Беше представена и постерна изложба „Да надникнем в чеиза на българката от Бесарабия“, която предизвика искрен интерес и носталгия сред гостите.

По повод Деня на бесарабските българи във Варна се проведе сърдечна и топла среща с представители на българите от Бесарабия – хора, които носят в сърцата си любов към България и грижливо я предават на следващите поколения. Организатори на събитието бяха сдружение „Ми разом“ ("Ние сме заедно") и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките.

Междинните резултати от проекта „Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи на българите в Бесарабия към България в периода XIX – началото на XXI век“, бяха представени от доцентите д-р Петко Христов, д-р Галин Георгиев, както и от главните асистенти д-р Елена Водинчар и д-р Стамен Кънев. Изследването е насочено към историческите и съвременни връзки на най-древната и най-многобройната българска историческа диаспора с нейната прародина.

В рамките на събитието беше представена и постерна изложба „Да надникнем в чеиза на българката от Бесарабия“, която предизвика искрен интерес и носталгия сред гостите.

На срещата присъстваха представители на редица села и градове от украинската и молдовската част на Бесарабия: Нови Трояни (Нов Троян, Болградски район), Городне (Чийший, Болградски район), Калчево (Болградски район), Владичень (Болградски район), Измаил (Одеска област), Виноградівка (Чумлекьой, Болградски район), Вилне (Исерлия, Болградски район), Перемога (Нов Чумлекьой, Тарутѝнски район), Веселий Кут (Париж, Болградски район) и Твардица (Молдова).

Гостите споделиха спомени от детството – за обичаи, любими песни, ястия и семейни традиции. Особено внимание беше отделено на уважението към хляба – символ на благодарност за живота и трудолюбието, което се предава от поколение на поколение. Бяха споменати и имената на видни бесарабски българи, допринесли за развитието на образованието, науката и културата.

В резултат на срещата малката библиотека на организацията „Ми разом“ се обогати с нови книги – трудове на етнолози от института, сред които „Българска етнология“ и „Кратка история на българския народ“ от Никола Караиванов.

Гостите също обещаха да донесат исторически и документални издания от Бесарабия – от с. Калчево (Болградски район) и гр. Твардица (Молдова).

Петко Христов, ръководител на проекта, сподели:

„Нашите срещи с представителите на диаспората винаги са дълбоко емоционални. Това е живата връзка с миналото, която не се прекъсва нито от времето, нито от разстоянието. Според последното преброяване през 2011г. в Украйна официално около 200 000 души в южните региони са се самоопределили като българи и са посочили българския като майчин език, а неофициално броят им достига половин милион. В Молдова има още около 70 000. Впечатляващо е, че вече над 200 години тези хора пазят своя български диалект, традиции и песни.“

Христина Виер, ръководител на сдружение „Ми разом“, добави:

„Като бессарабска българка с нетърпение очаквах този диалог. Радвам се, че той се получи толкова дълбок. Събрахме представители от много села и градове на украинската и молдовската Бесарабия и във всяка история, във всеки спомен звучеше любов към България. Тези хора са живо доказателство, че културната памет не умира, когато се пази и предава. За мен това е знак, че си струва да продължаваме подобни инициативи и да търсим нови формати за тяхното провеждане“.

Тази среща беше не просто научно или културно събитие - тя се превърна в жив мост между миналото и настоящето, между Бессарабия и България.

И още веднъж напомни: корените са силата, която ни обединява, дори когато между нас има стотици километри.