„Напомням за аспектите на темата с моя публикация от 16 януари т.г.:

За първи път си позволявам да напиша неща, от които безкрайно се срамувам като жена и майка! Нормативната ни уредба е създадена изцяло в подкрепа на майчиното родителство и ощетява бащите!

 

Не мога да Ви опиша колко често мои приятели мъже ме търсят с молба да ги свържа с колега, който да им помогне да успеят да се преборят за родителски права! Причините - най - различни: майки истерички, насилнички, с нови партньори - насилници, с безразборни контакти с мъже, подвластни на нагона и емоциите си жени, оставящи детето/децата на роднини, отсъстващи с дни, не лекуващи децата си, когато се разболеят, липса на хигиена в дома и на създаване на хигиенни навици, и куп други...

 

Искам да Ви споделя наблюденията си върху поведението и отношението между повечето разделени двойки – родители на деца и всевъзможните им опити да се компрометират взаимно – в съда, пред семействата, пред общите приятели, на работното място, пред медии и пред самите деца, пред новите си партньори. Безкрайно грозна картина Ви описвам, която наблюдавам все по - често. Това е и причината да отказвам на приятели да ставам свидетел в тяхна полза докато трае бракоразводният процес, установяващ "дълбокото и непоправимо разстройство в семейно-брачните отношения" и вината на съпруга или съпругата.

 

Децата масово стават буфер между майката и бащата, свидетели на скандали, обвинения и разнообразни грозни гледки като изнасяне или изхвърляне на дрехи, лични вещи, домашни любимци от общото семейно жилище, спорове за имоти, за коли, за издръжка, за прекарване на време с децата. Като добавя излишните според мен демонстрации с нови партньори и става плачевно.

 

Никой не е застрашен от това в даден момент да се раздели и разведе с другия родител на детето/децата си. Това е много труден и болезнен момент.

 

В периодите, в които съпрузи, създали деца се разделят, първото и най-важното е да успеят да съхранят психиката на детето/децата и личното си достойнство“.