Плащат ли данъци хазяите?

През последните години наемането на стаи и апартаменти на хотелски начала за кратък период става все по-популярно у нас. Така нощувките са значително по-евтини, а отдаваните жилища обикновено са напълно обзаведени. За подобен тип настаняване пътуващите най-често използват световни онлайн платформи за резервации. Защо все повече хора предпочитат да наемат апартаменти или стая краткосрочно, какви са изискванията към наемодателите и кой контролира сектора?

Маньо Млаков е строителен предприемач и често пътува в страната по бизнес дела. Предпочита да наема частни апартаменти заради удобствата, доближаващи се до домашната среда.

"Предимството на този вид апартаменти е, че разполагат с абсолютно всякакъв вид консумативи за един нормален живот, дори и на семейство, както и за един бизнес предприемач, като мен да си дойде с група от 4-5 човека", каза Маньо Млаков, строителен предприемач, цитиран от БНТ.

Апартаментите за краткосрочни нощувки се предлагат на по-изгодна цена в сравнение с тези в хотелите.

"Може би ми излиза 50% по-евтино да отседна в този вид апартаменти, отколкото в един обикновен хотел, не говоря за елита", заяви Маньо Млаков, строителен предприемач.

Краткосрочните наеми зависят от сезона и от локацията. Например, в този апартамент във варненския квартал “Чайка” нощувката през зимата е от 80 до 110 лева, а през активния летен сезон - от 120 до 200 лева.

"Една хотелска резервация за двама души в стая струва около 120 лева, а в апартамент като този в момента струва 80 лева за целия апартамент", заяви Руслан Петков, собственик на компания за управление на недвижими имоти.

От години държавата се бори и с наемодателите, които не плащат данък върху приходите от наеми. Според Закона за туризма, стаите за гости и апартаментите, които се отдават краткосрочно, трябва имат категоризация или да са регистрирани в съответната община. Собственикът дължи и местен патентен данък.

"Тези лица се очаква от тях да подадат декларация за облагане с патент в общината и годишна данъчна декларация, в която да декларират облагаемия си доход за предходната година", посочи Росен Иванов, директор на дирекция “Данъчноосигурителна методология” към НАП.

От миналата година всички онлайн платформи, които предлагат кратковременно наемане на жилища и работят на територията на Европейския съюз, подават информация на данъчните администрациии за реализираните нощувки.

"До голяма степен секторът се изсветлява, да не кажа почти на 100%. Преди години много от тези места за краткосрочно настаняване не бяха регистрирани по съответния ред, но под натиска на държавата и то не само в България, а и във всички европейски страни, се води политика за легализиране на този бизнес", каза проф. Стоян Маринов, съпредседател на Варненска туристическа камара.

Наемателите могат да подават сигнали в НАП за нарушения. За по-маловажните наемодателите получават предупреждение, а за по-сериозните - парична санкция.

Вижте повече в репортажа на Петър Дойкински ТУК