Когато ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.

На 5 януари отбелязваме Зимния Кръстовден. Празникът затваря цикъла на „мръсните дни”, започващи от 25 декември. „Мръсни” или „некръстни” се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.

Смисълът на празничния ритуал е, чрез силата на Кръста, да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои. Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава като се пуска кръст в нея. След това попът обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена във водата китка босилек. Вярва се, че така се прогонват лошото и болестите от дома, а за благодарност стопаните слагат паричка в менчето на свещеника. Ако китката замръзне, годината ще е плодородна.

Когато ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март. На следващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем. Вярва се още, че на Зимния Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Обредната трапеза на Кръстовден е постна.

Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстана и производните им имена.