Форумът събра във Варна над 90 представители на бизнеса, технологичния сектор и професионалната общност за задълбочен разговор относно ефектите от въвеждането на еврото в България.

На 23 март (понеделник) ИКТ Клъстер – Варна проведе нетуъркинг събитието „ИКТ Клъстер – Варна и приятели“, посветено на темата „Еврото – стабилност, инвестиции, растеж“. Форумът събра във Варна над 90 представители на бизнеса, технологичния сектор и професионалната общност за задълбочен разговор относно ефектите от въвеждането на еврото в България.

Събитието беше открито от Пламена Иванова (Vivacom), ръководител на група бизнес в ИКТ Клъстер – Варна и инициатор на събитието, която представи дейността на организацията и подчерта значението й като активна платформа за сътрудничество между бизнес, образование и институции.

Дискусията беше модерирана от Петър Топалов (SIS Technology), член на УС на ИКТ Клъстер - Варна, който структурира разговора по важните за аудиторията въпроси, а след това даде възможност и на присъстващите да се включат активно. Гост-лекторът Левон Хампарцумян сподели експертна гледна точка по темите, основана на дългогодишния му опит във финансовия сектор.

Още в началото на разговора беше направена важна ретроспекция – какви са били първоначалните очаквания и страхове около еврото и как те се съпоставят с реалните ползи. В този контекст се открои разбирането, че еврото може да бъде мощен инструмент за модернизиране на държавата, но това няма как да сработи от само себе си и изисква по-голяма увереност, амбиция и действия от страна на бизнеса. Акцент беше поставен върху необходимостта компаниите да работят по-гъвкаво и по-умно, да скъсяват веригите на производство и доставка, да търсят начини за по-пряка интеграция с европейски партньори и да се стремят към по-висока добавена стойност.

Икономически ефекти и доверие

В хода на дискусията Левон Хампарцумян очерта реалните икономически ефекти от приемането на еврото. Той посочи, че на макроикономическо ниво България би спестявала значителни средства от транзакционни разходи, оценявани на около 300 млн. евро годишно. От гледна точка на пазарите, по-важен ефект е повишеното доверие към страната и по-добрата ѝ репутация пред международните партньори. В същото време той подчерта, че еврото и членството ни в еврозоната не е механизъм, който може да предпази икономиката от тежки финансови сътресения, включително банкови кризи, но все пак има механизми за контрол и съдействие в кризисни ситуации. Г-н Хампарцумян подчерта, че на практика еврозоната е втората най-мощна икономическа зона, и въпреки някои допуснати грешки, потенциалът за развитие и растеж съществува.

Геополитика и енергийни предизвикателства

Разговорът премина и през темата за глобалната несигурност – текущите конфликти, цените на енергията и зависимостта на Европа. Беше изразена ясна позиция, че Европа е допуснала грешки с прекалено амбициозната зелена сделка и с прибързаното ликвидиране на ядрени мощности, което сега трябва да бъде ревизирано в посока по-голяма енергийна независимост. Зелената трансформация остава стратегически необходима, но не решава краткосрочните проблеми на бизнеса. В този контекст беше подчертано, че България не е достатъчно голяма икономика, за да се развива изолирано, и принадлежността към еврозоната и европейската общност е ключова.

Финансиране и бизнес среда

По отношение на достъпа до финансиране, Левон Хампарцумян внесе реализъм в очакванията. Той подчерта, че не бива да се очакват резки промени или „чудеса“ с приемането на еврото. Финансовият пазар в България вече е конкурентен, а интеграцията в еврозоната ще бъде процес, който ще дава резултати постепенно. Кредитът, според него, трябва да се разглежда като естествен компонент от възможностите за инвестиции на компаниите, а не като самоцел. Същевременно беше отправено предупреждение към бизнеса да не разчита прекомерно на европейски програми, а да се фокусира върху създаването на реална стойност.

Образованието като стратегически фактор

Беше поставен акцент и върху образованието. Хампарцумян определи образованието като „социален асансьор в обществото“ и подчерта, че развитието му е критично за всяка икономика. Въпреки че еврото е неутрално по отношение на образователната система, икономическата среда, която създава, може да подпомогне нейното развитие. Особено внимание беше обърнато на необходимостта да се работи с млади хора, които остават извън образованието и пазара на труда, тъй като това е сериозно предизвикателство пред обществото.

Инвестиции, предприемачество и международно позициониране

В отговор на въпросите за инвестициите и международната дейност на компаниите, беше подчертано, че освен директните финансови ползи, еврото носи и репутационни предимства. По-добрата интеграция в европейските пазари създава условия за повече партньорства и възможности, но успехът зависи от активността на самите предприемачи. Беше отправено послание към бизнеса да търси контакти, да участва в международни форуми и да не се отказва при първи трудности. Участниците от залата се включиха активно с въпроси от различни сектори – образование, недвижими имоти, ИТ услуги, финанси, индустрия и търговия – което показа колко широк е спектърът на очакванията и възможностите, които еврозоната отваря пред българския бизнес.

Бъдещето: дигитално евро и капиталови пазари

Дискусията засегна и бъдещето на разплащанията. Според Левон Хампарцумян, посоката е ясна – дигиталното евро ще се превърне в основния начин за разплащане, предлагайки удобна и суверенна европейска алтернатива на съществуващите глобални платежни системи. Паралелно с това беше повдигнат въпросът за развитието на капиталовия пазар в България, който има нужда от по-голяма дълбочина и активност, за да се превърне в реална алтернатива за инвестиции. Беше отбелязано и че единен европейски капиталов пазар все още не съществува, което остава пречка пред набирането на капитал на фондовите борси.

В заключение, събитието очерта балансирана перспектива. Еврото предоставя възможности за по-добра интеграция, доверие и ефективност. Но то не може да замени ключовите фактори за успех – образование, вяра в собствените си възможности, предприемчивост и активна икономическа позиция. Казано накратко: еврото отваря възможности, но резултатите зависят от действията на хората и бизнеса.

Следете календара на предстоящите събития и ги посетете: https://ictclustervarna.com/timeline.

Ако ви харесва какво правим в ИКТ Клъстер – Варна и искате да участвате в бъдещи събития и инициативи, свържете се с нас!