Автори са Виолета Тончева, Станка Димитрова и Светла Трайкова.

Варненската държавна опера събра своята история в летописно издание, чиято премиера ще се състои на Световния ден на операта 25 октомври, съобщава БТА. 

Идеята за издаване на летописа съществува отдавна, но придобива особена актуалност по повод 75-годишнината на оперния театър през 2022-а, каза за БТА Виолета Тончева и добави, че премиерата е щастлив финал на двегодишни усилия. „Работихме с респект към миналото и във всеки момент чувствахме отговорност към това, което правим. Мисълта за всички тези хора, посветили живота си на най-трудното изкуство – операта, не ни напускаше, понякога дори ни тежеше. Трудностите не бяха малко, като се започне от събирането на данните, сравняването им с различни източници, попълването на липси, уточняването на дати, роли, имена, до подвеждането на целия огромен обем от информация под един общ знаменател с еднаква стилистика. Имаше например една толкова дълбоко законспирирана премиерна „Аида“ от 60-те години на ХХ век, която „преследвахме“ няколко месеца, докато накрая Анелия Събева я разкри. Нейната ерудиция и професионалният й подход като консултант на летописа допринесоха изключително много за крайния резултат“, сподели Тончева.

Според нея Варненската държавна опера се отличава с високите критерии, които залага творец от световен ранг като Петър Райчев още при основаването й през 1947 г. Тя припомни, че още в първите години в институцията израстват плеяда от забележителни диригенти, режисьори, художници, музиканти, оперни и балетни артисти, сред които Никола Николов, Маргарита Лилова, Александрина Милчева, Калуди Калудов, Емил Иванов. Едно от най-паметните събития е премиерата на „Аида” с диригент Йоско Йосифов и режисьор Николай Николов, с която на 30 юли 1957 г. Варненската опера открива новия Летен театър в града. Това е първата мащабна оперна продукция на открито в България, посочи Тончева.

По думите й близо 50 заглавия от световната музикална съкровищница са поставени за пръв път във Варна. Сред тях са „Цар и дърводелец“ от Лорцинг, „Така правят всички“ от Моцарт, „Норма“ от Белини, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Едип цар“ от Стравински, балетите „Спартак“ от Хачатурян и „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ от Пуни, мюзикълите „Любовта никога не умира“ от Уебър, „Цар Лъв“, „Красавицата и Звяра“. Авторката отбеляза и успехите на три континента на мултинационалната балетна трупа на Варненската опера. Според нея за приемствеността между поколенията свидетелства Международният конкурс за млади диригенти, учреден от Варненската опера на името на маестро Борислав Иванов. В Световния ден на операта, след премиерата на летописа, в театъра ще бъде изнесен Симфоничен концерт, дирижиран от първия лауреат на конкурса Ярослав Бичков.      

В различните раздели на летописа е поднесена хронологично информация за 296 опери, оперети и мюзикъли; 116 балетни постановки; 336 концертни прояви. Читателите могат да се осведомят за композиторите, либретистистите и постановъчния екип с диригент, режисьор, художник, хореограф и солисти в главните роли на всяко от заглавията. В края на хрониката са посочени датата на премиерата на произведението на световната сцена, в България и във Варна, поредният брой на постановката и участието й във фестивали.

В приложенията към книгата са изредени директорите, диригентите, режисьорите, художниците, хореографите, оперните и балетни артисти, оркестрантите и някои от гостуващите на варненска сцена творци. Разделът завършва със съставите на Варненската опера през 1947 г. при нейното основаване и през 2022-а когато се чества 75-годишнината й. 

В своите изследвания екипът на летописната хроника е черпил от богата библиография из архивите на Варненската опера и Международния музикален фестивал „Варненско лято“, Държавен архив Варна, Регионалния исторически музей, Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, лични архиви на Стоян Щирков и Надежда Апостолова, от „Енциклопедия Театър - Варна (А-Я)“, книги на Розалия Бикс, Милко Димитров, Найден Найденов, Нели Божова, Павлина Циганчева, Петър Райчев, Марин Бончев, Александър Абаджиев, Виолета Тончева, Светла Трайкова, Антония Маркова, Марко Добрев, Юлиян Куюмджиев.    

Варненската областна народна опера е регистрирана на 6 април 1947 г. Постът на главен художествен ръководител заема по право прочутият варненски тенор Петър Райчев (1887-1960), първият българин, покорил световната сцена, режисьор и педагог с изключителен принос за развитието на българското оперно изкуство. Той избира солистите на национален конкурс в Държавната музикална академия в София, сформира оркестъра с главен диригент Руслан Райчев и диригент Христо Манолов, хоровия състав с диригент Димитър Младенов и балетната трупа с балетмайстор Асен Манолов. Първото представление в историята на Варненската опера е на 7 септември 1947 г. с „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана. След това Петър Райчев участва и в създаването на Пловдивската и Старозагорската опера. 

Първият Държавен симфоничен оркестър (1946) с главен диригент Руслан Райчев изнася и спектаклите на Варненската народна опера до отделянето на самостоятелен оперен оркестър през 1961 г. Пръв концертмайстор е цигуларят Иван Радославов, който е внук на кмета Иван Церов, инициирал построяването на Варненския театър. Държавният симфоничен оркестър получава статут на Държавна филхармония през 1968 г. Обществено-политическите промени след 1989 г. водят до сливането на Варненската опера и Варненската филхармония в Оперно-филхармонично дружество през 1999-а. През 2010 г. се създава новата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център Варна, който обединява Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.

Видните фигури от българския музикален живот, допринесли за израстването на Варненската опера като една от водещите културни институции в България, са диригентите Борис Черпански, Йоско Йосифов, Емил Глава­наков, Влади Анастасов, Борислав Иванов, Иван Маринов, Иван Филев, Христо Игнатов; режисьорите Христо Попов, Стефан Трифонов, Нико­лай Николов, Драган Мицов, Михаил Хаджимишев, Кузман Попов; худож­ниците Асен Попов, Владимир Мисин, Мариана Попова, Ангел Атанасов, Лора Маринова; балетмайсторите Асен Манолов, Галина и Стефан Йорданови, Желка Табакова, Калина Богоева; хоровите диригенти Никола Бочев, Петко Мечков, Кръстан Мисирков, Елена Пушкова, Любомира Александрова; солистите Лиляна Анастасова, Йорданка Тенчева, Трендафил Казаков, Кирил Кръстев, Мария Бохачек, Тодор Костов, Сте­фан Циганчев, Теодоси Костов, Маргарита Лилова, Алис Багдасарян, Мари Крикорян, Александрина Милчева, Благовеста Карнобатлова, Ганка Димова, Георги Койчев, Емил Иванов.

Това е първото издание, описващо хронологично историята на оперния театър във Варна. Автори са журналистката и пиар на институцията Виолета Тончева, историкът Станка Димитрова и Светла Трайкова от екипа на „Енциклопедии Варна“. Консултант е дългогодишният драматург на Варненската опера Анелия Събева, редактор е Радинела Василева, коректор - Габриела Каменова. Графичният дизайн е дело на Георги Филипов. Летописът, именуван „75 години Варненска опера“, излиза в издателство „ФИЛ“ с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна и Театрално-музикалния продуцентски център във Варна.