През 2024 г. се отбелязват 60 години от митичния плувен маратон.

Юбилеен възпоменателен трофей ще получи емблематичният български треньор по плуване Борислав Георгиев.

През 2024 г. се отбелязват 60 години от митичния плувен маратон „Варна – Одеса”, в който варненецът Борислав Георгиев е най-малкия участник – преплува го успешно едва на 16 г.

Юбилейната купа е специална изненада за легендарния треньор в ПСК „Черно море”. Ще му я устроят организаторите на маратона „Галата – Варна”. Тя ще му бъде връчена по време на тържествената церемония по награждаване на победителите в 84-ото издание на плувното състезание на 4 август.

Шестдесет години след проявата, маратонът „Варна-Одеса”, и днес продължава да респектира и буди удивление.

На 15 юли 1964 г. дванадесет смелчаги от Варна се хвърлят в Черно море от централния мост в морската столица. Пристигат в Одеса на 23 юли преди обяд, след като са преплували рекордните 502 км. Всеки от плувците скача по четири пъти в рамките на едно денонощие. По време на щафетното преплуване всеки от участниците е изминал общо 42 - 45 км, а на ден е бил във водата 4 пъти по 30 мин. 90 % от разстоянието е преодоляно в стил кроул, а 10% – с бруст.

Идеята за историческото събитие е на треньора на Борислав Георгиев – Милко Рачев. Именно той организира най-дългият в света маратон по плуване в открити води без прекъсване по дистанцията Варна – Одеса на разстояние от 502 км, който е преплуван от 12 негови възпитаници – елитни български плувци маратонци за 7 денонощия.

„Той беше голям иноватор. Всеки ден му идваха най-различни, причудливи идеи. През 1963 г. Бати Милко искаше да преплуваме през река Дунав – от изворите до Черно море. Това обаче не се осъществи, тъй като трябваше да минем праз капиталистически страни, а тогава това не беше възможно”, разказва Георгиев.

По време на плуването посоката определя корабът „Никола Вапцаров”, на линия са също катер и гребна лодка. Историческото събитие се осъществява след личното съгласие и одобрение на адмирал Иван Добрев - Странджата, по молба на легендарния варненски треньор по плуване Милко Рачев. Герои в трудната мисия са плувците
Петър Странчевски, Борислав Георгиев, Димитър Статев, Петър Панайотов, Харалампи Калчев, Божко Бонев, Благой Вълнаев, Милен Тодоров, д-р Христо Оджаков, д-р Николай Гавриков, Ардаш Бедросян и Иван Янков-Чиката.

Любопитен детайл е, че Рачев планира преплуването да се състои 5 г. по-рано, но адмирал Орманов го контрира с думите: „Искаш да избиеш всички в тези морски бури ли?”. Впоследствие Странджата рискува, защото самият той е плувец и знае добре какъв престиж би донесло това събитие за военноморския флот на България.

Още край Каварна плувците били връхлетяни от щорм. Вълните били много високи и силни. Тогава във водата се хвърлил Благой Вълнаев, който бил много силен брусист и отлично знаел, че при тези тежки условия разстоянието би могло да се преодолее само със странично плуване. След два часа морето утихнало и до Одеса било гладко като стъкло. Край маратонците спокойно плували делфини.  

Маратонът бил толкова тежък, че един от участниците  - Петър Странчевски, отслабнал със 7 кг.

Най-малкият участник в преплуването до Одеса е Борислав Георгиев. По онова време той бил едва на 16 години.

Днес, от дистанцията на времето, Борето Георгиев връща лентата, за да си спомни, че маратонът бил белязан с низ от перипетии. Там, където река Дунав се вливала в морето, течението било ужасно силно и това наложило дълго време плувците да стоят на едно място.

На румънска територия пък митничари изразили опасения за наличието на мини и от съображения за сигурност изтикали кораба „Никола Вапцаров“ навътре в морето.

„Да преплуваш море не е никак лесна работа, особено през нощта – в средата на морето си и не виждаш бряг! Пред теб се разкрива бездна и няма как да не те хване страх, но никой от нас не смееше да го признае. И аз също”, връща лентата на спомените пред swimming.bg треньорът в плувния шампион на България ПСК „Черно море” – Борислав Георгиев.

Най-малкият участник в маратона „Варна – Одеса” с ръка на сърцето признава, че е изживял невероятен стрес, когато се натъкнал на умрял делфин във водата: "Беше голямо напрежение, стреснах се. Плуваш и изведнъж тялото ти се докосва до нещо във водата. Нямаш представа какво е, усещането е много странно. После разбрах, че е било умрял делфин”.

Невероятно трогателни и изпълнени с много радост и вълнение били миговете, когато на плаж „Комсомолски” в Одеса маратонците били посрещнати от огромно множество екзалтирани хора. Плажната ивица гъмжала.

„Брегът едва се виждаше, а морето беше като тепсия, гладко като огледало. Целият град ни чакаше – местните хора ни се радваха и горещо ни поздравяваха”, разказва Георгиев. Местната украинска телевизия „Интервизия” направила обширен репортаж за българите, които плеплували маратона и увековечила уникалното събитие.