На Варвара се заварват денят и нощта и стават равни.

На 4 декември е църковният празник на Света великомъченица Варвара, отбелязван и от православието, и от католицизма.

Според известната информация Света Варвара е родена в село Елешница, Разложко, което в Древността се е наричало Илиопол. Отличавала се с особена и впечатляваща красота.

Баща ѝ я затваря в кула, за да е далеч от похотливи очи. След време той ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи. Варвара се запознава с християни и приема християнската вяра.

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват, а управителят на града я осъжда на смърт. Варвара е обезглавена. Над гроба ѝ е построен храм, където вярващите намират изцеление на своите недъзи. Мощите ѝ се намират в Киев, а една малка частица от тях е в софийската църква “Свето Преображение”.

На този ден християните си припомнят за мъченицата. В Православието св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт - които са нямали време да се покаят и причестят.

В българските вярвания света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката. Народът смята, че тя, заедно със св. Сава, е сестра на св. Никола и казват: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”.

Празникът се нарича още Варварица, Варваринден или Женска Коледа - на този ден млади девойки "варварки" с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.

Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището - за да може баба Шарка да дойде "да си хапне и отиде". Върху обредния хляб се палела голяма "варварска свещ", после стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата.

Смятали, че свещта има магически свойства и я пазели през цялата година. Вярвали, че, ако я запалят при буря или градушка, тя ще се разпръсне и че ще помогне, ако трудно ражда добитъка. Свещта се пали и през другите две кадени вечери - срещу Коледа и срещу Сурва.

На трапезата се слага пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, боб и други постни ястия, които се прекадяват.

Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът, за да бъдат здрави през цялата година и "да не ги завари Варвара".

Съществува вярването, че от Варвара до Игнат денят се "вдига" колкото иглен връх. Също с толкова се "вдига" и от Игнат до Васил (от 20 декември до 1 януари). На Варвара се заварват денят и нощта и стават равни.

На места се извършва обредното гадаене по първия гост, "полазник", влязъл в къщата - по това, дали е добър човек, пълни ли са му ръцете, гадаели каква ще е следващата година.

На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: "Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите".

Интересни обичаи за здраве и късмет са съхранени и в някои части на Западна България. На кръстопът се палел огън, на който се варял съд с леща. Децата трябвало да прескочат по три пъти за здраве този съд на огъня, за да не ги посети Баба Шарка. Прескачането на огън за здраве е сред разпространените у нас обичаи и традиции за редица празници, в който народът се молел за здраве, като Света Варвара не прави изключение.