Откриването на изложбата е на 5 март 2026 г. от 18:30 ч.

На 5 март 2026 г. от 18:30 ч. галерия „Ларго“ ви кани на откриването на самостоятелната изложба живопис на Мартина Караиванова, озаглавена “Изгоряло лято". Самото заглавие вече подсказва напрежението, на което ще станем свидетели. Лятото - сезон на светлина и изобилие, преминал през огнена стихия. Огънят - централният образ в изложбата - присъства не само като физическо явление, а и като състояние.

Както самата художничка отбелязва за изложбата си в "Ларго“: “Огънят е един от четирите природни елемента. Контролираното му използване за осигуряване на топлина и светлина е едно от първите велики постижения на човечеството. Но той присъства в човешката история не само като физическа стихия, но и като мощен символ в културната ѝ памет."

В платната на Мартина Караиванова се промъква тишина - особена притихналост, като след бедствие. Това, което завладява още от първи поглед, са категоричността и интензитета на цветовете - пясъчно жълто, охрено оранжево, бетонно сиво, метално ръждиво, задимено бяло, всепоглъщащо черно. Пространствата, които те изграждат, са с различна текстура и плътност, наподобяващи кръпки памет, съшити в общо цяло. Смесената техника - хартия, акрил, пигменти, пясъчни структури - създава усещане за пластове време.

На места материята по платното е грапава като изгоряла стена, като напукана земя, а другаде - гладка и ефирна като коприна.

Фрагментираните пространства или се допират плътно едно до друго, или са разделени от черни разломи - граници, които едновременно сякаш разединяват и свързват. Долавят се силуети на къща, на град, на някогашен дом. Линиите са остри, решителни, прокрадващи се изневиделица, пречупващи се в зиг заг или забързани нанякъде, където сякаш очакват да бъдат завършени. Присъстват елементи, наподобяващи отпечатъци от писма - препратка към миналото. Форми се носят безтегловно сякаш паметта още не е решила дали да ги задържи или освободи. Пространства, в които животът е кипял - свидетелствата на цвета, все още пулсиращ под пепелта. Къщите, когато се появяват, не са архитектурна конкретика, а може би призраци на принадлежност - сгушени една в друга, запазили само контур. Въпрос на интерпретация е дали са спомен за изгубен място или копнеж за бъдещ дом.

Огънят, белязващ платната на Мартина Караиванова, не е еднозначен. Той се явява в различни състояния - като едва забележима искра по ръба на формата или като стихия, поглъщаща цялото пространство. 

Откриването на изложбата с участието на автора е на 5 март 2026 г. от 18:30 ч. в галерия Ларго, ул. Хан Крум № 8, Варна. Повече информация за художничката може да намерите в нейния профил в секция “Автори" в сайта на галерия Ларго www.largogallery.com.