"Перките в морето се изграждат само в морски индустриални зони, а България няма такива", уточни Ричард Алибегов.

Екоорганизациии, хотелиери и ресторантьори са категорични, че ветрогенераторите в морето ще изгонят туристите и настояха Законопроектът за енергията от възобновяеми източници в морските пространства да се оттегли от вносителите му, стана ясно от пресконференция в БТА.

Председателят на Българската асоциация на заведенията (БАЗ) Ричард Алибегов посочи, че недоволството им е ескалирало преди две седмици, когато на кръгла маса в Народното събрание по темата за изграждането на ветропарковете в Черно море вносителите на законопроекта не присъствали и не се провела дискусия с тях. НПО организации, които лобират за законопроекта, от своя страна обяснили, че нямало да има нищо страшно за популацията на риба и за летния туризъм по морето.

"На какво отстояние ще са перките в морето", попита Алибегов. По думите му проучванията показвали, че там, където има перки в морето - нямало туризъм.

"Перките в морето се изграждат само в морски индустриални зони, а България няма такива", уточни Ричард Алибегов.

Сдруженията – противници на идеята за ветрогенератори в морските ни пространства,отбелязаха, че българското крайбрежие е само 368 км, докато гръцкото, например, е над 14 000 км. Те предупредиха, че ако законопроектът не бъде оттеглен, няма да имат друга възможност, освен да излязат на протести.

"Не искаме да преработваме нищо и законът трябва да бъде оттеглен и ...ако се внася отново подобно нещо, то тази кръгла маса отпреди две седмици трябва да се случи от ден 1, така че всички засегнати да седнем на една маса и да участваме в писането на закона, а не след това да се опитваме да променим нещо, с недоволства, с пресконференции, и излизане на улицата. Колегите в морските градове и общини, разбира се, всички са готови - ако трябва, да се излезе и на улицата. За пореден път, за съжаление, няма никаква комуникация между бизнес и държава по такива доста ключови и важни теми, каквито са тези перки за морските райони", настоя Алибегов.

Йордан Господинов от Асоциация на производителите на рибни продукти "БГ ФИШ" уточни, че членовете на асоциацията ще бъдат много засегната от закона заради улов на риба в морето. По думите му законодателите не отчитат последиците за рибарството и екологията в представения законопроект.

"Ежедневно ще се промени пътят на рибите, които няма да могат да идват към българския бряг с изграждането на перки в морето. Ние произвеждаме хубава храна, която гостите на страната предпочитат. Туризмът не може без нас и ние не можем без него. Всички чужденци искат да ядат почета, цаца, хамсия", категоричен бе Господинов.

Ирина Матеева от Българско дружество за защита на птиците добави, че когато се говори за въпросния законопроект и въздействието му върху птиците е изготвено специално становище.

"Такъв отделен закон, различен от Закона за ВЕИ не е необходим. Специфичното за Българското дружество за защита на птиците е, че има много мигриращи птици, които не обичат да летят над морето, а търсят сушата и крайбрежните ивици. Голямо количество пойни птици и реещи се птици попадат в надморска среда и са принудени да мигрират над крайбрежните зони на морето, като за тях ветрогенераторите са трудно и непреодолимо препятствие", изтъкна Матеева.

Според нея въздействието на птиците в морска среда, комбинирано чрез ветрогенератори, не е приемливо от екологична гледна точка.

"Българското Черно море не е добро място за изграждане на ветрогенератори. ВЕИ в морска среда не е толкова рентабилно да бъде изграждано. ВЕИ трябва да се развива в урбанизирани територии, да се усвояват покривите на обществени и частни сгради и след това да се търсят варианти, които влизат в досега с природата и с други сектори от икономиката на България", подчерта Матеева.

От сдружението "Балканка", което защитава основни реките в България, също се обявиха против перките в морето.

"Този законопроект не трябва да се приема въобще в този вид. Наистина с нови подходи трябва да се види кога би могло да се мисли за перки в Черно море и нормативна рамка, но просто сега в този му вид е абсурдно и ние подкрепяме всички протести, които биха били на тази тема по морето, като рибари", обяви Куманов. Той не смята, че проблемите в текстовете на законопроекта могат да се изчистят преди второ четене в зала.

"Той не може да бъде "саниран, така че да заприлича на нещо". Затова трябва да бъде оттеглен. Дори и сега да се приеме, че перките ще бъдат инсталирани на поне 30 км от брега, няма гаранция, че след една година някой депутат няма да внесе предложение през преходните и заключителни разпоредби на друг закон и тези 30 км да се заменят с 3 метра", възмути се Куманов. Той поясни, че до момента в екоминистерството са внесени проекти за зелена енергия в размер на 26 GW, което представлява по негови изчисления 13 АЕЦ-а "Козлодуй".

Емил Милев от сдружение "Черноморски изгрев", в което членуват 53 риболовни кораба, предимно над 12 метра, сподели, че заетите с промишлен риболов са притеснени. 

"В този случай не са взети становища на двата най-важни института - Института по рибни и Института по океанология във Варна. Не е изследвано и отражението на законопроекта върху рибарските общности. Не било взето становище и от Европейската комисия. Силно недоволство има от може би 20 организации, които сме внесли становища на сайта на Народното събрание", посочи Милев. Той настоя, че представените от него 20 рибарски организации - от Царево до Шабла, имали подкрепата и на общинските съвети на Каварна и Балчик, както и писма от кметове. 

"Ако (законопроектът) не бъде оттеглен - следващото решение на колегите е да започнем протестни действия, но не мислим, че е нужно да стигаме до крайни действия, за да бъде чут гласът на засегнатата страна", смята Емил Милев.

В пресконференцията участваха и представители на други неправителствени организации - Сдружение "Човек-Природа-Живот", СДП "Балкани", Българска фондация "Биоразнообразие", "Българска хотелска и ресторантьорска асоциация", "Сдружение на заведенията в България".