Вярата във Възкресението помага за устройването на земния живот, каза Варненският митрополит Йоан.

Православните християни честват днес Възкресение Христово – Великден. Това е най-големият празник в християнския свят, наричан още празникът на всички празници.

Датата на която се отбелязва, се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние, но винаги е в неделя.

Възкресение Христово е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Със смъртта си Иисус Христос е изкупил греховете на човечеството, а с Възкресението си дал надежда за живот след смъртта.

„Вестта за Възкресението на Сина Божий е радост за човешкото сърце. Нашето свидетелство за Победителя на смъртта, разпнатия и възкръснал наш Господ и Спасител Иисус Христос, е свидетелство на радостта, на вярата и надеждата. А затова и проповедта ни за Христовото Възкресение е проповед за тържеството на живота – за победата, която е била удържана, заради нас, от нашия Бог и Творец, Който е Самият Живот и единствен Източник на живота. Който от любов сътвори света и човека и Който – отново в изява на Своята безпределна любов – стана и нашият Спасител от греха, тлението и смъртта (срв. Йоан. 3:16; 10:10). В Деня на Възкресението ние прославяме победата на Живота“, се казва в обръщение на Българската православна църква.

Вярата на Църквата в чудото на Възкресението е вяра, която се основава на лично свидетелство. Гласът на Църквата и до днес е гласът на жените-мироносици – тези първи свидетелки на Възкресението. Това е и гласът на светите апостоли, които в продължение на четиридесет дена след Пасха общуваха с възкръсналия Спасител и станаха „очевидци на Неговото величие“ (2 Петр. 1:16). Това е гласът на свети апостол Тома, който след като се увери лично в истинността на Възкресението изповяда: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан. 20:28). Това е гласът на всички светии, които с Христовата благодат победиха в борбата с греха и станаха причастници на Христовото възкресение. Това е гласът на светата Църква, която и днес не престава да благовести и да проповядва Евангелието на царството Божие достъпно за всички човеци, чрез вярата във Възкръсналия Спасител и живот по Неговите заповеди.

От въплъщението и до самия край земният живот на Богочовека Христа е изпълнение на божествения замисъл, за който свидетелства още на първите си страници светата Библия: „да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие“ (Бит. 1:26). Божият образ, по който сме сътворени, не можеше да възходи към богоуподобяване, докато човекът, венецът на Божието творение, оставаше в плен на греха и смъртта. Тъкмо затова и Христос се въплъти и живя между нас – пълен „с благодат и истина“ (Йоан. 1:14), възприел увредената от греха наша природа – за да я обнови и прослави, та „ония, които Го приеха,… вярващите в Неговото име“ да могат „да станат чеда Божии“ (Йоан. 1:12) и участници в това обновление и преображение, което, съгласно Божието откровение, ние очакваме в реалността на новото творение и в тайнството на всеобщото възкресение.

Делото на човешкото спасение вече две хилядолетия продължава в онези, които са Христови. Следвайки вярно заръката на Спасителя (срв. Мат. 28:19), Църквата не спира да проповядва и да кръщава, а Господ невидимо за очите ни продължава да прибавя към нея такива, които се спасяват (срв. Деян. 2:47). Продължава да действа, разбира се, и „тайната на беззаконието“ (2 Сол. 2:7), на противенето на Божията воля, което в наши дни достига невиждани в човешката история измерения и мащаби, ала ние знаем, че тържеството на богопротивния дух, на злото и греха е вече само привидно, тъй като победата, удържана от Възкръсналия от мъртвите Син Божий и Син Човешки, е начало на нова епоха – епоха, в която смъртта е обезсилена и е отменена, и няма последната дума, защото в тайнството на Кръста, Гроба и Възкресението тя беше „погълната с победа“ (1 Кор. 15:54).

Нека радостта от вестта за Христовото Възкресение бъде неизменно с нас – както ни призовава и Сам Спасителят в светото Евангелие (срв. Мат. 28:9) и както нееднократно ни призовават и Неговите апостоли: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се… Господ е близо“ (Фил. 4:4-5). Дори и в най-дълбока скръб, безнадеждност и отчаяние – радвайте се! Дори в моменти на съмнения и най-тежки изпитания – радвайте се! Дори изправени пред цялата привидна сила и всемогъщество на злото – радвайте се! Защото, както днес тържествено ликува Църквата, „Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува“ (Тропар на Пасха).

Всесърдечно поздравяваме с празника на Христовото Възкресение всички верни чеда на светата ни Църква – в пределите на Родината ни и далеч от нея, с архипастирски благопожелания за мир и радост във Възкръсналия от мъртвите Христос Господ.

Божията всеопрощаваща и всепобеждаваща любов и велика милост, благодатта и общението в Пресветия Божий Дух да бъдат с всички нас!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД:

† ДАНИИЛ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД: 

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит  СЕРАФИМ

† Русенски митрополит  НАУМ

† Старозагорски митрополит  КИПРИАН

† Врачански митрополит  ГРИГОРИЙ

† Доростолски митрополит  ЯКОВ

† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ

† Видински митрополит ПАХОМИЙ

Богослуженията за празника започнаха в полунощ. 

Митрополит Йоан: Чрез силата на Възкресението на Спасителя смъртта е унищожена като най-последен враг

Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия, Христос Воскресе!

