Радикализацията е резултат от медийно въздействие и социален страх, а обществото се лута между манипулацията и търсенето на смисъл.

Съвременните медии систематично подкопават демокрацията, като все по-често се използват за манипулиране, а не за информиране на обществото. Това заяви политологът Татяна Буруджиева по време на дискусия на тема „Тревожност и агресия в обществото“, която се проведе в рамките на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми във Варна. В разговора участваха още актрисата Параскева Джукелова и режисьорът Станимир Трифонов.

„Медиите все по-рядко изпълняват чисто информационната си функция. Вместо това те формират обществено мнение, което лесно може да бъде използвано – от политици, институции, групи с интереси. Резултатът е радикализация вместо прагматични решения“, подчерта Буруджиева.

Тя представи изводи от свое актуално изследване, посветено на медийния ефект върху агресивното поведение в обществото, част от издание на БАН. По думите ѝ политиците често се възползват от тези ефекти, но не предприемат стъпки за справяне с тревожността и агресията в различните социални групи.

Медиите са се превърнали в зловеща справка

„Хората консумират насилие, което надхвърля степента на допустимото. Това поражда чувство на несигурност, социална фобия и усещане за наблюдение и оценка“, каза още Буруджиева.

Според нея тревожността и агресията имат общ корен – страха.

Докато тревожният индивид търси изолация, агресивният търси сблъсък. Интернет допълнително усилва груповите реакции и създава условия за манипулиране, като крайният резултат често е радикализация – процес, в който се съчетават нуждата от личностна значимост и идеологическа оправданост за употреба на насилие.

Буруджиева обърна внимание и на политическите последици:

„След 1989 г. българското общество намери обща кауза в чувството за държавност и по-късно – в европейската интеграция. Днес обаче нямаме доверие в държавниците. Избираме комплексирани и тревожни личности, които нямат ясна цел и аргументация. Единствено гражданите, чрез своята активност, могат да коригират този процес.“

Тя призова за повече системна работа чрез образование, култура и семейство, като изтъкна нуждата от създаване на „общ код“ за разбиране и общуване в обществото.

Остра липса на хоризонт

Така нарече депресията на съвремения човек Параскева Джукелова. Актрисата призна, че самата тя е изпадала в подобни състояния и се е опитвала да се измъкне от тях.

Емоционалната интелигентност трябва да се възпитава още от най-ранна детска възраст, е изводът на актрисата.

„За да можем да разбираме другия, да разбираме и собствените си емоции. Знанието за емпатия, взаимопомощ и подкрепа все по-малко го има. Трябва да можеш да влизаш в обувките на другия и по този начин да разбереш, че той е същият като теб и изпитва същите страхове и неувереност.“

Трябва да бъдем щастливи от времето, в което живеем,

коментира режисьорът Станимир Трифонов, като нарече себе си „малоумен оптимист“. Представете си само, че не сме имали този късмет, а онзи на хората родени в Русия през 20-те години на миналия век например.

„Животът не е само черна хроника, той е и изкуство“, заключи режисьорът.