Лентите ще бъдат използвани по време на обучителни срещи с ученици от Шабленско и Варненско.

Започват снимки на пет късометражни филма за живота около влажните зони „Езеро Дуранкулак“, „Шабла-Езерец“, „Казашко“ и „Ятата“, както и за устойчивите практики за икономическо развитие на тези райони.

Филмите ще бъдат продуцирани от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР), съобщават от организацията.

Те ще бъдат достъпни за свободно гледане и теглене през сайта и каналите на Ecovarna.info.

Ще бъде филмирано природното богатство, режимите на опазване, устойчивото ползване на природните ресурси и екосистеми в защитените територии.

Лентите ще бъдат използвани по време на обучителни срещи с ученици от Шабленско и Варненско, които сдружението ще организира в началото на следващата учебна година. Под формата на интерактивен урок и ролева игра младежите ще учат и генерират идеи за устойчивото ползване на защитените зони и развитието на района, в който живеят.

Ще бъде организирана и една практическа демонстрационна среща – четиридневен палатков лагер в с. Езерец през август, като възможност за демонстриране и популяризиране на устойчиви начини на отдих и рекреация. По време на лагера участниците ще бъдат запознати с важността на влажните зони за бъдещето на района; ще извършват анализ - диагностика на местността; ще участват в еко строителство. В края на обучението ще бъде изработен макет от естествени материали и отпадъци с дизайн на територията след 20 години, интегриращ защитените зони с икономическото и социално развитие на района.

Реализацията на филмите, обученията и еколагера се извършва по проект „Непознатият рай“.
"Влажните зони са сред типовете екосистеми, които в най-голяма степен са повлияни от човешката дейност. Това е довело до тяхното значително намаляване като покритие и до загуба на свързаното с тях биологично разнообразие", заяви Илиян Илиев от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие.

Местните хора в малки населени места като Дуранкулак и Езерец се оплакват от отпадъците и мръсотията, които оставят след себе си туристите през няколкото летни месеци. Те започват да гледат на летовниците като на необходимото зло, а не като на възможност за устойчиво развитие и икономически просперитет на района им, коментира Илиев.