, защото са намирани и внушителни съдове, стоката от които са можели да си позволят само по-богатите търговци.

През настоящия летен сезон археолозите са продължили да проучват и разкритите в селището къщи. До момента те са повече от 15. Разкопките показват, че домовете на древните са били дву- и триетажни, като хората са обитавали горните, а първите обикновено са се ползвали като „трезори“, в които се е съхранявала солта.

В единия от проучваните през тази година домове археолозите са се натъкнали на запазен съд, но тепърва ще проучват какво се е съхранявало в него. Намерена е и внушителна куполна пещ, която е била на втория етаж. Открито е и обредно съоръжение, където е имало статуя, която вероятно е била издигната върху дървен стълб.

Предстои в Солницата да пристигнат експерти от Националния институт за паметниците на културата, които ще направят ортофото план на могилата, защото до момента нямаме такъв, разказа още Николов. По думите му планът ще е много подробен и ще позволи разработването и на 3D изображение на праисторическия център.

Екипът работи и по съвместен проект с американски учени от университета на Сан Хосе, чиято цел е да се разкрият пътищата на търговията със солта от Провадия. Най-вероятно търговците са стигали чак до Бяло море, разказа Николов. Според него на практика всички пътища преди седем хилядолетия са минавали през тази територия. В късния халколит е имало една огромна зона със сходна култура, която се е разпростирала от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Видин, която със сигурност се е снабдявала със сол от тук, допълни Николов. И уточни, че тъй като солта е била двигателят на търговията и това е продължило почти 9 хилядолетия, живеещите тук са били непрекъснато нападани.

Хората от Солницата са вдигнали крепостните си стени 2000 години преди египетските пирамиди, подчерта археологът. Той припомни, че това е 19-ят сезон на разкопки, но те ще продължат още поколения. Николов уточни, че през тази година са получили за изследванията си малко над 59 000 лева. Като сериозен проблем той посочи, че министерството на културата изобщо не е открило програмата за реставрация и консервация на културните паметници. Тя съществува от 10 години и за пръв път по нея не бяха отпуснати никакви средства, каза Николов. Той благодари на фирма „Провадсол“ ЕАД, която помага за изпълнението на разкопките.

Това е знаков обект на първата европейска цивилизация и ние трябва да го проучим и съхраним за бъдещите поколения и за света, посочи археологът. По думите му обекти като Солницата са повод българите да се гордеем, че сме наследници на невероятна култура, защото и до днес носим гените на древните, живели по тези земи.