Създават иновативна лаборатория за керамика от Черноморския район към РИМ-Варна.

Обектите на Варненския археологически музей са посетени от 117 866 българи и чужденци през 2024 г. Това отчетоха на пресконференция в Регионалния исторически музей (РИМ). По думите на завеждащия отдел „Археология“ доц. д-р Мария Манолова-Войкова броят им е сравним с предишните години, но се наблюдава засилено присъствие на малки групи и семейни посещения в сравнение с организираните от туроператори големи групи, което е радостна тенденция, защото показва повишен интерес на хората към експозициите, предаде БТА.

Според нея заслуга за това има и работата на екипа, който е организирал през годината пет самостоятелни изложби в други населени места, както и участие в две национални и една международна изложба. Във фокуса на интерес си остава Варненският халколитен некропол, като част от находките от него гостуваха през 2024-та в Канада.

Теренните проучвания на варненските археолози са били концентрирани в резервата „Одесос“. От д-р Владимир Славчев е осъществено проучване на могила край село Ветрино, попадаща на трасето на новия газопровод България-Румъния, дало ценни сведения за погребения от римската епоха с находки, датирани от II-III век, които ще бъдат обект на специална изложба.

Разкопки са осъществени само на два обекта - халколитния некропол и раннохристиянската базилика край село Звездица, припомни доц. Войкова и добави, че причина за това е намаленото финансиране от държавата и нестабилната политическа обстановка у нас. „Надяваме се през тази година ситуацията да се промени към по-добро и да можем да продължим проучванията на нашите приоритетни обекти, които, освен некропола, са още халколитното селище в Суворово, манастира в Джанавара, крепостите Кастрици и Петрич кале. Те традиционно се работят от Варненския музей и находките от тях обогатяват експозицията ни“, посочи още ръководителката на отдела. 

Тя подчерта, че друг основен приоритет е поддържането на интереса на децата към историята и археологията и тази мисия се изпълнява основно от Учебния музей, където през миналата година са се провели над сто занятия с деца по три специализирани програми. Посещенията там са се увеличили съществено и има завишен интерес от средношколци. 

Важна част от работата ни е и научният принос към българската археология, добави доц. Войкова и отчете, че специалистите от РИМ-Варна са създали над 30 статии и студии, участвали са в международни и национални конференции. Тя припомни, че през 2024 г. институцията е била съорганизатор и домакин на престижна международна конференция с учени от цяла Европа, задала перспективи за развитието на балканската археология в областта на тракийската епоха. Бе припомнено, че е създадена интернет страница на списанието „Известия на Варненския музей“. 

През 2024 г. във фондовете на отдел „Археология“ на Варненския музей са постъпили 224 нови паметника. В Археологическия музей бе създадена и постоянна нумизматична експозиция. В Балчик и Шабла РИМ-Варна гостува с изложбата „Братя Шкорпил - пазители на историческата памет“, в Русе - с колекцията „Нов хоризонти в праисторията, 50 години от откриването на Варненския некропол“, а в Генерал Тошево - с „Каменномедната епоха - златният век на праисторията“. Варненският музей участва с находки от миналата година в представителната Национална археологическа изложба в НАИМ-БАН в София, която се открива днес. Отново там бе показана и експозицията „Хроники от стомана. Хладно оръжие от средновековна България“. 

В залите на Археологическия музей във Варна през 2024 г. бяха показани пет временни изложби, като най-голям интерес предизвиква гостуването на музея в Букурещ с „Отвъд Дунава: Въображаемо пътуване през духовните карти на българското изгнание 1820-1870 г.“, което продължава до март т.г.

Варненският регионален исторически музей (РИМ) ще създаде иновативна лаборатория за опазване и съхраняване на керамичното наследство в Черноморския район. Това съобщи завеждащият отдел „Археология“ доц. д-р Мария Манолова-Войкова. Дейностите са финансирани от Национален фонд „Култура“. 

По думите й лабораторията ще превърне Варненския археологически музей във водеща институция в изследването, документирането, дигитализирането и представянето пред публика на керамика, която е основният, но и най-трудоемък елемент при работа от всички епохи. 

Предстои през тази година да се закупи лазерен профайлър, който многократно ще намали времето за обработка на керамичен материал и ще даде възможност за концентрация върху аналитичната работа за сметка на техническата, посочи доц. Войкова. Ще бъде създадено виртуално пространство, в което ще се показват дигитализирани находки не само от Варна, но и от целия Черноморски район. 

През настоящата година Варненският музей ще проведе поредния научен форум. Това е международна конференция „Quaestura exercitus в регионален контекст“, съвместна инициатива с Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ-БАН), която ще събере през септември цвета на научните капацитети в Югоизточна Европа, съобщи още тя. 

Посетителите ще могат да видят нова изложба на тема „Тракийският воин“, реализирана в партньорство с НАИМ-БАН и други музеи в страната, които ще предоставят голяма част от находките. Тя ще бъде акцент в експозиционната дейност на Археологическия музей от юни до септември. 

Като част от партньорството с Букурещкия музей предстои гостуване в румънската столица със самостоятелна изложба на тема „В отвъдния свят“, която е отговор на отдавнашно желание за експониране на находки от Варненския халколитен некропол в Румъния, допълни доц. Войкова. 

Варненските археолози ще продължат теренните си проучвания и през тази година в резервата „Одесос“. Както БТА съобщи, те се надяват да има финансиране и за другите приоритетни обекти - халколитния некропол, базиликата в Звездица, манастира в Джанавара, халколитното селище в Суворово, крепостите Кастрици и Петрич кале. Продължава кампанията за набиране на средства в помощ на разкопките на Варненския халколитен некропол, а за Звездица има обещание за отпускане на средства от бюджета на Община Варна.