В българските представи Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола.

В източноправославната църква, този ден е посветен на светец мъж – Свети Сава, посветил живота си в служба на бога и построил с наследството си няколко манастира и болници.

Историята на светеца тръгва от аристократичен род от Кападокия (Мала Азия). На 18 години Сава става монах и по-късно отшелник в пустинните местности край река Йордан. С наследството след смъртта на родителите си, той построява странноприемници, болници и един манастир до град Йерусалим.

Манастирът „Свети Сава“ съществува и до днес, а през цялото средновековие е средище на активна книжовна дейност и задължителна спирка за всички източноправославни поклонници.

В българските представи, Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).

В някои райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

Преди изгрев слънце жените, които не могат да заченат, пресяват брашно през наопаки обърнато сито. А най-старата жена в дома нарежда: “Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.” и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината ще добие рожба.

За здраве и плодородие жените раздават и питки. В същото време обредите “закрилят” стопаните от вредоносното действие на злите сили.

Митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: “Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава”.

На 5 декември празнуват именниците Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка, Слави, Светослав, Светослава.