Става въпрос за посолствата в Казахстан, Узбекистан, Киргистан, Индия и Непал, където има най-голям брой сезонни работници, желаещи да дойдат в България.

Наближава летният сезон и туристическият сектор отново е изправен пред проблеми с кадрите, които, ако не бъдат разрешени, могат да доведат до неговия провал. Българските консулски служби в редица страни в чужбина не могат да обработят заявленията за работни визи, защото имат по един служител. Това заяви за TravelNews Ивелин Кичуков, председател на Българската асоциация за туризъм. Става въпрос за посолствата в Казахстан, Узбекистан, Киргистан, Индия и Непал, където има най-голям брой сезонни работници, желаещи да дойдат в България, обясни той. От асоциацията са изпратили писмо за проблема до служебния премиер и външен министър Димитър Главчев и до министъра на туризма Евтим Милошев, с което настояват за спешни мерки и командироване на повече служители в консулските служби.

От години туристичният бранш, за да осъществява дейността си, почти изцяло разчита на вноса на кадри от чужбина, предлагани от фирми за подбор на служители. Този изграден модел работеше успешно, но в момента са налице сериозни проблеми заради невъзможността кандидатите, които имат регистрация за сезонна работа до 90 дни въз основа на подадена от работодателя декларация и при спазване изискването на чл. 24л от Закона за чужденците в Република България, да спазят изискванията на държавата чужденецът да притежава валидна виза за целите на сезонната работа, когато такава се изисква.

На практика чужденците притежават регистрация от Агенцията по заетостта или разрешение за работа, но не могат да изкарат нужните визи за влизане в България. Проблемът е в ограничената работа на визовите центрове в Казахстан, Узбекистан, Индия, Непал, Киргистан и други страни, където има най-голям брой на сезонни работници, желаещи да работят в България, подчерта Ивелин Кичуков.

След влизането на България в Шенген, почти напълно се прекрати издаването на визи Ц и виза Д за чужденците, които имат разрешение за работа и пребиваване или регистрация за сезонна заетост. Първият проблем е във визов център – частни компании, към които посолствата са делегирали правото за издаване на виза Ц. Те в момента почти не дават свободни часове (слотове) на кандидатите да подадат заявление за виза Ц. „На практика кандидатите имат разрешение, но нямат възможност да подадат документи за виза“, коментира Ивелин Кичуков. По този начин цели екипи на ресторанти и хотели, които компаниите ги очакват да пристигнат за летния сезон, не могат да започнат работа.

От проведените разговори с тези центрове многократно ни е заявено, че според договора с посолството имат ограничен брой на заявления, които могат да приемат и обработят, каза Кичуков. Ако за един ден кандидатите, които търсят възможност да подадат за виза, са 300, то те могат да приемат и обработят само 30, а останалите се опитват да запишат час за подаване на заявления, но неуспешно. Тези кандидати и техните компании са изпълнили условията, предвидени в закона, но не могат да пристигнат на работа. Периодът за работа, за който компанията има нужда от тези работници, е отразен в документите им и в повечето случаи вече е започнал или изтича.

Има проблем и с медицинските застраховки, които се изискват от визовия център. Без да е направена някаква нормативна промяна се изискват застраховки с покрития за цялата зона на Шенген, но българските застрахователни компании нямат лиценз за издаване на медицински застраховки за шенгенската зона. Малкият брой на кандидати, които имат късмет да получат възможност за подаване на заявление, не знаят каква медицинска застраховка да приложат в документите. Или се закупуват две медицински застраховки, едната от чужбина, която я приемат от визовия център, и втора която се изисква по закона за чужденци в България.

Проблемът е аналогичен и със заявленията за издаване на виза Д в посолството. Кандидатите получават разрешение за сезонна заетост до 9 месеца и разрешение за пребиваване и работа, но от посолството им дават час за подаване след един или два месеца. Периодът за обработване на заявлението за виза е около 2 месеца, което означава, че служителите ще пристигнат след 4 месеца от получаването на разрешение. До тогава кандидатите ще са се отказали и летният сезон ще е на приключване, обясни Ивелин Кичуков.

Според него в българското посолство и консулски служби в Турция пък се наблюдава изцяло корупционен модел от години. Визовият център е обявил цени, които излизат от рамките на нормалната логика. Таксата за подаване на виза Ц е около 300 евро, а за да получиш час за подаване на виза Д, дори надминава 500 евро. За сравнение в други визови центрове като в Казахстан и Узбекистан, таксата е 30 евро за виза Ц, а за виза Д посолствата не вземат допълнителни суми освен държавната, която е 100 евро.