На Сирни заговезни следвало семейно-родово опрощаване.

Весели и пъстри карнавали са ставали преди Сирни заговезни във Варна в началото на ХХ век, разказват спомените на местните хора, записани от етнографа Веска Стоянова и издадени в книгата й „У дома преди 100 години“. Имало както домашни празненства, така и шествия по улиците в града. 

„Това бяха дни на спонтанни настроения в очакване на пролетта, на полет на фантазията, на чиста радост и взаимно опрощение в навечерието на Великденските пости. Всеки се радваше на свободата да бъде какъвто иска, да се преобрази така, че да разсмива себе си и другите, когато не го разпознаят. Рушаха се границите на социални различия, на предразсъдъците и строгото възпитание. Игра на освободения от грижите си, макар и за кратко, човек“, разказва пред БТА варненката Веска Баева-Золас. 

От Месни до Сирни заговезни по централната улица „Цар Борис“ обикаляли накачулени на каручки, брички и файтони маскирани момчета в женски дрехи, а подир тях идвали музиканти и латернаджии. Карнавално шествие течало и по ул. „Бенковска“ преди Сирна неделя. Минавали преоблечени като селяни, кадъни, просяци с мустаци от царевична коса, попове с евангелия, кукери със звънци и звероподобни маски, „мечка“ от двама души, покрити с меча кожа, както и истински мечки с мечкари. Едни надували свирки, други – зурни. Най-голямо впечатление правел мъж, опасан с кренвирши, държащ нощно гърне с горчица, в която топял кренвиршите и раздавал на хората. 

В Девическата гимназия също имало карнавални празници. Момичета представлявали четирите сезона с рокли и шапки, обсипани с изкуствени цветя. Сами си правели и облекла, съответстващи на известни литературни герои, като изпълнявали техни реплики, монолози и цели сценки от произведенията. През 1936 г. бил организиран моряшки бал на кораба „Фердинанд“, обявен от Червения кръст за благотворителен. 

Членовете на дружество „Любов към родината“ и спортен клуб „Владислав“ се готвели по два месеца за „бал маске“ в края на 1930-те. Изработвали арки с изкуствени цветя във Военния клуб, разделяйки го на сепарета. На гостите поднасяли коктейли с плодове, томболи и изненади. Имало и конкурс за най-добър карнавален костюм и двойка. Едни от най-паметните тоалети, които варненци помнят, изобразявали теменуга и „мелодия на сърцата“ - рокля с петолиния и ноти. 

„Хубавото на карнавала беше, че можеш да бъдеш друг, какъвто си искаш – паша, ханъма, палячо, селянин, стражар, господин, и да се надсмееш над някого. Надувахме балони от мехури от животински стомаси, тичахме в суматохата и удряхме когото сварим. Гръм, изненада и смях. Най-интересно беше магарето с обърнатия към задницата му човек в официални дрехи с очила, паднали на носа, който пишеше с голяма писалка в голям тефтер. От време на време той я „топваше“ в дупето на магарето и пак пишеше. Казваха, че е данъчен чиновник, който записва дълговете на сиромасите“, добавя към спомените Стилиян Косев. 

На карнавалното шествие се представяли и сцени на сватба и погребение. Отпред вървял свещеник с кадилница. Край мъртвеца имало оплаквачки, а „доктор“ му слагал голяма инжекция, от която той оживявал. Сред тълпата с оглушителни викове рекламирали стоката си продавачи на халва, боза, мента. Подскачали „арапи“ със зъби от лук, музиканти, латернаджии. На файтони се возели облечени като дами и господа с капели, цилиндри, чадъри, бастунчета. 

В тези дни вратите на всички били отворени, влизали познати и непознати, шегували се, правели щуротии, а домакините не само че не им се сърдели, а ги черпели и пожелавали плодовитост, разказва Надежда Сотирова. Нейната майка ходела с тях при съседи с начернено лице, облечена с панталон и рубашка, с метла в ръка, представяйки се за коминочистач, напирала да чисти комина. 

„Вкъщи наставаше суматоха, особено сред нас, децата. По-големите ми сестри обличаха скътаните в сандъците на тавана стари дрехи на дядо ни или баща ни, слагаха на главите си бомбета, а в ръце въртяха бастунчета“, разказва Благой Саръйдаров. У Веска Раева също обръщали наопаки килера със стари дрехи, някои обличали от обратната страна. Тя надявала стара булчинска рокля и воал, за да представлява фея, а сестра й се дегизирала като циганин с брадва. Други имитирали известните тогава филмови герои Крачун и Малчо. 

Варненец си спомня как тон на маскирането в тяхното семейство давала бабата, която била гагаузка, говорела само турски и била известна лечителка. Тя се увивала в бял чаршаф, правейки се на призрак. Децата обръщали наопаки стари дрехи и кожуси, а на главите си надявали чорапи, пробивайки дупки за очите, носа и устата. На другия ден майката ги поступвала за похабените чорапи. 

Сред мъжете можели да се видят с униформа на френски офицер с червена куртка с лампази, дантели на крачолите и жълти ширити на шапката; с потури и втъкнати в пояса пищови, а на главата - фес. Жените били още по-изобретателни, правейки се на японка с кимоно, чадърче, ветрило и прическа; туркиня с копринени шалвари и елеци в синьо, украсени със сърма, взети на заем от съседи. Друга си спомня как веднъж била Пиерета - с пола от бяло хасе на волани, черно елече с бели копчета, черен и бял чорап, и в този вид в компания с други маскирани отишла в локала „Ротондата“ под хотел „Мусала“. 

В дома на господин Блъсков отивали „комити“ с дървени пушки и саби, купени или изработени, както и с маски от плат, изобразяващи смешни и страшни лица. Един от големите шегаджии обикалял облечен в дрипи, носел на гръб в чувал жена си и викал: „Вехтошаряаа“. Влизал в нечий дом, отварял чувала и разсмивал всички. 

На Сирни заговезни следвало семейно-родово опрощаване.

Ставали истински пиршества. На масата слагали баници със сирене и мляко, сладкиши с яйца, баклава, кадаиф, коняк, портокали. След обилната вечеря, най-старият въртял халва, която децата се надпреварвали да хванат с уста, увити в чаршафи, за да не се оклепат. След хамкането конецът се запалвал, защото имало вярване, че ако изгори докрай, годината ще е добра. После малките искали прошка от по-възрастните, които също взаимно се опрощавали. Не можело да се почне постът без да си опростен. Пеели „Боряно, Борянке, сал ти ли си мома“ и играели хоро. 

На сутринта всичко останало на трапезата се изхвърляло, а съдовете се измивали с пепеляна вода. Хората отивали извън града, където сега е Дворецът на културата и спорта, струпвали маските си накуп и ги изгаряли, за да си отидат смъртта, зимата и злото.