Всесърдечно поздравяваме всички вас с великия празник на Светата Пасха. Наистина този е „празникът на празниците и тържество на тържествата“ (Пасхален канон, песен 8). Ние празнуваме избавлението на човеците от непреодолимата власт на греха и смъртта чрез Кръста и Възкресението на Иисуса Христа, Сина Божи и Сина Човешки.

За вярващия християнин пасхалните събития са основа и фундамент за цялата негова вяра. „Ако пък Христос не е възкръснал, – говори свети апостол Павел, – суетна е вярата ви“ (1 Кор. 15:17). Действително, ако животът и проповедта на Спасителя завършваха със смърт и поражение, то никакво особено значение нямаше да имат за хората. Думите и делата на Спасителя чрез Негово Възкресение придобиха велика сила. Ако ние приемаме Възкресението, то не можем да се отвърнем от Неговите слова и от Неговия живот, като даваме вид, че нас не ни касаят. Животът, завършващ с победа над смъртта, приковава нашето внимание, тъй като има непосредствено отношение към всеки от нас. Млади или стари, здрави или болни, успешни в делата си или не толкова, нас ни спохождат мисли за собствената смърт, за края на нашия живот, а заедно с мислите идват и въпросите за ценностите на човешкото битие. Това битие ще бъде лишено от смисъл, ако ние признаем крайната власт на смъртта. Ако всичко в този свят е предмет на смъртта и унищожението, то каква ще е ценността на нашия живот с неговите радости и скърби? Какво ще означават нашите победи и поражения, възходи и падения, придобивки и загуби, любов и страдание? „Каква полза за мене, – възкликва апостол Павел, – щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!“ (1 Кор. 15:32). Смисълът на живота на всеки човек, даже и на най-незабележимия, се открива в перспективата на вечността. Ако смъртта не съществува, ако има живот вечен, то всичко, което се случва с нас във време на земния ни път, намира своя смисъл. Раждането, възрастването, учението, формирането на професионални навици, трудът, семейният или монашеският живот, радостта и даже страданието – всичко това се изпълва с реален смисъл, защото чрез всичко това се формира безсмъртната човешка личност. Чрез Възкресението Христово ние се докосваме не само до тайната на преодоляването на смъртта от Сина Божи, Който стана Син Човешки. Ние се докосваме до своето собствено безсмъртие според думите на апостола: „Както Христос възкръсна от мъртвите…,тъй и ние да ходим в обновен живот“ (Рим. 6:4). Този обновен живот започва тук, на земята, и не се прекратява с физическата смърт, защото чрез силата на Възкресението на Спасителя смъртта е унищожена като най-последен враг (вж. 1 Кор. 15:26). Смърт няма, но има живот вечен, в който всеки от нас встъпва чрез своето собствено възкресение. Как възвишено и прекрасно свидетелства за това свети апостол Павел: „Щом това тленно тяло, – т.е. нашето смъртно физическо битие, – се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: „смъртта биде погълната с победа“. „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (1 Кор. 15:54–55).

Свидетелствайки за смисъла на празнуваното събитие, Църквата тържествено с думите на пасхалното песнопение възглася: „Празнуваме умъртвяването на смъртта, разрушаването на ада, началото на нов – вечен живот…“ (канон на Пасха, песен 7, втори тропар). Ето защо е така радостна пасхалната нощ. Ето защо такъв сърдечен отклик в душата намират думите на пасхалното приветствие: „Христос Воскресе!“. Нашата безсмъртна душа чувства реалността на вечния живот и тържествува, разделяйки победата на Христос над смъртта.

Свети Прокъл, патриарх Константинополски, възхвалява Възкресението Господне като казва: „Никога досега природата не е раждала Възкресение за три дни и нощи. Но Христос след три дни отново съедини душата с тялото чрез Своето Възкресение. И сега всичко стана ново. Ново небе, което Той благослови с изкачването Си. Нова земя, която освети с Рождението и Кръвта Си. Нов живот, който освободи от войната и изпълни с мир. Ново човечество, което очисти с вода и обнови с огъня на Духа. Нова вяра, която сияе, прославя и възпява едната Божествена същност в три Лица. Всичко това свидетелства, че страданието бе на плътта, но силата – на Божеството“.

Обични в Господа братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия, Вярата във всеобщото Възкресение и вечния живот помага за устройването на земния живот. Тя обостря остротата на духовното ни зрение, помага да прозрем смисъла на събитията, произтичащи с личността, с обществото, с държавата, с цялото човешко семейство. Вярата помага да намерим верния път тогава, когато ние се оказваме във властта на сложни и хитро сплетени обстоятелства, уподобяващи нашия жизнен път на движение през тъмен и непроходим лес.

Вярата в Бога и във вечния живот ни дава сили и разбиране да отделим главното от второстепенното, позволява ни именно на главното да посветим своя живот. Ето защо истинското, а не мнимото процъфтяване на скъпото ни Отечество ние свързваме с възраждането направославно-християнската вяра в нашия мил народ.

На всички нас да ни помогне Възкръсналият Спасител и да укрепи вярата ни чрез радостното преживяване на Светата Пасха!

Христос Воскресе!

Екипът на Varnautre.bg пожелава на всички много здраве, щастие и вяра! Нека не забравяме, че Господ ни е създал хора, за да носим винаги човещината в себе си.

Честит празник!