Обикновено при костилковите и при семковите видове, този цъфтеж е необичайен и се случва в края на есента, когато има комбинация от много събрани топли дни и валежи. Тези плодни пъпки се развиват за около 300 дена от началото на лятото, есента, зимата и пролетта. Но, при съчетание на топло и влажно време процесът на развитие се ускорява за около 60 дена. Това разказа в предаването "Новият ден" на Радио Варна агрометеорологът Мирослав Ганчев от НИМХ - Варна. Генотипът на растението предполага, че то трябва да цъфти пролета, а не есента. Последните два месеца бяха много топли и закономерно тези дървета цъфтят, което е вредно за реколтта им. Ако това е слива, круша или ябълка - тези дървета разцъфтявайки сега, на следващата пролет няма да дадат плодове, обясни Ганчев. Той допълни, че по този начин растението се източтава. Това се наблюдава в много градове у нас, особено в Североизточна България.

 

Доста дървета - столетници в Морската градина във Варна също отново са пуснали цветове, сподели Мирослав Ганчев. Те обиквенно цъфтят един път годишно, но заради топлото време може и два - три пъти годишно да се случи цъфтежа, каза още Ганчев. Предстои обаче захлаждане, което ще спре много бързо.  Те са много устойчиви, това е причината, добави агрометеорологът. 

 

Запитан за мнението му по отношение на глобалното затопляне и последствията от него по отношение на развитието на дърветата Ганчев сподели, че за последните 30 години температурите са се повишали с около градуса и половина, което е много. В резултат на човешката дейност, на автомобилните газове, въглеводородните газовете от индустрията, се обързува един обръч, една пелена и слънчевите лъчи не се отразяват така лесно, а просто се забавят в земната атмосфера. И това затопление води до всички тези аномалии. Трябва да се вземат мерки до 10-20 години, за да сведем до минимум последствията от глобалното затопляне, категоричен е Мирослав Ганчев.