На 30.8.1925 г. зелено-белите побеждават с 2:0 Левски във финала на Държавното първенство и получават сребърната Царска купа.

Срещата се играе пред 10 000 зрители на стадион „Юнак“ в София, а головете за успеха са дело на лявото крило Андрей Иванов – Дядката в 3-ата минута и италианският капитан на тима Егон Терцета през второто полувреме.

В този период отборите играят в схема, която условно можем да посочим като 2-3-5. На вратата на Владислав е Здравко Янакиев, а пред него двамата защитници са Любен Митев и Петър Христов – Дембела. Средната линия е съставена от Георги Н. Георгиев – Малкия Гого, Борис Ставрев – Хайгъра и Иван Булгаков, по-малък брат на известния руски писател Михаил Булгаков. Двете крила са Димитър Димитриев и Андрей Иванов. Централен нападател е Кръстьо Петров, а от двете му страни действат Егон Терцета и Алекси Алексиев – Папàта. През този сезон в отбора са още Генчо Христов, Георги А. Георгиев – Големия Гого и Любен Минев, а водач на тима е германецът Ернст Мург.